Решение № 92 от 17.07.2026, Районен съд - Оряхово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Оряхово, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б. М. М. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от Б. М. М. Гражданско дело № 20251460100995 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на И. Б. Т., ЕГН: ********** с адрес в с. Крушовица, общ. Мизия, обл. Враца *** и Т. Б. Т., ЕГН:

********** с адрес в гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №9, със съдебен адрес в гр. Пловдив ***, ет.2, офис 10, чрез адв. В. В. Б. от АК-Пловдив, с която са предявили срещу Т.

К. М. с ЕГН:**********, с адрес: гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца „Жилищен комплекс-3“ бл.15, вх. „Г”, ет.3, ап.61, искове по чл. 108, ал. 1 ЗС и по чл.537, ал.2 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответницата Т. К. М., ЕГН **********, че ищците И. Б. Т., ЕГН ********** и Т. Б. Т., ЕГН **********, притежават по 1/4 ид. част всяка от правото на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кад. № 0.980, за който е образуван УПИ в кв. 4 по кадастралния план на с. Софрониево, ЕКАТТЕ:68148, общ.

Мизия, обл. Враца, одобрен със Заповед № 4542-К/08.12.1969 г. на МРРБ и Регулационния план № 495/05.04.1974 г. на ОНС с площ на имота от 1560 кв. м., ведно с находящите се в имота сгради, а именно: 1) СГРАДА с № 0.980.1 едноетажна, масивна жилищна сграда - еднофамилна, с площ от 94 кв. м.; 2) СГРАДА с № 0.980.2 - едноетажна, паянтова, селскостопанска сграда, с площ от 22 кв. м.; 3) СГРАДА с № 0.980.3 - едноетажна, паянтова, селскостопанска сграда с площ от 13 кв. м.; 4) СГРАДА с № 0.980.4 - едноетажна, паянтова, селскостопанска сграда с площ от 6 кв. м.; 5) СГРАДА с № 0.980.5 едноетажна, паянтова, селскостопанска сграда с площ от 8 кв. м., с административен адрес на имота, който имот се намира в с. Софрониево, общ.

Мизия, обл. Враца, ***, при съседи на имота: имот с кад. № 0.9551 - ***.979, УПИ кв. 4 собственост на Т.С.Т. имот с кад. № 0.978, УПИ XIV - собственост на М.М.Г.

1 имот с кад № 0.981 УПИ X, кв. 4 - собственост на насл. на М.С.П.; имот с кад.

№ 0.987, УПИ V I VI, кв. 4 - собственост на Пеко И. Дуцов, на основание наследство и давностно владение, като бъде осъдена Т. К. М., ЕГН ********** да възстанови собствеността и да предаде на ищците И. Б. Т., ЕГН ********** и Т. Б. Т., ЕГН ********** владението на описания по-горе имот, съобразно припадащите им се ид. части от правото на собственост.

На основание чл. 537 ал. 2 ГПК е поискано да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давностно владение с вх. № 1317/27.06.2025 г., акт. № 140, том III, дело 436/2025 г. по описа на СВ- Оряхово (Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 154, том III, peг. № 2548, дело № 200 от 27.06.2025 г. по описа на Нотариус Г. И., с per. № 671 НК, с район на действие PC-Оряхово) до размера на 2/4 ид. части.

В исковата молба се твърди, че страните са наследници на К.

Д. А., ЕГН **********, починал на 01.03.2015 г. и Р.Ф.А., ЕГН **********, починала на 14.01.2013 г., който факт се установява от представени по делото Удостоверение за наследници изх. №148 от 06.08.2025г. на Кметство с. Софрониево, Община Мизия и Удостоверение за наследници изх. №149 от 06.08.2025г. на Кметство с. Софрониево, Община Мизия.

Излагат се доводи, че наследодателите К. Д. А. и

Р.Ф.А., са били собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кад. № 0.980, за който е образуван УПИ в кв. 4 по кадастралния план на с. Софрониево, ЕКАТТЕ:68148, общ. Мизия, обл. Враца, одобрен със Заповед № 4542К/08.12.1969 г. на МРРБ и Регулационния план № 495/05.04.1974 г. на ОНС с площ на имота от 1560 кв. м., ведно с находящите се в имота сгради, а именно:

1 ) СГРАДА с № 0.980.1 - едноетажна, масивна жилищна сграда еднофамилна, с площ от 94 кв. м.; 2) СГРАДА с № 0.980.2 - едноетажна, паянтова, селскостопанска сграда, с площ от 22 кв. м.; 3) СГРАДА с № 0.980.3 - едноетажна, паянтова, селскостопанска сграда с площ от 13 кв. м.; 4) СГРАДА с № 0.980.4 - едноетажна, паянтова, селскостопанска сграда с площ от 6 кв. м.; 5) СГРАДА с № 0.980.5 - едноетажна, паянтова, селскостопанска сграда с площ от 8 кв. м., с административен адрес на имота, в който имот се намира в с. Софрониево, общ. Мизия, обл. Враца, ***, при съседи на имота: имот с кад. № 0.9551 - ул. „Кирил и Методий“; имот с кад. № 0.979, УПИ кв. 4 - собственост на Т.С.Т. имот с кад. № 0.978, УПИ XIV - собственост на М.М.Г. имот с кад № 0.981 УПИ X, кв. 4 - собственост на насл. на Марин Стоянов Петков; имот с кад. № 0.987, УПИ V I VI, кв. 4 2 собственост на Петко И. Дуцов, съгласно Удостоверение с изх. № АБ-У344/26.11.2024 г. по описа на общ. Мизия, видно от което по разписния списък към Кадастралния и регулационен план на с. Софрониево, на името на К.

А. е записан процесният имот, одобрен със Заповед № 4542К/18.12.1969 г, №495/05.04.1974 г..

Релевира се, че от придобиване на описания по-горе имот, Рада и Кръстьо А. живеели в имота до 2012 г., когато къщата започнал да посещава и съпругът на ответницата - Д.М.. По отношение на последния, се сочи, че поради употреба на алкохол често упражнявал физическо и психическо насилие над наследодателите, поради което се наложило ответницата да приюти Р. А. в дома си в гр. Козлодуй, до смъртта на последната през 2013 г.. Малко преди да почине Р. А., К. А. напуска жилището в с. Софрониево, поради поредния скандал с Д.М., при което той също заживява с Т. М. и Р. А. в гр. Козлодуй. След смъртта на Рада, Кръстьо се прибра да живее в с. Софрониево, където все още се подвизава и Д.М.. Поради честите позвънявания от страна на К. А. на ищцата И. Т. във връзка с множество притеснения и конфликти, които са създавани от страна Д.М., то И. е принудена да приюти Кръстьо в имота си в с. Крушовица, находящ се на ***. Впоследствие обаче К. А. е настанен в Дом за стари хора, находящ се в с. Хайредин, където почива през 2015 г.

Твърди се, че след кончината и на двамата наследодатели между страните не са възниквали конфликти, досежно собствеността, както и евентуално заявяване на абсолютно своене на вещта от страна на който и да е от тях, във връзка с което и съгласно Закона за наследството се установява, че съсобствеността спрямо страните след смъртта на наследодателите се разпределя с 2/4 ид. части за ответницата и с по 1/4 ид. части за И. Т. и Т. Т..

Сочи се, че през 2015 г. и 2017 г. в имота все още живеел Д.М., с който ответницата нямала отношения, присъщи за съпруг и съпруга, като последният по-скоро бил държател на имота с оглед съхраняването му от кражби и пр.

Релевира се, че Д.М. никога не е владял имота, като свой, нито е обитавал същия с намерение за своене, в която насока се излага, че в периода от 2015 г. до 2017 г. спорният недвижим имот е посещаван, както от Т. М., така и от ищците, които полагат грижи за двора.

Излагат се доводи, че след кончината на Д.М. през 2017 г., посещенията на И. Т. в имота се засилват до степен последната да отглежда домати, чушки и др. зеленчуци в него. Твърди се, че И. Т. разполагала с ключ за имота, като в него дори гледала и куче, за което грижите били поделени между нея и Т. М..

Сочи се, че в периода 2017/2018 г. ищците Троянови прекарват значителен период от време в имота, в която връзка изчистват къщата, оправят двора, събират реколтата, която преобразяват в зимнина - лютеница, 3 паприкаш, сладко и компоти, които се съхраняват в мазето на имота до денднешен.

Впоследствие през 2018г., съсобствениците по обективни причини, преустановяват посещенията в имота и грижите за него, като ключът бил предаден на Р. П., който живее в непосредствена близост, за да може той да поеме грижата за него.

Излагат се доводи, че след като взаимоотношенията между ищците и ответницата се влошават през 2019г., по-късно през 2025г., без да е отблъснато и прекъснато владението на И. Б. Т. и Т. Б. Т., върху описания по–горе недвижим имот, ответницата Т. К. М. се е сдобила с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №154, том III, рег. №2548, дело №200 от 27.06.2025г. по описа на Нотариус Г. И., с рег. №671 на НК, с район на действие РС-Оряхово /Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение с вх. №1317/27.06.2025г., акт №140, том III, дело №436/2025г. по описа на СВ-Оряхово/.

Направен е подробен анализ, защо не е налице фактическият състав на придобивната давност по чл.79 от ЗС по отношение на ответницата върху спорния недвижим имот, като е цитирана и съдебна практика.

Именно поради това е обоснован правният интерес от предявяването на настоящите искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК, като се моли съдът да уважи същите като основателни.

Претендират се направените в процеса разноски.

Извън срока по чл.131 от ГПК, ответницата е падала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Твърди се, че предявеният иск е недопустим, поради факта, че тъй като нотариалното производство, имащо за цел да удостовери правото на собственост върху недвижим имот на лица, които не притежават документ за правото си е уредено в чл.587 от ГПК, което е охранително производство.

Счита се, че съставеният по реда на това производство констативен нотариален акт, притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота, както и че нотариалният акт би могъл да бъде отменен, едва когато 4 бъде уважена претенцията на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.

В случай, че съдът приеме, че предявеният иск е допустим, се сочи, че той е неоснователен и недоказан.

Твърди се, че според задължителните указания на ВКС по прилагането на закона, този от съсобствениците, който упражнява фактическата власт върху чуждите идеални части, може да превърне с едностранни действия държането им във владение.

Сочи се, че лицето е отнело владението от останалите съсобственици, ако не ги допуска да го използват по никакъв начин, като аналогичен случай е и този, при който останалите съсобственици не са се опитали да се ползват от общия имот, но лицето се ползва от него по начин, който показва, че го счита за свой.

Релевира се, че наследодателите на страните Р.Ф.А. и К.Д.А. са били собственици на спорния недвижим имот, като същите са живели в него до смъртта си през 2013г. и 2015г.. Излага се, че заедно с тях в имота са живели и ответницата и съпругът й Д.М.. Последните двама са полагали грижи за собствениците на недвижимия имот до тяхната смърт, като тогава и след това са установили владение върху него и намиращите в същия вещи.

Отрича се твърдението на ищците, че са идвали в недвижимия имот, като се сочи, че това не се е случвало повече от 30 години, а също и че изложеното в исковата молба, че последните през 2017/2018г. са прекарали значителен период в него, както и че са садили зеленчуци не отговаря на истината.

Предвид на това се счита, че ответницата Т. К. М. е станала собственик на целия недвижим имот, поради факта, че в нейна полза е изтекла абсолютната придобивна давност по отношение на него при осъществено повече от 30 години явно, несъмнено, непрекъснато и спокойно владение и упражняване на фактическата власт, със знанието на ищците.

Излагат се доводи, че посоченото по-горе е констатирано и от Нотариуса при издаването на констативния нотариален акт за собственост върху спорния недвижим имот.

5

Твърди се, че от момента, в който е починал бащата на Т. М. – 01.03.2015г., последната е започнала самостоятелно да владее имота, като до момента, в който владението е било смутено с предявяването на настоящия иск, е изтекъл срок от повече от 10 години.

Моли се съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищците се представляват от процесуалния си представител адвокат В. Б. от АК-Пловдив, който поддържат предявените искове и моли същите да бъдат уважени.