Определение № 136 от 18.01.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. София, 15.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20241100600164 по описа за 2024 година Настоящото производство е по реда на чл. 345 ал.1 вр. чл.341 ал.1 вр. чл.250 ал.4 изр.2 вр. ал.1 т.2 НПК.

Предмет на въззивна проверка е постановено разпореждане от 02.05.23г. по НЧХД № 1143/23г. по описа на СРС, 115-ти състав, с което е прекратено наказателното производство по делото по повдигнато частно обвинение за извършено престъпление клевета при форма на изпълнителното деяние „приписване на престъпление“.Първостепенният съд е приел, че изложеното в обстоятелствената част на тъжбата фактическо описание за деятелността на обвиненото лице С.П. на датата 26.07.22г. не носи обективните характеристики на твърдяното престъпление, а за датата 27.07.22г. осъщественото поведение по подаване на сигнал до 02 РУ при СДВР е оценено за реализация на законно право за подаване на сигнал с цел защита на свои или чужди права и интереси и единствената възможност за ангажиране на наказателна отговорност на дееца в подобна хипотеза е по чл.286 НК, преследвано по общия ред.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от тъжителя М.М., чрез неговия повереник адв.М.А., с изложено твърдение за незаконосъобразност на същото и с отправено искане за неговата отмяна и постановяване на съдебен акт за връщане делото на СРС с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.В подкрепа на горното искане е развита тезата за умишлено непосочване още в частната тъжба на всички доказателствени източници, което е несъотносимо към този процесуален момент и поради това, е излишно да бъде обсъждано от настоящия съд.Единственият релевиран в частната жалба довод по същество се изразява в това, че по мнение на повереника, обстоятелството на подаване на сигнал до компетентен разследващ орган с данни за извършено от обвиненото лице престъпление „не го освобождава от наказателна отговорност“.Бланкетно и 1 без подробни фактически и правни съображения се твърди, че в тъжбата са описани достатъчно обстоятелства, водещи на извода, че се касае за извършено престъпление от частен характер.

Съдът, след като се запозна с изложените в частната въззивна жалба доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с изявен правен интерес, притежаващо качеството на тъжител, в срока по чл.342 ал.1 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Въззивният съд подчертава, че в проверяваното определение коректно са изложени сочените в тъжбата фактически обстоятелства и именно в контекста на същите е формиран извод за несъставомерност на извършеното деяние по нито един престъпен състав.В обхвата на проверката, осъществявана от съдията-докладчик по наказателните производства, образувани по тъжба на пострадалия, е включена и съставомерността на описаното в тъжбата деяние.Ето защо оценъчната дейност на съдиятадокладчик обхваща преценка на сочените в тъжбата факти и възможността за подвеждането им под определен фактически състав на престъпление по НК, а на второ място обхваща и преценката дали конкретният възведен в частното обвинение фактически състав демонстрира такова ниво на обществена опасност, което да е годно да накърни защитаваните с криминализацията на престъплението обществени отношения.При достигане до извод за несъставомерност не се налага съдът да навлиза във въпроси по съществото на правния спор, каквито са например доказаността и обосноваността на повдигнатото обвинение и именно поради това, несъотносими се явяват твърденията в частната жалба за липса на изначално посочени още в тъжбата на всички доказателствени източници. Проверката е изцяло правна и се основава единствено и само на прочита на съответния акт (ОА или тъжба) и въведените в нея твърдения.

Както се посочи по-горе, в конкретния случаи частното обвинение касае престъплението клевета при форма на изпълнителното деяние „приписване на престъпление“ и същото включва две отделни инкриминирани дати.

За датата 26.07.22 се твърди деянието да е реализирано посредством активни вербални действия, съдържащи данни в две насоки – съответно в първата част на обвинителното твърдение се сочи за извършена от тъжителя измама по „заграбен“ имот на лицето К.Д. и находящ се на ул.**** и други „заграбени незаконно имоти“, а във втората част на обвинителното твърдение се сочи намерението на лицето С.П. да „вземе с измама къщата на брат ми … фиктивно без пари да ти прехвърли имота си“.Преценявайки съдържанието на горните обвинителни факти, правилно СРС е приел, че се касае за липса на конкретизация (за твърдението в първата му част) и за намерение за бъдещо осъществяване на престъпление измама, което само по себе си не е престъпно (за твърдението във втората му част). Първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод за обективна несъставомерност на инкриминираното 2 деяние.Предмет на клевета могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, носещи информация за точно определени обстоятелства за време, място, лице и механизъм на извършване.Когато се касае за деяние по приписване на престъпление следва в тъжбата не само да е уточнено самото престъпление, в случая измама, но е нужно също така изрично да се уточни самоличността на пострадалия и да се посочат определени индивидуализиращи характеристики на имотите, предмет на измамата (в тъжбата се сочи името К.Д., но не се уточнява самоличността на притежателите на собствеността на останалите „заграбени незаконно имоти“, като липсват адрес и описание на същите); следва да се изложат фактически данни и за времето и начина на осъществяване на твърдяната измама, респ. в какво се изразява самото заблуждение, стоящо в основата на измамливите действия. Подобни обстоятелства обаче не се съдържат в процесната тъжба.

В подкрепа на горното следва да се подчертае, че престъплението по дефиниция се характеризира с определени обективни и субективни елементи - субект-деец и обективни параметри, детерминиращи го по време, място, обект и предмет на посегателство.Законодателят е предвидил като изискване към тъжителя иницииращият наказателното производство документ (тъжбата) да съдържа определени реквизити, описващи твърдяното престъпление, именно поради изискването деянието да бъде отграничено по време, място, лица и предмет от другите явления от обективната действителност, т.е. то да бъде индивидуализирано с посочените по-горе белези.От друга страна тъжбата е единственият способ за сезиране на съда с твърдения за извършено престъпление, преследвано по частно-правен ред и тъжбата е единственият акт, с който се определя предмета на делото (фактите и правната им квалификация), а оттам и предмета на доказване по него.Следва извод, че за да изпълни основното си предназначение, тъжбата следва да съдържа твърдения относно всички белези на престъплението (посочени по-горе), за да бъде гарантирано правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице, иманентен компонент от което е да научи в какво точно престъпление се обвинява (чл.55 ал.1 пр.1 НПК).

Правилна е преценката на първостепенния съд и досежно втората част на обвинителното твърдение за инкриминираната дата 26.07.22г., тъй като в случая се касае за едно намерение за бъдещи измамливи действия.

Формирането на психологична нагласа и съзнание за предстоящо извършване на едно резултатно по дефиниция престъпление не е криминализирано в българския НК.

Въззивният съд приема за правилна преценката на съдията-докладчик и относно вписаното в тъжбата деяние от 27.07.22г., изразяващо се в подаден сигнал до 02 РУ при СДВР за извършени от обвиненият С.П. имотни измами.В случая тъжбата съдържа факти и обстоятелства, разкриващи обективните признаци на набедяването по чл.286 НК, което обаче се преследва наказателно по общия регламентиран в НПК процесуален ред, а не посредством повдигане на частно обвинение.

В заключение съдията-докладчик от първоинстанционният съд е 3 извършил правилна проверка и е установил, че въведените с тъжбата обвинителни твърдения не могат да обосноват съставомерност на описаното поведение и поради това, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

При изложените съображения и на осн.чл.345 ал.1 НПК, СГС, ХII –ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.05.2023г. на СРС, 115-ти състав, постановено по НЧХД № 1143/2023г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4