Решение № 582 от 11.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Бургас, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100501265 по описа за 2022 година

С решение № 1259 от 14.06.2022г. по гр.д.№ 1619/2022г. на РС- Бургас е прието за установено, че М. К. А. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **** следните вземания, дължими по договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *****/18.09.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 8921/2021 г. по описа на БРС:

1 / 727,80 лв., представляващи неиздължена главница по договора, ведно със законната лихва от 21.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над признатото вземане до пълния претендиран размер от 1877,88 лв. искът е отхвърлен.

2/ 119 лв., представляващи възнаградителна лихва по договора за периода 25.08.2021 г. – 03.11.2021г., като за разликата над признатото вземане до пълния претендиран размер от 626,66 лв. и за периода на претендираната лихва от 25.10.2020 г. до 24.08.2021 г. искът е отхвърлен.

3/ 17,34 лв., представляващи лихва за забава за периода 26.07.2021 г. – 03.11.2021 г., като за разликата над признатото вземане до пълния претендиран размер от 393,36 лв. и за периода на претендираната лихва от 26.12.2019 г. до 25.07.2021 г. искът е отхвърлен.

4/ 9,70 лв., представляваща лихва за забава върху неиздължената главница за периода 03.11.2021 г. – 20.12.2021 г., като за разликата над признатото вземане до пълния претендиран размер от 58,75 лв. искът е отхвърлен.

С решението са отхвърлени исковете на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против М. К. А. за осъждането й да заплати на дружеството следните суми: 474,17 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ по договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *****/18.09.2019г.; 1521,42 лв, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по посочения договор.

А. е осъдена да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД 26,30 лв. разноски по ч.гр.дело №8921/2021г. по описа на БРС, както и 68,28 лв, разноски по гр.д.№1619/2022г.

„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е осъдено да заплати на М. А. разноски в 1 размер на 494,13 лв.

Против решението е постъпила въззивна жалба /първоначално озаглавена молба по чл.248 ГПК/ вх.№ 23309/30.06.2022г. по описа на РС- Бургас, подадена от юрисконсулт Р.И. пълномощник на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД.

С нея решението е обжалвано само в частта, с която е отхвърлен установителния иск на дружеството против въззиваемата за сумата от 149,20 лв., представляваща разликата между приетия от съда за дължим размер на договорното възнаграждение-119 лв. и сумата от 268,20 лв.

Изложени са оплаквания, че в тази му част решението на районния съд е неправилно.

Съдът заключил, че възнаграждението за допълнителни услуги е недължимо и заплатената по него сума следва да се приспадне от неплатените вноски за главница и договорно възнаграждение, както и заплатеното от страна на длъжника по начислените такси по тарифа и лихва за забава. След приспадане на гореописаните суми съдът присъдил 119 лв., което според въззивникът е по-малко от дължимото договорно възнаграждение- 268,20 лв. В табличен вид е представена дължимата сума за договорна лихва, включваща задълженията по четири вноски- от № 23 до № 26.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да се постанови ново, с което установителният иск за договорното възнаграждение да бъде уважен и за сумата от 149,20 лв.

В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба, въпреки че на 25.07.2022г. въззиваемата е уведомена за тази възможност чрез пълномощника си адв. К..

Страните не са взели участие в откритото съдебно заседание, проведено пред въззивната инстанция.

Процесуалните им представители са депозирали молби, като с тази на въззивника се поддържа въззивната жалба и се претендират разноски за въззивната инстанция.

Процесуалният представител на въззиваемата моли жалбата да се остави без уважение.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.1, предл.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК и чл.86 , ал.1 ЗЗД- за установяване съществуването на вземания на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД по договор за потребителски кредит срещу М. К. А. от гр.Българово, включващи главница в размер на 1877,88 лв.; договорно възнаграждение- 626,66 лв., лихва за забава в размер на 393,36 лв. и законна лихва в размер на 58,75 лв., за които вземания по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед № 3800/22.12.2021г. по ч.гр.д.№ 8921/2021г. по описа на РС-Бургас.

Ответницата е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение в законоустановения едномесечен срок от получаване на заповедта, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК заповедният съд е дал указания на ищеца да предяви установителен иск за вземанията си по заповедта. Видно от досието за заповедното производство, разпореждането е връчено на заявителя на 21.08.2018г. Исковата молба по чл.422 ГПК е постъпила в съда на 21.09.2018г., т.е. в едномесечния срок, като доказателствата за това са своевременно депозирани и по заповедното производство.

Предявени са също обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, т.3, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 474,17 лв.възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 1521,42 лв.- възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, за които вземания е постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение /така- разпореждане № 9803 от 22.12.2021г. по ч.гр.д.№ 8921/21г. на БРС/, поради което на ищеца е указана възможността да предяви осъдителни искове за тези суми в 2 едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането, от която същият се е възползвал.

Ето защо за ищецът, който е предявил исковете в законоустановения срок, е налице правен интерес от настоящото производство.

С обжалваното решение районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит, сключен между страните е валиден източник на облигационни отношения между тях. Приел е за неоснователни възраженията на ответната страна за недействителност на целия договор, както и за недействителност на уговорката за договорна лихва, като е счел, че недействителни са единствено клаузите за дължимото възнаграждение по закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради което осъдителните искове за дължими слуги за услуги „Фаст“ и „Флекси“ са неоснователни.

Приел е, че тъй като А. не дължи суми по допълнителното споразумение, то с платените от нея по договора общо 2930,04 лв. /включващи и платените суми за допълнителните услуги, които районният съд е счел за недължими- бел. на докладчика по настоящото дело/ тя е погасила всички вноски с падеж до 25.06.2021г., включително и част от вноската с падеж 25.07.2021г. в размер на 36,32 лв., поради което от тази вноска е останала дължима само сумата от 127,26 лв. главница, защото възнаградителната лихва е била погасена.

Така, районният съд, след като е приспаднал платените без правно основание от ответницата вноски за услугите „Фаст“ и „Флекси“ от дължимите вноски за главницата и лихвите, е приел, че за периода от 25.08.2021г. до датата на настъпване на предсрочна изискуемост- 3.11.2021г., ответницата дължи възнаградителна лихва в размер на 119 лв.

/изчислена на основание чл.162 ГПК/ и това вземане следва да бъде признато на ищеца, а искът за разликата до пълния претендиран размер от 626,66 лв. , както и за периода от 25.10.2020г. до 24.08.2021г. следва да бъде отхвърлен. Приел е също, че ответницата дължи и неизплатена главница в размер на 727,80 лв., до който размер е уважил предявения установителен иск за главницата, а е отхвърлил същия за горницата до пълния предявен размер от 1877,88 лв.

Решението е обжалвано само от ищеца и само в частта, с която е отхвърлен установителния иск за възнаградителна лихва за горницата над уважения размер от 119 лв. до сумата от 268,20 лв. В останалата част решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Във въззивното производство не са спорни между страните обстоятелствата във връзка със сключването на процесния договор за потребителски кредит, неговото съдържание, валидността на същия /включително на договорното възнаграждение за ползване на предоставената в заем сума по процесния договор/. Същите са установени правилно от районния съд, поради което съдът препраща към мотивите му на основание чл.272 ГПК, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция, още повече, че предвид ограничените правомощия на въззивната инстанция при липса на конкретни оплаквания за неправилно установени факти /чл.269 ГПК/, въззивният съд не би могъл да приеме различни фактически констатации.

Не се спори също, че ответницата трикратно се е възползвала от услугата „Флекси“.

На 13.02.2020г. ответницата е поискала отлагане на вноска №4, поради което е сключен анекс №1 към ДПК с приложен към него нов погасителен план /л.21/, при който вноските за изплащане на кредита са увеличени от 24 на 25, като месечната вноска /включваща и възнаграждението по допълнителния пакет услуги/ не е претърпяла промяна.

На 7.05.2020г. ответницата е поискала намаляване размера на дължимите вноски /№6 и №7/, поради което между страните е сключен анекс № 2 към ДПК с приложен към него нов погасителен план /л.24/, съгласно който размерът на вноските №6 и №7 /включващи и възнаграждението за пакета допълнителни услуги/ е намален на 88,09 лв., а от останалата 3 част от двете намалени по размер вноски /№ 6 и 7/ са формирани две нови вноски- № 26 и №27, първата от които с падеж 25.11.2021г., а втората с падеж 25.12.2021г.

На 18.05.2020г. ответницата е поискала намаляване размера на дължимите вноски /№8 и №9/, поради което между страните е сключен анекс № 3 към ДПК с приложен към него нов погасителен план /л.26/, съгласно който размерът на вноските № 8 и № 9 /включващи и възнаграждението за пакета допълнителни услуги/ е намален на 162,09 лв., а от останалата част от двете намалени по размер вноски /№ 8 и 9/ е формирана нови вноска№ 28, с падеж 25.01.2022г.

Съгласно приложеното извлечение от сметката на ответницата към процесния договор за кредит /л.31/ , ответницата е платила 11 пълни вноски /№1, 2, 3, 5, 6, 7, 8 ,9 ,10, 11/, т.е. всички вноски с падеж до 25.09.2020г., както и частично – в размер на 32,92 лв. вноската с падеж 25.10.2020г. /която е отразена под №13 в актуалния погасителен план /л.27/ към анекс № 3/. Останалите вноски не са платени.

Безспорно е, че ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем, считано от 3.11.2021г., като ответницата е уведомена за това едностранно изменение на условията по договора от страна на ищеца на 9.11.21г. /уведомително писмо на л.29 и известие за доставяне на л.30/. При това положение, ответницата дължи връщане на неплатените падежирали вноски /без сумите, дължими за допълнителния пакет услуги/, включващи главницата и възнаградителната лихва /т.е. вноски № 13 до № 25 включително, обхващащи периода от 25.10.2020г. до 25.10.2021г. включително, съобразно последния погасителен план и таблицата, съдържаща се в жалбата/, общо в размер на 1669,21 лв.- главница и 457,33 лв.възнаградителна лихва.

След като се извърши приспадане на неоснователно платените от ответницата суми за възнаграждение за допълнителния пакет услуги /които според извлечението от сметката на ответницата по процесния кредит са общо 1184,41 лв. за вноски № 1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13/ – или общо 358,39 лв. /платената лихва за вноски от №13 до №22 според таблицата във въззивната жалба/ от общата сума на възнаградителната лихва- 457,33 лв. за цитирания период /25.10.2020г. до 25.10.2021г. включително/, остават дължими от ответницата следните суми за възнаградителна лихва: 1/ по вноска № 23 /с падеж 25.08.2021г./ - 10,63 лв.; 2/ по вноска № 24 /с падеж 25.09.2021г./ - 5,44 лв. и 3/ по вноска № 25 /с падеж 25.10.2021г./- 82,80 лв., или общо 98,87 лв. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 20,32 лв. /изчислена от съда на основание чл.162 ГПК/, включваща падежиралата възнаградителна лихва от вноска №26 с падеж 25.11.2021г. съобразно последния погасителен план /л.27/ за периода от 26.10.2021г. до 2.11.2021г. включително.