Решение № 360 от 19.02.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Варна , 18.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Мая Недкова мл.с. Ивалена О. Д.а при участието на секретаря Атанаска Н. И.ова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Д.а Въззивно гражданско дело № 20203100503216 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК, образувано по подадена жалба вх.

№ 14203/01.09.2020 г., идентична с жалба вх. № 14404/04.09.2020 г., първоначално входирана в ОС – Варна, с вх. № 19689/01.09.2020 г., от трето за изпълнението лице Софийски университет „Св. Климент Охридски“, с адрес: гр. София, ПК 1504, бул. „Цар Освободител“ № 15, представляван от Ректора проф. дфн А.Г., срещу извършен от ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег. № 718, с р-н на действие Окръжен съд - Варна, въвод във владение на дата 26.08.2020 г. по изпълнително дело № 20207180400902, образувано по изпълнителен лист, издаден на 30.06.2020 г. по ч. гр. д. № 6200/2020 г. по описа на РС Варна, XVII състав.

Сочи се, че на 26.08.2020 г. ЧСИ Станимира Костова-Данова е извършила принудително изпълнение на въвод във владение в ПИ *** и част от ПИ *** по КККР на гр. Варна, като посочените имоти се владеят от жалбоподателя от преди образуване на делото, по което е издадено изпълняваното решение. Излага се, че владението не е прекъсвано до датата на извършване на въвода, като там се намират оранжерии и разсадници на Университетска ботаническа градина - Варна. За поземлените имоти и намиращите се в тях сгради е съставен Акт за публична държавна собственост № 2619/24.08.1999 г. и не е извършвано деактуване и отписване на имотите от актовите книги за държавните имоти. Сочи се, че имотът, в който е извършен въводът, е публична държавна собственост, с предоставени права за управление на Софийски университет по смисъла на ЗДС и ППЗДС, което съгласно чл. 12, ал. 1 ППЗДС, включва и правото на Университета да владее имота от името на Държавата за своя сметка и отговорност. Излага се, че владението на горепосочения имот от Софийски университет се установява и от поставената ограда, обозначаващите табели и ползването на оранжериите и сградите, находящи се в същия.

Навежда се, че обжалваният въвод е извършен към 18:00 часа на 26.08.2020 г., след установеното работно време, без представител на Университета, чрез навлизане в имота 1 през оградата на градината. Същото е констатирано към 18:30 часа от служители на УБГ Варна, за което незабавно е подаден сигнал до Пето РУ на МВР – Варна, с вх. № 4600002596/26.08.2020 г.

Иска се отмяна на атакувания въвод като назаконосъобразен.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК А. В. В., ЕГН ********** – взискател по изпълнително дело № 20207180400902 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, депозира писмени възражения, в които излага становище за недопустимост, респективно неоснователност на жалбата. Сочи, че жалбоподателят не е трето лице по смисъла на чл.

435, ал. 5 от ГПК. Жалбата е депозирана без да е конкретизирано изпълнителното дело и страните по него. В допълнение излага, че в същата е посочено, че се обжалва въвод, извършен в 18:00 часа, а видно от протокола за извършеното действие, същият е бил в 11:00 часа. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че процесните имоти се владеят от последния от преди образуване на делото, решението по което се изпълнява, както и че владението на Университета не е било прекъсвано до датата на извършване на въвода. Оспорва още, че имотът, в който е извършен въводът, е публична държавна собственост, като сочи, че последният е собственост на наемодателите – длъжници по изпълнително дело № 20207180400902: И.Я.С., М. Я. Т., И. Х. С., Р. Д. А., Я. Я. А.. Настоява жалбата да бъде оставена без разглеждане, респективно без уважение. Претендира разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК И. Х. С., ЕГН ********** – длъжник по изпълнителното дело, депозира писмени възражения, в които излага становище за недопустимост, респективно неоснователност на жалбата. Настоява жалбата да бъде оставена без разглеждане, респективно без уважение, като претендира присъждане на разноски. Сочи, че жалбоподателят не е трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 5 от ГПК.

Жалбата е депозирана без да е конкретизирано изпълнителното дело и страните по него, поради което не е ясно какъв е предметът на същата. В допълнение излага, че в последната е посочено, че се обжалва въвод, извършен в 18:00 часа, а видно от протокола за извършеното действие, същият е бил в 11:00 часа. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че процесните имоти се владеят от последния от преди образуване на делото, решението по което се изпълнява, както и че владението на Университета не е било прекъсвано до датата на извършване на въвода. Подробно излага,че той, И.С., М.Т., Р.А. и Я.А. са собственици на процесния имот.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК Р. Д. А., ЕГН **********, Я.Я.А., ЕГН **********, И. Я. С., ЕГН **********, М. Я. Т., ЕГН ********** – длъжници по изпълнителното дело, депозират, чрез пълномощника си Т.Н., писмени възражения, в които излагат становище за недопустимост, респективно неоснователност на жалбата. Сочи се, че жалбоподателят не е трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 5 от ГПК. Жалбата е депозирана без да е конкретизирано изпълнителното дело и страните по него, поради което не е ясно какъв е предметът на същата. В допълнение се излага, че в последната е посочено, че се обжалва въвод, извършен в 18:00 часа, а видно от протокола за извършеното действие, същият е бил в 11:00 часа. Оспорват твърденията на жалбоподателя, че процесните имоти се владеят от последния от преди образуване на делото, решението по което се изпълнява, както и че владението на Университета не е било прекъсвано до датата на извършване на въвода.

Подробно излагат доводи, че са собственици на процесния имот. Настояват жалбата да бъде оставена без разглеждане, респективно без уважение. Претендират разноски.

В мотивите си по чл. 436, ал.3 от ГПК ЧСИ Станимира Костова-Данова излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата. Твърди, че за допустимостта на жалбата е необходимо изпълнителното основание да е съдебно решение, а не друг 2 подлежащ на изпълнение акт. Излага подробни доводи в тази насока. Сочи, че жалбоподателят не е трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 5 от ГПК, както и че не са налице предпоставките на чл. 523 ГПК. Сочи още, че видно от приложения по делото протокол за въвод във владение от 26.08.2020 г., жалбоподателят не е намерен в имота към момента на извършване на въвода. Счита извършеното действие за законосъобразно и правилно.

В открито съдебно заседание, проведено на основание чл. 437, ал. 2 от ГПК, жалбоподателят – трето лице в изпълнителното производство, редовно призован, се представлява от адвокат З. О.. Излага становище за основателност на депозираната жалба.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна А.В., редовно призован по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК, не се явява, не се представлява.

Въззиваемите страни Я.А., М.Т., И.С., Р.А., И.С., редовно призовани, не се явяват.

Представляват се от адв. Д.А., която излага доводи за недопустимост на жалбата, в евентуалност счита същата за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира разноски. Представя писмена защита, в която са изложени подробни аргументи.

По допустимостта съдът намира следното:

Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна - трето за изпълнителния процес лице, срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 5 от ГПК, а именно: въвод във владение на описания имот, и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Съдът счита възражението за недопустимост на депозираната жалба за неоснователно. Възможността трето лице да обжалва въвода във владение на основание чл.

435, ал.5 от ГПК произтича от принципната недопустимост да се провежда принудително изпълнение срещу лице, различно от длъжника. Oт този принцип законът допуска изключения, поради което изчерпателно са посочени правомощията на съдебния изпълнител и възможностите за защита на третите лица.

Предвидената възможност в горецитираната разпоредба произтича от субективните предели на изпълнителния лист, който /издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, ползваща се със сила на пресъдено нещо/ поражда изпълнителна сила само по отношение на посочения в него длъжник. В този смисъл Определение № 174 от 11.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1436/2013 г., III г. о., ГК, според което въводът във владение, осъществен въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, е законосъобразен само когато е насочен срещу надлежна страна - длъжник по заповедта, но не и срещу трето за заповедното производство лице, заварено в имота, предмет на въвода, което може да обжалва действията на съдебния изпълнител или да предяви владелчески иск, но не е процесуално легитимирано трето лице по смисъла на чл. 523 от ГПК.

Правото на жалба по чл. 435, ал.5 е средство за защита на третото лице срещу неправилен въвод при хипотезата на чл. 523 от ГПК. Доколкото естеството на спора и изрична законова норма налагат тази жалба да се разглежда в открито съдебно заседание, за да обуслови качеството си на надлежна страна в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, за третото лице е достатъчно само да твърди предпоставките за допустимост, а именно: упражнявано владение на имота от преди 3 завеждане на делото, решението по което се изпълнява. Доказването на тази предпоставка става в хода на съдебно заседание и е от значение за преценката за основателността на жалбата.

В допълнение, съдът следва да отбележи, че от значение при преценката за допустимостта на жалбата е осъществявано владение за периода преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, и в този смисъл, дали в деня на въвода жалбоподателят се е намирал в имота или не, включително и констатация на съдебния изпълнител, че при въвода в имота не е намерено трето лице, не е основание да се приеме, че жалбоподателят не е сред кръга от лицата по чл. 435, ал. 5 ГПК.

Възражението на процесуалния представител на въззиваемите – длъжници по изпълнителното дело, че въззивникът не е редовно представляван, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно.

Видно от представения АДС № 2619, имотът е предоставен за управление и ползване на СУ „Св. Климент Охридски“ – гр. София. Безспорно е, че съгласно чл. 6 от ЗВО и Постановление № 11 от 03.02.2010 г. на МС, Университетът е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министъра на образованието и науката, и в този смисъл представлява различен от Държавата самостоятелен правен субект с автономно управление.

Съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗДС, управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на Държавата, за своя сметка и на своя отговорност.

В настоящия случай, жалбата е подадена от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, представляван от Ректора - проф. дфн А.Г., и е подписана от последния. Видно от приложеното по делото пълномощно /лист 165/, проф. дфн А.Г., в качеството си на ректор и представляващ СУ „Св. Климент Охридски“, гр. София, е упълномощил адв. З. С.

О. да представлява СУ „Св. Климент Охридски“ пред ОС – Варна, по в.гр.д.

№20203100503216 г. Представен е и Договор за правна защита и процесуално представителство от 21.01.2020 г. /лист 198/. В съдебно заседание въззивникът Софийски университет „Св. Климент Охридски“ се представлява от представител по пълномощие по смисъла на чл. 32, т.1 от ГПК.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна :

Изпълнително дело № 20207180400902 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова , рег. № 718, с район на действие ОС – Варна, е образувано по молба от взискателя А. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ 72, ет. 2, ап. 3, срещу длъжниците И. Х. С., ЕГН **********, Р. Д. А., ЕГН **********, Я.Я.А., ЕГН **********, И. Я. С., ЕГН **********, М. Я. Т., ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист № 2943/30.06.2020 г., издаден от РС – Варна, XVII състав, по ч. гр. д № 6200/20 г. , с който длъжниците са осъдени да предадат на взискателя следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор ***, представляващ ЛОЗЕ с площ 18,783 дка, възстановен с Решение № 791 от 27.04.2001 г. на ПК – Варна, по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж и 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, находящ се в строителните граници на „Виница“, община Варна, в местността /квартал/ Патланджанлъка и включващ парцели с пл. №№ 136, 137, 138 и 139 по 4