Разпореждане № 3816 от 20.05.2024, Административен съд - Бургас

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3816

Бургас, 20.05.2024 г.

Административният съд - Бургас - XXVІІ-ми състав, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА при секратаря В.Ташкова и с участието на прокурора Мирослав Илиев разгледа докладваното от съдията Димитринка Стаматова административно дело № 2450 по описа за 2023 година на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 276 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) след отмяна на Решение № 757/20.05.2021 г. по адм. д. № 2241/2020 г. по описа на Б. с Решение № 1300 от 19.12.2023 г. по к. адм. д. № 1840/2023 г. по описа на Б. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на дадените с отменителния акт указания по приложението на закона.

В исковата молба (наименована жалба), депозирана от лишения от свобода И. Н. Р., понастоящем изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора в [населено място], І ЗПС, е формулирано искане за постановяване на съдебен акт, по силата на който да бъде задължен Началникът на Затвора Бургас да преустанови извършваните от него закононарушения на чл. 88, ал. 2, чл. 40, ал. 2, т. 5, чл. 163, ал. 1, чл. 168 и чл. 169 от ЗИНЗС; чл. 152, ал. 2, т. 4, вр. чл. 15, ал. 1, т. 4 от същия закон; чл. 151, ал. 5 от ППЗИНЗС, и да разреши внасянето на вещи, вписани в Заявление вх. рег. № 3689 от 05.10.2020 г., подадено от жалбоподателя, а именно: предмети от битово естество, учебни принадлежности и консумативи за творчески мероприятия (листи, бои и т.н.), както и да урегулира график за спортна и физическа активност, различен от даденото време за престой на открито.

Ищецът И. Н. Р., редовно призован, се явява лично и с назначения му служебен защитник адвокат Д.. Исковата молба се поддържа изцяло на посочените в нея основания. Представят се писмени бележки.

Ответната страна – Началника на Затвора [населено място], редовно призован, не изпраща представител. В съпроводително писмо от 13.11.2020 г., изпратено в изпълнение на съдебно разпореждане по адм. д. № 2241/2020 г. по описа на Б., е изразено становище за неоснователност на искането по съображения, че по Заявление рег. № 3689/05.10.2020 г. е извършена проверка от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ (ИСДВР) П. Л., финализирана с доклад до Началника на затвора от 19.10.2020 г., където е изразено становище да не бъде уважавано отправеното със заявлението искане за внасяне на посочените вещи и електроуреди поради обстоятелството, че същите не попадат сред позволените за държане от лишените от свобода вещи съобразно утвърдения с нарочна заповед на Министъра на вътрешните работи списък. Не е заявена претенция за разноски в настоящото производство.

Прокурорът счита, че предявеният иск е неоснователен и иска съдът да го отхвърли.

Съдът, като се запозна с искането, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид относимата за казуса нормативна уредба, намира от фактическа страна следното:

С. З. рег. № 3689/05.10.2020 г. лишеният от свобода И. Р. е сезирал Началника на Затвора Бургас с искане да му се разреши внасяне на следните вещи за общо ползване от цялата група в І ЗПС: пластмасова етажерка, на която да подрежда книги, документи и правни актове; лаптоп, отговарящ на всички изисквания на списъка за разрешени вещи, който ще се използва за образователна и ограмотяваща дейност; картонени листи за рисуване и дизайн, както и консумативи (водни и пастелни бои, четки, цветни моливи, линия, транспортир), във връзка с молба от друг лишен от свобода – Ч. Г. И.; котлон, мини фурна, кафе машина (малка) и хладилник.

С резолюция на Началника на Затвора Бургас заявлението на Рибов е възложено на инспектор СДВР при Затвора Бургас с указание за мотивиран отговор по всички пунктове. След извършена проверка, с доклад рег. № 3689 от 19.10.2020 г. инспектор П. Л. докладвал на Началника на Затвора Бургас за установените факти и становище по искането. В доклада е посочено, че по повод заявлението от 05.10.2020 г., както и предходно подавани молби от лишения от свобода И. Н. Р., относно разрешение за внасяне на лични вещи за общо ползване и конкретно внасянето на пластмасова етажерка, лаптоп, картонени листи, котлон, малка фурна, кафе машина и хладилник, единствено част от вещите (котлон и малка фурна) фигурират в списъка за разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода, утвърден със Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието. В доклада е посочено още, че по отношение на посочените в списъка вещи (котлон и малка фурна), лишеният от свобода Рибов е подал предходно Заявление с рег. № 2302/23.07.2019 г., по което е имало изразено становище от инспектор пробация К. Г. в насока, че съобразно списъка за разрешени вещи лишените от свобода имат право да държат и ползват котлон и малка фурна за общо ползване при наличие на специално определено помещение, в което да се съхраняват. В становището на инспектор Г. е посочено, че в І ЗПС към момента не е налично специално определено помещение, в което да се съхраняват и ползват посочените вещи. С оглед така изразеното становище чрез поставяне на резолюция „НЕ“ върху заявлението Началника на Затвора е отказал внасянето на исканите от Рибив със заявление рег. № 2302/23.07.2019 г. вещи (котлон и малка фурна). Въз основа на в доклада на ИСДВР Л. изрично е посочено, че в коридора на първа ЗПС няма свободни помещения, които могат да бъдат обособени като „специално определени помещения“ по смисъла на т. ІІІ.3 от посочения списък. В доклада е посочено също така, че в списъка не фигурират вещи като пластмасова етажерка, лаптоп, картонени листи, кафе машина и хладилник, което означава, че същите не са разрешени за ползване от лишените от свобода. В заключение в доклада е вписано мнението на инспектор Л. лишеният от свобода И. Р. да бъде запознат срещу подпис с доклада относно извършената проверка по Заявление рег. № 3689 от 05.10.2020 г. и да се приложи към ЛЗД, за да послужи за сведение. Видно от положения ръкописен текст на 21.10.2020 г. в 13:35 часа И. Р. се е запознал с доклада, което е удостоверил с полагане на подписа си. От наличния в административната преписка екземпляр на доклада, върху него е положена резолюция „Да по предложението“ с дата 20.10.2020 г.

Предвид постановените откази пред А. съд Бургас е депозирана жалба от И. Н. Р., в която е заявено искане съдът да задължи Началника на Затвора Бургас да преустанови закононарушенията и разреши внасянето на описаните вещи в заявлението след извършване на нужната проверка, както и да урегулира график за спортна и физическа активност, различен от даденото време за престой на открито. С Решение № 757/20.05.2021 г. жалбата на Рибов е отхвърлена като неоснователна и в тежест на лишения от свобода са възложени разноски по производството в размер на 100 лева. С Решение № 1300 от 19.12.2023 г. по к. адм. д. № 1840/2023 г. по описа на Б. първоинстанционното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при дадени задължителни указания, изразяващи се в това, че правната квалификация на предявеното от Рибов искане до АС - Бургас попада в специалната разпоредба на чл. 276, вр. чл. 3 от ЗИНЗС, поради което при новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази със специалните процесуални правила за разглеждане на искането, предвидени в част шеста на ЗИНЗС. Въз основа на отменителния съдебен акт е образувано и настоящото съдебно производство.

По делото са приети писмените доказателства, представени от страните.

При горната фактическа установеност съдът намира от правна страна следното:

Искането е допустимо, като изхождащо от лицето, което твърди, че е засегнато от твърдяното от него нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.

Разгледано по същество обаче, същото се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНО предвид следното:

Съгласно чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Според ал. 2 липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3. За да се предизвика разпоредената с правната норма на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС последица – прекратяване на фактически действия и бездействия, каквато е и претенцията на ищеца в настоящото производство, е необходимо същите да представляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. В това отношение, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е разписано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Посочената законова разпоредба кореспондира с установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ, която по силата на чл. 5, § 4 от Конституцията от 1991 г., е част от вътрешното право. Администрацията на местата за лишаване от свобода и задържане е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване на субектите, пребиваващи в тях съобразно разписаните в действащата нормативна уредба правила. Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение по чл. 3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража. Разпоредбата на чл. 3 от ЕКПЧ забранява изтезанията или нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, независимо от обстоятелствата и от поведението на пострадалия. В своята практика по прилагането на чл. 3 от ЕКПЧ, ЕСПЧ последователно е посочвал, че за да попадне в приложното поле на член 3 от ЕКПЧ, малтретирането трябва да достигне минимално равнище на суровост. Преценката за този минимум е относителна; тя зависи от всички обстоятелства по случая, като продължителността на третирането, неговите физически и психически последици, а в някои случаи, от пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата.

Третирането се счита от ЕСПЧ за „нечовешко“, защото, наред с другото, е умишлено, прилагано е в продължение на часове наред, и е причинило действителни телесни повреди или интензивно физическо и психическо страдание. Той счита третирането за „унизително“, защото то е било от такъв характер, че да събуди у жертвите чувства на страх, страдание и малоценност, достатъчни да ги унизят. Въпросът дали целта на третирането е била да бъде жертвата унижена е още един фактор, който трябва да бъде взет предвид, но липсата на такава цел решително не може да изключи нарушение на член 3 (в този смисъл е решенето по делото К. срещу Р., §§ 95 и 101, ЕСПЧ).

Според ЕСПЧ, за да се приеме наличие на нарушение по чл. 3, причиненото страдание и унижение трябва да надхвърлят неизбежния елемент на страдание или унижение, произтичащ от дадена форма на законно третиране или наказание. Поначало не може да се приеме, че задържането само по себе си поражда казус по член 3. Но съгласно тази разпоредба, държавата е длъжна да гарантира, че лицето е задържано при условия, съвместими със зачитането на човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на наложената мярка не го подлагат на стрес или страдания с интензивност над неизбежната степен на страдание, присъща на задържането, и че, като се имат предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото здраве и благосъстояние са адекватно гарантирани.