Решение № 44 от 25.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Пловдив, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20215300900356 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от Л. Д. П. с ЕГН **********, Г. В. П. с ЕГН ********** и Д. Г. П. с ЕГН **********, и тримата с адрес: ***, против Застрахователна компания „Лев Инс“ с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „С.овско шосе“ № 67А.

Ищците твърдят, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.09.2020 г., е загинала В. Г.а П. с ЕГН ********** - дъщеря на първите двама от тях и сестра – на третия. Твърдят, че виновен за произшествието и настъпилата от него смърт е И. В. М. с ЕГН **********. На посочената дата същият, при управление на микробус с марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, с рег. № В ** PH, в разрез с правилата за движение по пътищата, преминал на червен сигнал на светофарната уредба в гр. Варна на ул.

„Генерал Колев“ и бул. „Цар Освободител“, вследствие на което блъснал движещия се на зелен сигнал лек автомобил с марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № ** HH, управляван от С. П. Д. с ЕГН **********, в който пътувала пострадалата. За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1449 от 11.09.2020 г. и било образувано досъдебно производство № 342/2020 г. по описа на сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Варна.

Вследствие на инцидента пострадалата била хоспитализирана в МБАЛ „Света Анна“ – гр. Варна в периода от 11.09.2020 г. до 25.09.2020 г., където след проведени изследвания била установена съчетана черепно-мозъчна, 1 гръдна и гръбначно-мозъчна травма, включваща множество увреждания – подробно описани в исковата молба, която наложила извършване на оперативни интервенции: ламинектомия на Тx3, Tx4 и частична на Tx2, двустранна фасетектомия Т x3 – Tx4. С оглед настъпила парализа след изписването й В. била откарана с частна линейка до специално наета квартира, намираща се на партерен етаж. Пострадалата била обслужвана от своята майка и от специално нает човек с опит в медицинското обслужване на болни и неподвижни хора, като заедно с това й било осигурено специално електрическо легло, декубитален дюшек и специален кран за повдигане. На 07.10.2020 г. В. получила гърч, вследствие на което била приета по спешност в УМБАЛ „Света М.а“. Там тя била стабилизирана и лекувана от тежък стомашен кръвоизлив. След изписването й на 16.10.2020 г. била хоспитализирана директно в Хоспис „Надежда“ предвид необходимостта за нея да бъдат полагани специализирани грижи. Последвало влошаване на състоянието й, като до 28.10.2020 г. и от 02.11.2020 г. до настъпването на смъртта й на 23.11.2020 г. пострадалата била настанена отново по спешност в УМБАЛ „Света М.а“. Предвид тежко изразена дихателна недостатъчност болната била настанена в КАИЛ, където била интубирана и поставена на изкуствена белодробна вентилация. Въпреки предприетите действия и започнато комплексно медикаментозно лечение последвал смъртен изход с картина на остра сърдечна и дихателна недостатъчност. Същият бил в причинно – следствена връзка с настъпилото на 11.09.2020 г. ПТП.

По време на болничното лечение, продължило близо два месеца и половина, родителите на В. били неотлъчно до нея. Ищците гледали как дъщеря им бавно гасне, като надеждата им тя да се оправи останала напразна.

Загубата на живота й било най – тежкото преживяно от тях събитие.

Вследствие на него до настоящия момент те страдали от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи се в нарушение на съня, често главоболие, тревожност и асоциалност. Ритъмът им на живот станал изцяло подчинен на скръбта от смъртта на дъщеря им, с която имали изключително силна връзка. Почти през целия си живот В. живеела в бащиния дом.

Установените от нея приживе връзки с бащите на децата й били кратковременни и несполучливи, поради което тя предимно споделяла един покрив с родителите си.

След инцидента третият ищец – брат на пострадалата, не успял веднага да я посети, с оглед на скорошно боледуване от негова страна и предвид упражняваната от него учителска професия, свързана с отговорността към множество деца на фона на създалата се по това време епидемична обстановка в страната. Въпреки това Д. осъществявал телефонна връзка със сестра си, като подпомагал и финансово лечението й. Изтъква се, че двамата имали изключително близки отношения - живеели са в едно домакинство, подкрепяли са се в трудни моменти и се разбирали изключително добре.

Смъртта на В. причинила непреодолима болка, както за него, така и за първите двама ищци.

2

Твърди се, че към датата на произшествието за увреждащия автомобил е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответния застраховател. Пред същия била предявена извънсъдебна претенция, вследствие на което била образувана щета № 0000 – 1000 – 03 – 20 – 7617. Към претенцията били приложени съставеният констативен протокол за ПТП, книжа, свързани с историята на заболяването и фактури, доказващи направени разходи за лечението. Въпреки представения необходим набор от документи, застрахователят поискал допълнителни такива, които според изложеното към настоящия момент дори и не съществували. Изтъкнато е, че последните били изискани в разрез с разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ, поради което така мотивираният отговор по същество представлявал своеобразен отказ да се удовлетвори заявената претенция.

Въз основа на изложените обстоятелства е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати сумите от по 240 000 лв. – в полза на Л.

Д. П. и Г. В. П., и сумата от 70 000 лв. – в полза на Д. Г. П., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на В.

Г.а П.. На основание чл. 429, ал. 3 от КЗ се претендира законна лихва върху всяка от посочените суми, считано от 17.12.2020 г. – датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя, до окончателно погасяване на задължението. Наред с това, на основание чл. 497, ал 1, т. 1 от КЗ, се иска присъждане и на законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение за всеки от ищците, считано от 13.01.2021 г. – изтичането на срока от 15 работни дни от предявяване на претенцията, до окончателно погасяване на задължението. Претендират се разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Същият оспорва исковете по основание и размер. Признава съществуването на застрахователното правоотношение по отношение на мотоциклета с рег. № В ** PH към датата на произшествието. Оспорва твърдението, че сблъсъкът е настъпил поради виновно и противоправно поведение на неговия водач И. В. М., както и наличието на причинна връзка между настъпилата смърт и поведението на последния. Оспорва посочения от ищците механизъм на произшествието. Сочи, че вина за причиненото ПТП има водачът на другия автомобил, който се движел с несъобразена с пътните условия скорост при светнат жълт сигнал на светофарната уредба. Възразява, че настъпилата смърт е пряк резултат единствено от поведението на пострадалата, която в нарушение на правилата за движение по пътищата, е пътувала без поставен предпазен колан. Евентуално възразява, че горното поведение на починалата е допринесло за настъпване на вредите и е налице съпричиняване. Твърди, че травмите, търпени от нея, са могли да бъдат преодолени чрез подходящо лечение и грижи. Оспорва обстоятелството от ищците да са търпени неимуществени вреди. Релевира възражение за прекомерност на претендираното за всеки от тях обезщетение с оглед икономическата обстановка в страната. Оспорва между починалата и ищеца 3

Д. Г. П. да е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, която да е била изключителна на фона на обичайните семейни отношения. В тази връзка изтъква, че пострадалата била семейна с два брака зад гърба си, от които имала две деца, т.е. била отделена от семейството на родителите си и изградила собствено семейство. Предвид това, счита, че връзката помежду им не се отличавала с такава специалност в отношенията, каквато била визирана в ТР № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, очертаващо кръга на легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки лица. В случай, че искът по отношение на този ищец бъде приет за основателен, евентуално счита, че по отношение на определения за него размер на обезщетение следва да се приложи разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ (обн. ДВ, бр. 101/18 г.). С оглед на тези съображения счита предявените искове за изцяло, евентуално частични неоснователни, поради което моли да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

В допълнителна искова молба ищците оспорват изцяло възраженията на ответника като неоснователни и противоречащи на действителната фактическа обстановка. Последната била ясно очертана от приложените към исковата молба доказателства и по – специално от представения констативен протокол за ПТП, ползващ се с материална доказателствена сила за отразените в него факти, както и от представената документация, доказваща продължителното лечение на пострадалата. Изтъкнато е, че за установяване на наличието на причинно – следствена връзка на настъпилия смъртен резултат с процесното ПТП били приложени специална съдебномедицинска консултация с проф. ** началник на клиника по съдебна медицина при УМБАЛ „Света М.а“ АД - Варна, както и СМЕ по ДП № 342/2020 г. по описа на Сектор „РТП“ на ОД на МВР – Варна. Ищците поддържат, че била налице трайна и дълбока емоционална връзка между тях и пострадалата. По отношение на възражението за липса на критерия „изключителност“ в отношенията между Д. и В., е заявено, че последната е имала специална роля в живота му – тя била за него като втора майка, имала основополагаща роля във възпитанието и отглеждането му с оглед на по – голямата й възраст, помагала му в училище и университета, както и след като той става семеен – в отглеждането на сина му.

С определение от 06.01.2022 г. като трето лице – помагач на страната на ответника по делото е конституирано ЗД „Бул Инс“ АД, застраховало гражданската отговорност на другия, участващ в произшествието автомобил, с оглед евентуалното право на регрес на ответника в случай на установено съпричиняване на вредоносния резултат от двамата водачи. В отговор за исковата молба и допълнителната такава оспорва исковете, като поддържа изцяло доводите, заявени от ответника.

От последния, в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор на депозираната от ищеца допълнителна искова молба.

4

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.

380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но без удовлетвортелен за ищците резултат. При това положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

Доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин:

Ищците следва да докажат при условията на пълно и главно доказване настъпването на вреди от соченото в исковата молба естество, които са в пряка причинно – следствена връзка с описаното в исковата молба застрахователно събитие. Следва да докажат, че последното е настъпило по описания от тях механизъм и е резултат от виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника превозно средство.