Определение № 1404 от 20.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1404 гр. София, 20.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20258002902036 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. С. Х., ЕГН: ********** срещу въззивно решение № 637 от 10.06.2025 г., постановено от Окръжен съд – Варна по в.гр.д. № 693 по описа на съда за 2025 г., с което е потвърдено решение № 4318 от 02.12.2024 г., постановено от Районен съд – Варна по гр.д. № 9819 по описа на съда за 2023 г. С последното са уважени предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: 131001375 искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 във вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 86 и чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването на задължение на П. С. Х. в размер от 6700,38 лв., представляващо дължима главница по Договор за потребителски кредит от 10.06.2014 г., сключен между „Сибанк“ ЕАД и П. С. Х., което задължение е прехвърлено в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 05.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и задължение в размер от 1183,64 лв., представляващо дължима лихва за периода от 16.12.2021 г. до 04.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7195/2023 г. на Варненски районен съд.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на 1 обжалвания съдебен акт, поради наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон. Излагат се съображения за недействителност на договора за потребителски кредит от 10.06.2014 г. поради наличието на анатоцизъм. Допълва се, че съдът е приложил неправилно закона и във връзка с направеното възражение за нищожност на договора за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021 г., на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД - поради липса на съгласие между страните по отношение на съществени клаузи в него, като например цената. Относно твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила се излагат подробни съображения, че въззивният съд не се е произнесъл по възражение, направено в отговора на исковата молба, за нередовност на същата. Допълва се, че въззивният съд не е обсъдил доводите и възраженията на страните и всички събрани по делото доказателства, като докладът по делото е непълен и схематичен. Според касатора не е извършена служебна проверка относно направеното възражение за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 във вр. с чл.

11 ЗПК и факта, дали с договора се преуреждат три стари задължения.

Твърди се и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като се излагат общи твърдения за същността на този му порок.

Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК.

Поставят се въпроси, които според касатора са от значение за изхода на делото и отговорите им попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1/ „Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства и факти, както и доводите и възраженията на страните във връзка с тях?“

2/ „Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или 2 следва да се произнесе по въпроса за нищожността, само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?“

По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение със следната съдебна практика: Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, както и ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55/03.04.2014 г. по т.д. № 1245/2013 г. на ВКС, I ТО, решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, II ТО.

3 / „Какъв е порокът на сключен договор за цесия - нищожен или унищожаем - в случай, че вземането не съществува?“

4/ „Следва ли вземанията да бъдат индивидуализирани със съществени юридически белези като правно основание на вземането, титуляр, длъжник и конкретен размер?“

По поставените трети и четвърти въпрос се твърди противоречие с решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС-ТК, решение № 107/08.07.2010 г. по в.т.д. № 276/2010 г. на АС-Вн; решение № 32/09.09.2010 г. по т.д. № 438/2009 г. на ВКС, II ТО, като се посочва общо наличието на основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да се излагат конкретни съображения за това.

Ответникът по касация „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна, претендира разноски за трите съдебни инстанции.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Варненски окръжен съд се е произнесъл на първо място по допустимостта на първоинстанционното решение с оглед направените от П. С. Х. оплаквания за допуснати 3 процесуални нарушения от първоинстанционния съд при разглеждане на делото, като ги е счел за изцяло неоснователни. Въззивният съд е направил служебна проверка, установявайки, че първата инстанция е взела предвид направения от настоящия касатор протест, като включително в съдебно заседание от 08.02.2025 г. е посочила, че намира същия за неоснователен и счита исковата молба за отговаряща на съдържателните изисквания на чл. 127 ГПК. Наред с това, въззивният съд е счел за неоснователно твърдението на П.

С. Х. за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство, изтъквайки, че първоинстанционният съд ясно е очертал предмета на делото, указал е пределите на доказване на страните, съответно е осигурил равна възможност на ищеца и ответника да реализират правото си на защита, разглеждайки и уважавайки доказателствените им искания.

С оглед на твърдяната неправилност на първоинстанционното решение въззивният съд се е ограничил до посочените във въззивната жалба оплаквания за неправилно формирани изводи от Варненски районен съд относно процесуалната легитимация на ищеца като кредитор, въз основа на сключен договор за цесия, както и относно действителността на договора за кредит съгласно изискванията на ЗПК и ЗЗП. Въззивният съд е взел предвид следните представени по делото документи: 1/ договор за потребителски кредит № РК14-035644/10.06.2014 г., ведно с погасителен план и Общи условия, сключен между П. С. Х. и „Сибанк“ ЕАД; 2/ договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021 г., ведно с приложения № 1а, 1б, 2, 3, 7, както и потвърждение с рег. № ИД-31566/22.12.2021 г., от които се установява, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е придобил вземането, произтичащо от посочения по-горе договор за кредит, чрез закупуването му от „ОББ“ АД, в качеството му на правоприемник на „Сибанк“ ЕАД; 3/ адресирано до П. С. Х. уведомление за извършено прехвърляне на вземането от цедента, действащ чрез пълномощника си и цесионер „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с което се съобщава за прехвърлянето на задълженията по договора за кредит, считано от 15.12.2021 г., с приложено към него пълномощно с нотариална заверка на подписите от 21.12.2021 г., от което се установява, че цедентът „ОББ“ АД е упълномощил „ЕОС Матрикс“ ЕООД да извърши уведомяване на длъжниците за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като уведомяването от страна на цесионера е станало чрез пълномощника му адв. М., с валидно 4 учредена представителна власт да извършва уведомяване на длъжниците, видно от прието по делото пълномощно.

С оглед на горепосочените документи въззивният съд е счел за неоснователни възраженията на П. С. Х. за недействителност на прехвърлянето на процесното вземане с договор за цесия от банката в полза на ищеца, поради липса на постигнато съгласие в договора за прехвърляне на вземания по отношение на цената, същата като съществен елемент от облигационното отношение. Последното според Варненски окръжен съд не представлява възражение, с което разполага въззивникът, поради това, че същият се явява трета страна за сключената сделка, като в тази част е потвърдил извода и на Варненски районен съд. Въпреки това въззивният съд е взел предвид и съдържанието на договора за цесия, и по конкретно т. 3.1 от същия, според която насрещната престация по сключения облигационен договор е уговорена, а с приложение № 3, както и с представеното по делото потвърждение рег. № ИД-31566/22.12.2021 г., банката е потвърдила както сключването на договора за цесия, така и получаването на цената по договора.

Ето защо и с оглед на факта, че по делото е безспорно, че вземането на цедента по договора за потребителски кредит № РК14-035644/10.06.2014 г. е предмет на договора за цесия, Варненски окръжен съд е приел, че сключеният договор за прехвърляне на вземания от 15.12.2021 г. е породил своето действие, съответно че ищецът е придобил процесното вземане. За пълнота, въззивният съд е приел за правилни и мотивите на първоинстанционния съд относно найкъсния момент, в който уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е достигнало до длъжника, а именно - този на получаването на препис от исковата молба, към която са приложени договора за прехвърляне на вземания, пълномощно и уведомление. Съдът е подчертал, че от този момент длъжникът се счита за надлежно уведомен и цесията проявява действието си по смисъла на чл. 99, ал.

4 ЗЗД.

След служебно извършена проверка по повод направеното възражение за недействителност на договора за потребителски кредит въззивният съд е подчертал, че не установява нарушения на изискванията на ЗПК относно претенциите - предмет на въззивното произнасяне, респективно недействителност на договора или на част от него. Съдът е обобщил, че подписаният договор съдържа пълна, изчерпателна и ясна информация за потребителя досежно конкретния размер на всяко едно задължение и 5 основанието за неговата дължимост, поради което и включително в съответствие с изискванията на ЗПК, договорът за кредит е сключен по ясен и разбираем начин, с предоставяне на конкретизирана информация по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Въззивният съд е намерил за неправилна развитата с въззивната жалба интерпретацията на ответника за нищожност на клаузи от договора, поради наличие анатоцизъм, с аргумент, че договорът за кредит обслужва три други правоотношения, възникнали по-рано, съответно главницата бива формирана от изтекли лихви, върху които се начислява договорна лихва. Съдът е подчертал, че въпросните договори - процесният договор за кредит и тези, които биват рефинансирани, макар и сключени между едни и същи страни, са самостоятелни правоотношения, по които кредитополучателят има отделни самостоятелни задължения да върне предоставените му различни парични суми на падежи, които са различни за всеки от договорите. Според съда обстоятелството, че сумата по кредита от 2014 г. е послужила за погасяване на други три отделни кредитни задължения не променя горния извод, доколкото самото рефинансиране по същността си предполага съществуването на повече от едно кредитно правоотношение. Със сключването на нов договор за кредит, с който се погасяват съществуващи задължения, страните новират задълженията си като кредитополучателят консолидира задълженията си при нови и обичайно по-изгодни условия. Съдът е допълнил, че оплакванията за допуснат анатоцизъм са неоснователни и защото съгласно т. 13 от процесния договор с отпусната сума се погасяват единствено главници, но не и лихви.