Определение № 1271 от 17.03.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3908/2024
- Вид
- Определение № 1271
- Подписан
- 17.03.2025
- В сила
- 17.03.2025
- Състав
- Мими Фурнаджиева, Десислава Попколева, Велислав Павков
Цитирани разпоредби
- чл.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2, предл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.281, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.576 · Граждански процесуален кодекс
- чл.578, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.589, ал.2, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.226, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.264, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.115, б."ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за задълженията и договорите
- чл.42, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.25, ал.7 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.84 · Закон за собствеността
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.210, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
- чл.316 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1271 гр. София, 17.03.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мими Фурнаджиева
Членове:
Велислав Павков
Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20248002103908 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. В., чрез назначения му особен представител адв. А. Д.-Д. против решение № 647/30.05.2024 г. по в.гр.д. № 1317/2023 г. на Апелативен съд София, с което като е отменено решение № 265723/13.09.2021 г. по гр.д. № 2169/2016 г. по описа на Софийски градски съд, е прогласен за недействителен по отношение на З. Т. Д. /конституирана на мястото на починалата Вера Г. Д.-Гогова/, М. Ф. И., Б. К. В. и П. К. К.
/конституирани на мястото на починалата в хода на процеса М. Д. Гелкова/, сключения на 28.01.2004 г. между М. Д. Гелкова /продавач/, представлявана от В. Т. /мним пълномощник/ с нотариално заверено пълномощно рег. № 2400/29.12.2003 г. на нотариус Ангелина Величкова Г. и касатора П. Д. В.
/купувач/ договор за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент № 78, находящ се в гр.София, ж.к. „Надежда-V“, бл.509, вх.Г, ет.4, със застроена площ от 80,92 кв.м., заедно с избено помещение № 14 и заедно с 1,162% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, обективиран в нот.акт № 3, том I, рег. № 269, нот.дело № 3/2004 г. на нотариус Мариана Кадънкова-Стоичкова с район на действие при СРС.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу въззивно решение,което подлежи на 1 касационно обжалване.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да изследва доводите и възраженията на страните, които имат отношение към предмета на спора, респ. предмета на въззивното обжалване, както и да прецени относимите доказателства и да изгради последователни фактически изводи, въз основа на които да изложи правни съображения; 2/ Какви са пределите на допустимите указания, касаещи коригиране на исковата молба поради констатирана нередовност в нея от въззивния съд на основание чл.129, ал.2 вр. чл.129, ал.5 ГПК и даването на конкретен пример в тези указания, респ. в последващо разпределената доказателствена тежест, нарушава ли основните принципи на гражданския процес, свързани с диспозитивното начало по чл.6 ГПК, състезателното начало по чл.8 ГПК и равенството на страните в процеса по чл.9 ГПК; Поддържа се, че по повдигнатите въпроси, въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения по гр.д. № 983/2020 г. на IV г.о. и по гр.д. № 3555/2008 г. на IV г.о. По втория въпрос се поддържа, че е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При бланкетно твърдение за наличие на допълнителния критерий на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК са формулирани и следните въпроси: 1/ Нарушава ли се правото на защита на ответника и равнопоставеността на страните в процеса, или какви права се засягат, ако в хода на едно и също производство, но пред различни съдебни инстанции, се постига едновременно изменение на правната квалификация, в резултат на задължителни постановки, дадени с тълкувателно решение пред първата инстанция и последващо коригиране на исковата молба в резултат на констатирана нередовност в нея от въззивната инстанция и представляват ли тези действия недопустимо изменение на иска по смисъла на чл.214, ал.1 ГПК; 2/ При силно изразен правен интерес от страна на ищеца от оспорване на действителността на доказателство по делото, обуславящо иска, представлява ли нарушение на процесуалните правила неизясняването на търсения вид защита – чрез възражение или чрез иск и отразява ли се на правото на участие и правото на защита на ответника в производството, при 2 неизяснен за ищеца от съда обем на търсената правна защита – чрез възражение или чрез иск; 3/ Допустимо ли е въззивния съд в решението си да излага мотиви, с които се позовава на обезсилено решение и да анализира доказателства /в случая показание на свидетел/, събрани в хода производството, по което е било постановено обезсиленото решение; 4/ При условия, че липсва издаден заключителен акт по чл.300 ГПК, поради прекратяване на досъдебното произзводство, какви доказателства, представени своевременно в производството по прекратена прокурорска преписка е допустимо да кредитира съда при постановяване на решението си и 5/ Какъв вид нарушение на съдопроизводствените правила е липсата на произнасяне по заявена от ответника в негова полза придобивна петгодишна давност, считано от получаване на нотариалната покана от ищеца, довела превръщането на ищеца в държател на имота с искане за плащане на наем. В касационната жалба се твърди се, че е налице и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение поради очевидна неправилност, без да се излага конкретна обосновка.
Насрещните страни - З. Т. Д., М. Ф. И., Б. К. В. и П. К. К., чрез адв. В. П., са заявили становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и становище за неоснователност на касационната жалба.
За да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго, с което е уважен предявения иск по чл.42, ал.2 ЗЗД срещу ответника-купувач по договор за покупко-продажба от 28.01.2004 г., въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: с искова молба от М. Д.
Гелкова, подадена на 30.09.2009 г., са предявени искове по чл.26, ал.2 ЗЗД и по чл.108 ЗС срещу П. Д. В., като по нея е образувано гр.д. № 45240/2009 г. по описа на СРС; с решение от 12.11.2012 г., постановено по делото, исковете са уважени; по въззивна жалба на ответника е образувано в.гр.д. № 15044/2013 г. по описа на Софийски градски съд, по което с решение от 5.06.2015 г. въззивният съд е обезсилил решението на СРС в частта, с която е уважен иска по чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договора за покупкопродажба от 28.01.2004 г. поради неспазена родова подсъдност и е разделил производството по двата иска, като е прекратил производството в тази част; спрял е производството по иска с правно основание чл.108 ЗС до приключване на производството по иска по чл.26, ал.2 ЗЗД с влязло в сила решение; след 3 влизане в сила на въззивното решение по в.гр.д. № 15044/2013 г., е образувано гр.д. № 2169/2016 г. по описа на Софийски градски съд с предмет иск по чл.26, ал.2 ЗЗД /преквалифициран от съда в такъв по чл.42, ал.2 ЗЗД/, по което на 13.09.2021 г. е постановено решение, с което искът е отхвърлен; ищцата М.
Гелкова е починала на 17.06.2014 г. и на нейно място са конституирани нейните наследници по закон – Бояна Г. С. и Вера Г. Д.-Гогова – сестри; първата е починала на 3.01.2017 г. и на нейно място са конституирани законните й наследници М. Ф. И., Б. К. В. и П. К. К.; видно от обстоятелствената част на исковата молба, по която е образувано гр.д. № 2169/2016 г. по описа на Софийски градски съд, ищцата е изложила следните твърдения: на 28.01.2004 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 78, находящ се в гр.София, ж.к. „Надежда-V“, бл.509, вх.Г, ет.4, със застроена площ от 80,92 кв.м., заедно с избено помещение № 14 и заедно с 1,162% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, обективиран в нот.акт № 3, том I, рег. № 269, нот.дело № 3/2004 г. на нотариус Мариана Кадънкова-Стоичкова с район на действие при СРС, без нейно знание и съгласие, в качеството й на продавач, представлявана от мним пълномощник – В. Т. и П. Д. В., в качеството му на продавач; ищцата не е изразявала правно валидна воля за упълномощаване на лицето В. Т. и по тази причина сделката за покупко-продажба не е породила желаните правни последици и е висящо недействителна спрямо нея, поради липса на съгласие за сключването й, като се иска да бъде установена нейната недействителност. В срока за отговор ответникът е оспорил иска, като твърди, че атакуваната сделка е сключена от действителен пълномощник в лицето на В. Т. с надлежна представителна власт; заявено е възражение за придобиване на правото на собственост върху процесния имот на оригинерно основание – изтекла придобивна давност – повече от пет години, като и възражение за погасяване по давност на предявения иск – след повече от 3 години след сключване на процесния договор;
С определение от 31.05.2023 г. въззивният съд е оставил без движение исковата молба за уточняване на обстоятелствената й част, като е указал на ищците да заявят дали твърдят, че даденото пълномощно не е в формата, изискуема в чл.37 ЗЗД /писмена с нотариално удостоверяване едновременно на подписа на упълномощителя и на съдържанието на пълномощното/, или че тази форма е опорочена, поради неявяване на упълномощителката лично пред 4 нотариуса при извършване на удостоверяването или че е подписала пълномощното защото е била измамена, заплашена или поради допусната грешка в предмета. Съгласно молба-уточнение от 22.06.2023 г., ищците са заявили, че тяхната наследодателка М. Д. Гелкова не се е явила лично пред нотариуса и не е положила подпис пред него при нотариалната заверка на процесното пълномощно, т.е. че заверката е неприсъствена. С определение от 25.09.2023 г. въззивният съд е приел, че така посоченото обстоятелство съставлява основание за нищожност на процесната упълномощителна сделка поради опорочаване на предписаната от закона форма за процесното пълномощно по смисъла на чл.576 вр. чл.578, ал.4 ГПК и позовавайки се на тази нищожност, ищците предявяват иск по чл.42, ал.2 ЗЗД за установяване на недействителност на процесния договор за покупко-продажба, поради липса на представителна власт за пълномощника, произтичаща от нищожност на пълномощното поради опорочаване на формата му и е дал указания на въззивниците-ищци, че носят доказателствената тежест относно факта, че друга жена, а не тяхната наследодателка, се е явила пред нотариус с нейната лична карта и е допуснал поисканите от страните доказателствени средства. В отговор на молбата – уточнение, въззиваемата страна е оспорила довода за нищожност на пълномощното. Във въззивното производство са събрани следните писмени доказателства: свидетелство за съдимост на пълномощника В. Т., от което се установява, че лицето е многократно осъждано за имотни измами в периода от 2002 г. до 2006 г., както и за притежание на наркотични вещества, постановление за прекратяване от 30.03.2012 г. на нак.производство по пр.пр. № 18846/2004 г. по описа на СРП, ДП № 382/2004 г. по описа на СОСГП, водено срещу В. П. Т. и Благой Лилянов Асенов за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 НК, обяснения от нотариус Мариана Кадънкова Стоичкова и от нотариус Ангелина Г., дадени в досъдебното производство, протоколи за разпит на свидетели, протоколи за извършена тройна графологична експертиза и съдебно психиатрични експертизи за М.
Гелкова, изготвени в досъдебното производство, предварителен договор за продажба на недвижим имот и нотариална покана, показания на М. Гелкова, дадени в хода на досъдебното производство, писмо на СДВР, Отдел „БДС“ от 29.02.2024 г., от което се установява, че за лицето М. Д. Гелкова има регистрирани данни за издадена лична карта № 186852696, издадена та 09.12.2003 г., статус невалиден от дата 22.12.2003 г. по причина „изгубен 5
/откраднат/, обявена в СДВР, РУ 09. От приетото пред първата инстанция заключение на съдебно-графологична експертиза е установено, че подписът за „упълномощител“, условно обозначен с № 1 в пълномощно с нотариална заверка с рег. № 2400/29.12.2003 г. не е положен от М. Д. Гелкова, а подписът за „упълномощител“, условно обозначен с № 2 в същото пълномощно е положен от М. Д. Гелкова, а подписите за „декларатор“ в декларация по чл.25, ал.7 ЗННД и декларация по чл.264, ал.1 ДОПК към нот.дело №3/2004г., не са положени от М. Д. Гелкова. При разпита на нотариус Г., последната е заявила пред съда, че на 29.12.2003 г. ищцата М. Гелкова е посетила лично кантората й, където е потвърдила волята си за упълномощаване на трето лице и за разпореждане със собствения й имот от нейно име, като при посещението си тя представила за заверка пълномощно и две декларации, които са били вече подписани, поради което Г. я накарала да положи пред нея втори подпис в пълномощното, защото производството е за полагане на подпис лично пред нотариус и поради тази причина в пълномощното има два подписа – единият от които е положен лично пред Г., а вторият – предварително и извън кантората й. Този факт се потвърждава и от общия архив на нотариус Г. от дата 29.12.2003 г., от който е видно, че в кантората й са заверени пълномощно и две декларации, като в регистъра са въведени данните на М. Д. Гелкова под съответни номера: под № 2400, с удостоверяване на подпис на пълномощно и кратко извлечение от съдържанието му, под № 2401 - удостоверяване на подпис в декларация по чл.26, ал.6 ЗННД и под № 2402 - удостоверяване на подпис в декларация по чл.226, ал.1 ДОПК. От официалната справка на СДВР, отдел „БДС“ е установено, че документът за самоличност – лична карта № 186852696, издадена на 09.12.2003 г., която е посочена в процесното пълномощно, е със статут „невалиден“, считано от 22.12.2003 г., като причината за това е, че документът е изгубен /откраднат/, което е станало въз основа на декларация № 5172 от 22.12.2003 г., подадена от М. Д. Гелкова, т.е. че към датата на заверка на процесното пълномощно – 29.12.2003 г., посочената в него лична карта № 186852696, е била обявена за невалидна. При съвкупен анализ на посочените доказателства, въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 29.12.2003 г. с процесната лична карта и пълномощно, пред нотариуса се е явило друго лице, а не лично М. Гелкова, която е узнала за продажбата на имота си едва след като е извадена принудително от него от купувача по договора чрез ЧСИ.
Разпечатката съдържа 21 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54f4cddc-7a13-42d4-866e-5f404950f38c