Решение № 969 от 25.08.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1260/2022
- Вид
- Решение № 969
- Подписан
- 25.08.2023
- В сила
- 02.07.2024
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 68 · Закон за собствеността
- чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 69, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 969 гр. Бургас, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Т. Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. В.ва като разгледа докладваното от Т. Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100501260 по описа за 2022 година
С Решение № 111 от 20.04.2022г., постановено по гр. дело № 1006/2021г. по описа на Районен съд – Несебър са отхвърлени предявените от Р. Р. Х. против О. Й. Г., Л. З. Г. и „Морски Риболов – Несебър“ ООД със седалище гр. Несебър, положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик въз основа на придобивна давност на следните недвижими имоти:
628,50/2142 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, с адрес на имота: гр. Несебър, „Промишлено складова зона – Несебър“, на площ от 1 944 кв. м., трайно предназначение на територията – Урбанизирана, начин на трайно ползване: за складова база, съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ½ идеална част от сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, с адрес на имота: гр. Несебър, „Промишлено складова зона – Несебър“, застроена площ – 472 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: складова база, склад.
1
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Р.
Р. Х., с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените искове.
В жалбата се посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно. В жалбата се твърди, че юридическия извод на първоинстанционния съд, че не се установява достоверна дата относно предаване на владението е изцяло голословен и не се подкрепя от никакви доказателства по делото, тоест – следва да се приеме, че атакуваното първоинстанционно решение не съответства на събраните по делото доказателства, поради което и решението е необосновано.
В жалбата се твърди, че при постановяване на своето решение съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като правните изводи на съда са в пълно противоречие с приетите свидетелски показания на доведените от ищеца непосредствени очевидци – И. и Г., с изцяло кредитираното от съда заключение на съдебно-техническата експертиза, както и с приетия от съда като писмено доказателство предварителен договор, чрез които е установено точно обратното – че наистина по силата на представения по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.10.2000г. ищецът е установил владението върху процесните недвижими имоти. В жалбата се прави подробен анализ на свидетелските показания, цитират се големи пасажи от постановеното решение и се посочва, че при така събраните доказателства по делото, съдът е следвало да достигне до различни фактически и правни изводи. В жалбата се посочва, че при постановяване на своето решение съдът е допуснал и нарушение на материалния закон, като твърденията в жалбата отново са подкрепени с цитати от самото първоинстанционно решение и с посочване на конкретните правни норми, които се твърди, че съдът е нарушил.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивната страна – Р. Х. лично поддържа своята въззивна жалба и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и бъдат уважени предявените искове.
2
Ответната страна по въззивната жалба – О. Й. Г. и Л. З. Г. не изразяват конкретно становище по основателността на въззивната жалба, не депозират писмен отговор и не отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание – О. Г. и Л. Г. не се явяват и не изпращат представител, не изразяват и конкретно становище по основателността на въззивната жалба.
Ответната страна по въззивната жалба – „Морски риболов – Несебър“ ООД не изразява конкретно становище по основателността на жалбата, не депозира писмен отговор и не отправя искане за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – „Морски риболов – Несебър“ ООД със седалище гр. Несебър чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Р. Р. Х. от гр. С. против О. Й.а Г. от гр. С., Л. З.
Г. от гр. С. и „Морски риболов – Несебър“ ООД със седалище гр. Несебър, ЕИК 102963850, представлявано от С. М., с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищецът – Р. Х. е собственик на следните недвижими имоти:
- 628, 50/2142 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1 944 кв.м. трайно предназначение на земята – урбанизирана, начин на трайно ползване – за складова база и - ½ ид.ч. от разположената в поземления имот с идентификатор *** сграда с идентификатор *** със застроена площ от 472 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – складова база, заедно с всички подобрения, мебели и движими вещи, които се намират във вътрешните помещения на сградата.
В исковата молба се посочва, че ищецът на дата – 30.10.2000г. е 3 сключил с Й. Г. и Л. Г. предварителен договор, по силата на който същите са му продали недвижими имоти, представляващи идеална част от земя и построена сграда в този имот, представляващ идеална част от краварник – склад № 16-А със застроена площ от 238 кв.м., находяща се в строителните граници на гр. Несебър. В исковата молба се посочва, че на същата дата – 30.10.2000г. продавачите заедно и съвместно са предали на ищеца фактическата власт (владението) върху посочените недвижими имоти и той е започнал незабавно да упражнява фактическа власт като владелец единствено за себе си. Ищецът в своята искова молба твърди, че по време на действието на този предварителен договор е извършил множество подобрения, ремонти и довършителни работи във всяко едно от помещенията, находящи се във вътрешността на сградата, построена в горепосочения недвижим имот.
Следва изрично да се отбележи, че независимо от глагола, употребен в предварителния договор е безспорно, че сключения между страните договор не прехвърля права, а единствено страните поемат обещание помежду си в бъдеще да сключат договор за покупко-продажба на недвижим имот и за да е налице валидно прехвърляне на права, то следва договорът да бъде сключен чрез нотариален акт като форма за валидност на сделката.
В исковата си молба, ищецът посочва, че на дата – 01.11.2010г. е изтекъл десетгодишен период от време, през който период той в качеството си на купувач по предварителния договор е упражнявал фактическата власт върху горепосочените недвижими имоти, поради което и на основание чл. 79, ал. 1 от закона за собствеността е придобил собствеността върху същите на оригинерно основание – изтекла в негова полза придобивна давност. Посочва се, че ответните страни оспорват правото на собственост на ищеца и по този начин за него е налице правен интерес да установи своето твърдяно право на собственост.
Ответната страна – О. Г. и Л. Г. въпреки дадената им от страна на съда възможност не са представили писмен отговор на исковата молба и не са изразили становище по основателността на заявената претенция.
Ответната страна – „Морски риболов – Несебър“ ООД със седалище гр. Несебър депозира по делото пред първоинстанционния съд отговор на исковата молба, в който оспорва заявената претенция, като 4 оспорва сключения между страните предварителен договор като симулативен, като твърди, че страните не са желаели правните последици на сключения договор, оспорва обстоятелството, че между страните е направено плащане в размер на 35 000 лева. В отговора се посочва, че буди съмнение относно действителността на този договор обстоятелството, че изправната страна не е поискал обявяване на сключения договор за окончателен след като е изтекъл уговорения срок за явяването на страните пред нотариус, а отделно – в договора е залегнало задължение за продавачите да заплащат за сметка на купувача в съответния законов срок всички суми за местен данък и за такса битови отпадъци за имотите, дължими за всяка календарна година до подписване на окончателния договор и това е съмнително, тъй като срока за изповядване на сделката по предвидения от закона нотариален ред е един месец след сключването на договора и е в същата календарна година. В представения по делото писмен отговор се твърди, че предварителния договор е антидатиран, съставен от страните, които са го подписали за нуждите на настоящия процес и като такъв е нищожен и не обективира основанието и началната дата на владението на ищеца.
С оглед наведените твърдения в исковата молба, настоящата инстанция намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността.
В отговора се оспорва предявения иск и като се посочва, че не е налице постоянно, непрекъснато, явно и спокойно владение от ищеца Х. за периода от 30.10.2000г. до 01.11.2010г., а отделно от това оспорва и обстоятелството, че О. и Л. Г.и са притежавали ½ ид.ч. от краварник за 60 глави добитък, склад № 16-А, със застроена площ от 238 кв.м., намиращ се в строителните граници на гр. Несебър, в стопанския двор на бивше ТКЗС – Несебър.
За да отхвърли предявената претенция, Районен съд – Несебър е приел, че по делото са събрани множество доказателства, от които се установява явно осъществявана фактическа власт върху имотите от О. Г. и Л.
Г., демонстриращи собственически намерения от тях. Съдът в своите мотиви е приел, че няма данни ищецът Х. да е демонстрирал спрямо тях и спрямо други съсобственици през годините намерението си да свои съответните идеални части. Съдът е приел, че исковите претенции не са доказани, като от 5 ищеца не са доказани елементите на твърдяното от него основание за собственост – придобивната давност.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
Следва да се отбележи, че фактическата обстановка по делото е подробно описана от първоинстанционния съд и е изцяло в съответствие с представените по делото писмени доказателства и не се налага да бъде преповтаряна в настоящото решение.
По отношение на наведените съображения във въззивната жалба, настоящият състав намира следното:
По делото е представен писмен Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 30.10.2000г., от който е видно, че О. Г. и Л. Г.
– двамата в качеството им на продавачи продават на купувача Р. Р. Х. следните свои собствени недвижими имоти:
- ½ ид.ч. от краварник за 60 глави добитък, склад № 16-А със застроена площ от 238 кв.м., находящ се в строителните граници на гр.
Несебър, в стопанския двор на бившето ТКЗС – Несебър, ведно със 628, 50/2142 ид.ч. от принадлежащата му земя за сума от 35 000 лева, която сума продавачите заедно и съвместно са получили от купувача изцяло и в брой, като настоящия договор служи и като разписка за получената от продавачите продажна цена в размер на 35 000 лева. Изрично в представения договор е отразено, че продавачите О. Г. и Л. Г. незабавно в деня на подписването на настоящия договор заедно и съвместно предават фактическата власт (владението) върху горепосочените недвижими имоти в полза на купувача Р.
Разпечатката съдържа 43 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54f7d915-d4ef-4131-a9f7-981b3b6e1c0b