Решение № 1619 от 21.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1619 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100511790 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20055689/31.08.2022 г. по гр. д. № 42854/2020 г. по описа на СРС, 87 състав са отхвърлени предявените от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България срещу Е. Д. Л. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Е. Д. Л. дължи на „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България следните суми: сумата от 909,82 лева, представляваща дължима главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, за който е издадена кредитна карта, активирана на 29.03.2016 г., ведно със законната лихва от 27.09.2018 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 85,53 лева за периода от 01.07.2017 до 07.12.2017 г., както и обезщетение за забава в размер на 44,40 лева за периода от 07.12.2017 г. до 11.09.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 62642/2018 г. по описа на СРС, 87 състав като неоснователни. Отхвърлен и предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде осъдена Е. Д. Л. да заплати на „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България следните суми: сумата от 909,82 лева, представляваща дължима главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, за който е издадена кредитна карта, активирана на 29.03.2016 г., ведно със законната лихва от 27.09.2018 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 85,53 лева за периода от 01.07.2017 до 07.12.2017 г., както и обезщетение за забава в размер на 44,40 лева за периода от 07.12.2017 г. до 11.09.2018 г.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. №

25061657/09.09.2022 г. (пощенско клеймо от 05.09.2022 г от БНП П.Ф. СА – клон България (с правоприемник „Ю.Б.“ ЕАД), в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано реалното усвояване на суми по револвиращия кредит. По делото било прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от която се установявало, че на 29.03.2016 г. била извършена първата трансакция с кредитната карта, като впоследствие били извършвани и други трансакции. От мотивите на решението не ставало ясно защо не било кредитирано заключението на съдебно-техническата експертиза. Освен това, посочва, че по делото е представена товарителница № 9190316126991001, от която се установява, че на 29.03.2016 г. ответницата лично е получила доставката. В товарителницата бил посочен номерът на картата, а именно CARD ****, а освен това, именно на тази дата е активирана картата. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25071897/03.11.2022 г. от въззиваемия Е. Д. Л. чрез особения й представител, в който са изложени съображения за правилност на обжалваното решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Производството по гр.д. № 42854/2020 г. по описа на СРС, 87 състав е образувано по искова молба, подадена от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България против Е. Д. Л., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл.

9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, при сключване на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-11860840 Е. Д. Л. дала съгласието си освен усвоен кредит да бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master Card. Твърди, че на 29.03.2016 г. ответницата активирала предоставената кредитна карта с № **** с максимален кредитен лимит 1500 лева. Този кредитен лимит е усвояван чрез всякакви трансакции – теглене в брой от банкомати, плащания, чрез терминални устройства (POS). Твърди, че върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период.

Твърди, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложение за отпускане на револвиращ кредит за кредитополучателят възниквало задължение да заплаща месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Посочва, че Е. Д. Л. е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.07.2017 г. , когато е последното плащане по нея, като балансът към тази дата е минус 1029,21 лева. Картата била блокирана и било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено, че ответницата дължи сумата от 909,82 лева – главница по договора, възнаградителна лихва в размер на 85,53 лева за периода от 01.07.2017 г. до 07.12.2017 г., както и обезщетение за забава в размер на 44,40 лева за периода от 07.12.2017 г. до 11.09.2018 г. Моли в случай, че съдът приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, да бъде уважен при условията на евентуалност осъдителен иск, като ответникът бъде осъден да заплати процесните суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който Е.

Д. Л., чрез особения си представител оспорва предявените искове. Поддържа, че не е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост на задължението по 3 договора към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Като посочва, че процесният договор е потребителски по смисъла на чл. 9 и сл. от ЗПК. Твърди, че договорът е недействителен поради нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, т. 27 от ЗПК, както и на основание на чл.

11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че в приложението към договора е посочен ГЛП – 35 %, а ГПР е 44,90 %, но не е посочено как се формира, както и по каква методика. Посочва, че посочената лихва е в противоречие с добрите нрави. Оспорва твърдението, че има сключен валиден договор, като посочва и че не е установено получаването на кредитната карта. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 62642/2018 г. на СРС, 87 състав. По заявление от 27.09.2018 г., подадено от БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.10.2018 г., с която е разпоредено на Е. Д. Л. да заплати на заявителя сумата от 909,82 лева, представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № PLUS-11860840, с който е отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на револвираща кредитна карта MasterCard, ведно със законната лихва от 27.09.2018 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 85,33 лева за периода от 01.07.2017 г. до 07.12.2017 г., мораторна лихва в размер на 44,40 лева за периода от 07.12.2017 г. до 11.09.2018 г., както и направените в заповедното производство разноски.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че не се установява, че кредитната карта, чрез която страните са уговорили усвояване на процесния кредит, не е получена от ответницата.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

4

По наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира следното:

Положителният установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр.д. № 62642/2018 на СРС, 87 състав, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Основателността на предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, чл. 430 от Търговския закон във връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, както и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е поставена в зависимост от това въз основа на събраните по делото доказателства да се установи, че е сключен договор за кредит, по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне предоставената сума, че е настъпила изискуемост на претендираното вземане.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест задължение на ищеца е било да установи посочените обстоятелства. В тежест на ответника е било да установи, че са изпълнили задълженията си точно и в срок.

При преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г. По силата на този договор кредиторът под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Една от формите за предоставяне на потребителски кредит е предоставяне на заем чрез използване на определен вид платежен инструмент и такъв е предмета на процесния договор.

5

От събраните по делото доказателства се установява, че на 18.11.2015 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и Е. Д. Л. е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS – 11860840, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 12000 лева. В т. 12 от договора е предвидено, че кредиторйт може да предостави на ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева, която се издава и доставя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит.

С Приложение към договора страните са уговорили, че кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1500 лева.

Посочено е ГПР е в размер на 44,90 лева, а ГЛП 35 %. Уговорено е, че издадената карта с № **** е електронен платежен документ и представлява пластмасова карта, върху която е записана електронна информация и чрез нея се извършва идентификация на кредитополучателя и се осигурява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит. В т. 6 от Приложението към договора е уговорено, че преди началото на ползване на картата кредитополучателят е длъжен да я активира, съгласно приложената процедура по активация. В т. 13 е предвидено, че месечни погасителни вноски се правят до първо число на месеца следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифата, част от договора.