Определение № 1864 от 11.06.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1864 гр. София, 11.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Н.

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Н. Касационно търговско дело № 20248002901562 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „София Тех Парк“ АД срещу решение № 24 от 13.02.2024 г. по в.т.д. № 196/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново. С него е потвърдено решение №260007 от 19.06.2023г. по т.д.

№101/2020г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „Уолтопия“ АД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 525 639, 95 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, претендирана въз основа на уговорка по три сделки за учредяване право на строеж (нот. акт № 5, том I, peг.

№ 1854, дело №5/2014г. от 28.03.2014г. на нотариус с peг. № 375 от регистъра на НК; нот. акт №33, том I, peг.№7965, дело № 31/2014г. от 19.12.2014г. на нотариус с peг. №375 от регистъра на НК и нот. акт №22, том I, peг. № 3143, дело №21/2016г. от 28.07.2016г. на нотариус с рeг. №375 от регистъра на НК), с която е поето задължение за заплащане на припадаща се част от таксите за управление и поддръжка на инфраструктурата и общите части на „Научнотехнологичен парк“, дължими за 2017, 2018, 2019 и 2020 година, както и предявеният при условията на евентуалност иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 525 639,95 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, претендирана като сума, с

1 която ответното дружество се обогатило за сметка на ищеца, поради заплащане (извършване на разходи) от „София Тех Парк“ АД на припадащите се на „Уолтопия“ АД дялове от разходите по управление и поддръжка на инфраструктурата и общите части на „Научно-технологичния парк“.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че съгласно клаузите в представените по делото нотариални актове ответникът „Уолтопия“ АД се е задължил да заплаща таксите за управление и поддръжка на инфраструктурата и общите части на терена на „Научно-технологичен парк“ – гр. София („Парка“).

Твърди, че облигационното отношение е валидно възникнало, доколкото липсват пороци във волеизявленията на страните и същите са породили правно действие, като непредставянето на вътрешните правила, съгласувани между страните, не се отразява на действителността на правоотношението.

Навежда доводи, че отделни уговорки от договора следва да се тълкуват във връзка едни с други, като в процесния случай задължението за заплащане на такси за управление и поддръжка на Парка не следва да се тълкува за уговорено само в тежест на касатора. Твърди, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, тъй като не е изследвал действителната воля на страните и цялостното съдържание на нотариалните актове. Счита, че въззивният съд не е обсъдил всички релевантни за спора доказателства. Счита за неправилен извода на апелативния съд, че неприемането на вътрешни правила е пречка за установяване на размера на дължимата такса за поддръжка, което е основание за отхвърляне на предявения иск. Навежда доводи, че е нарушена разпоредбата на чл.162 от ГПК, съгласно която когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът е длъжен да определи размера по своя преценка или с помощта на вещо лице. Излага аргументи, че ако се приеме изводът на въззивния съд за липса на изискуемост на претенцията на договорно основание по главния иск, то единствената възможност за възстановяване на направените от касатора разходи за поддръжка е чрез иск по чл.59 от ЗЗД. Твърди, че са налице всички предпоставки за уважаване на този иск, тъй като е установена връзката между обедняването и обогатяването, като всички разходи, поети изцяло от „София Тех Парк“ АД, са довели именно до отпадане или погасяване на имуществени задължения на „Уолтопия“ АД.

Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Зависи ли действителността на поето облигационно задължение за заплащане на такси за управление и поддръжка на общ терен, обективирано в нотариален акт, с който се учредява право на 2 строеж, от последващи уговорки между страните във вътрешните им отношения?; 2. Обвързани ли са страните по един договор от уговореното между тях, ако след това не представят приети между тях вътрешни правила по повод вече възникнало задължение?; 3. Следва ли, когато не може да се установи размерът на дължимата такса за управление и поддръжка, да се приеме, че такава не следва да се дължи?; 4. В случай, че съдът приеме, че не е налице възникнало облигационно правоотношение, кредиторът има ли право да търси съразмерно частта за разноските, които е направил във връзка с поддръжката на общ терен, на основание чл.59 от ЗЗД, доколкото длъжникът е спестил разходи? Твърди, че въпросите по т.1 и т.2 са решени в противоречие със задължителната практика и практиката на ВКС, формирана с Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022г. по тълк. д. №1/2020г., ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №4 от 29.04.2015г. по тълк. д. №4/2014г., ОСГТК на ВКС, решение № 79 от 25.07.2012г. по гр.д. №538/2012г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 84 от 16.02.2011г. по т.д. №594/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.; въпросът по т.3 е решен в противоречие с решение №133 от 18.06.2014г. по гр.д.№5247/2013г. на ВКС, ГК, III г.о., с решение №141 от 08.10.2015г. по т.д.

№2140/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №192 от 13.10.2015г. по гр.д.

№2189/2015г. на ВКС, ГК, I г.о.; а въпросът по т.4 – в противоречие с постановките на ППВС №1/28.05.1979г., както и с практиката, намерила израз в решение №97 от 01.08.2014г. по гр.д. №1250/2011г. на ВКС, ГК, I V г.о., решение № 24 от 01.06.2016г. по гр.д. №2968/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 252 от 23.01.2015г. по гр.д. №2858/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о.

Поддържа, че въпросите по т.3 и т.4 са от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на постановеното по делото решение.

Ответникът по касация „Уолтопия“ АД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че ищецът „София Тех Парк“ АД е учредил в полза на „Уолтопия“ АД право на строеж за изграждане на административна сграда с обществени функции върху принадлежащия му терен - реална част от имот с идентификатор ***, като впоследствие построената сграда след въвеждането в 3 експлоатация е станала изключителна собственост на „Уолтопия“ АД.

Констатирал е, че при сключване на договора последното дружество се е задължило да извърши за своя сметка подобрения в околосградното пространство, включително като осигури средства за изграждане на прилежащи пешеходни алеи и тротоари, път за достъп с превозни средства, открити паркоместа и зелени площи, като е безспорно между страните, че в тази част договорът е изпълнен и не е предмет на делото. Въззивният съд е установил също, че в т.8 от нот. акт № 5, том I, peг. №1854, дело №5/2014г. от 28.03.2014г. на нотариус с peг. №375 от регистъра на НК и т.7 от нот. акт №33, том I, peг.№7965, дело № 31/2014г. от 19.12.2014г. на нотариус с peг. №375 от регистъра на НК се съдържа уговорка, съгласно която „Уолтопия“ АД се задължава да заплаща таксите за управление и поддръжка на инфраструктурата и общите части на терена на „Научно- технологичен парк“ гр. София, съгласно общите вътрешни правила за поддръжка и управление на парка, които ще бъдат изработени и приети преди завършване и въвеждане в експлоатация на елементите на площадковата техническа инфраструктура и парка. В същите клаузи е предвидено, че таксите ще се определят по идентичен начин за всички собственици, наематели и ползватели на обекти в рамките на терена на проекта НТП на принципа на разпределение на реалните разходи за управление и поддръжка между тях и ще се дължат след въвеждането на обект „Площадкова техническа инфраструктура“ в експлоатация. Споделил е изводите на окръжния съд, че уговореното задължение за заплащане на такси е формулирано общо и не поражда дължимо за ответника поведение да престира на ищеца конкретни парични суми, както и че не е налице спестяване на разходи, за да е основателен евентуалният иск по чл.59 от ЗЗД. Приел е, че първоинстанционният съд е установил действителната обща воля на страните чрез въведените в чл.20 от ЗЗД критерии и правилно е формирал извода, че ответникът е поел ангажимент да участва в разпределението на икономическата тежест за заплащане на таксите за управление и поддръжка на инфраструктурата и общите части, но това разпределение ще се реализира чрез подлежащи на приемане вътрешни правила, без които за ответника не възниква конкретно задължение за плащане, както и че по пътя на тълкуването не може да бъде изменено/подменено съдържанието на договора или да бъдат създадени права/задължения за контрагентите. Счел е за неоснователно и възражението относно вътрешно противоречие в изводите на първата инстанция и неприлагане разпоредбата на чл.162 от ГПК. Приел е, че възникването на задължението за плащане е обвързано от две условия - да е дължимо (което става с въвеждането в експлоатация на обект „Площадкова техническа инфраструктура и парк“) и да е конкретизирано - с изработване и приемане на общи вътрешни правила, т.е. без тяхното приемане не възниква задължение в тежест на ответника за заплащане на конкретни суми пари на ищеца.

Аргументирал е, че обстоятелството, че правилата, визирани в договора, не са приети, не води до нищожност поради липса на основание на уговорката, а до 4 недължимост/недоказаност на конкретното парично задължение.Изложил е мотиви,че процесната клауза, с която е поето задължението следва да се тълкува в цялост с уговорките в договора – построяване на сграда и участие в разходите за поддържане на околната среда около сградата, което не сочи на липса на основание. Приел е, че не е налице и нищожност поради накърняване на добрите нрави, тъй като договорът е сключен между търговци и дори нееквивалентност на престациите или неравноправност на клаузите не може да доведе до този порок. По отношение на евентуалния иск по чл.59 от ЗЗД апелативният съд е приел, че не е установено обогатяване на „Уолтопия“ АД за сметка на другата страна със спестени разходи. Отчел е, че „Уолтопия“ АД е собственик на сградата, но не притежава идеални части от терена, върху който същата е построена, за да са налице „общи части“ и задължение да плаща такси за управление и поддръжка на същия. Приел е, че задължението на „Уолтопия“ АД по т.8 и т.7 от нотариални актове №5/2014г. и №33/2014г. е договорно, а не нормативно задължение на съсобственик, следователно без тази уговорка дружеството няма задължение да участва в поддръжката на инфраструктурата и терена на парка. Също така е посочил, че по делото не е доказано кои разходи са били необходими, нито, че ответникът е следвало да ги понесе от собственото си имущество. Навел е доводи, че на основание чл.64 от ЗС „Уолтопия“ АД като собственик на построената сграда има право на ползване на земята, доколкото е необходимо за използването на постройката, като това не води до неоснователно обогатяване със спестяване на разходи за поддръжка на целият имот. Констатирал е, че няма данни собственикът на имота „София Тех Парк“ АД да е лишен от ползването му, нито „Уолтопия“ АД да го ползва извън правото си на преминаване. С оглед на гореизложеното, въззивният съд е приел, че не е осъществен фактическият състав на чл.59 от ЗЗД.