Решение № 17823 от 03.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17823 гр. София, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20241110109975 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „...................” ЕАД установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника С. А. Р., ЕГН **********, че дължи на ищеца сумата от 1000 лв. - главница за топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 01.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 100 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 17.05.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 13.06.2023 г. по ч.гр.д. № ............... г. по описа на СРС, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника, като собственик на процесния имот с аб. № .............., находящ се в ..............., било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличие на облигационна връзка между страните. Оспорва в тази връзка доказателствената стойност на представения с исковата молба нотариален акт. Оспорва представената декларация до дружество „Оутимекс“, протокола на ОС на ЕС, общите условия и годността на уредите за измерване на топлинно счетоводство в процесния имот. Оспорва до имота реално да е била доставена ТЕ, както и нейния размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Поради изложените съображения моли съда да 1 отхвърли предявените искове, като претендира и присъждане на разноски.

Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „..............“ ЕООД, което изразява становище за основателност на исковете.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч.гр.д. № ............. по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответника да заплати на ищеца следните суми: 1369,23 лв. - главница за топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 01.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 100 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 17.05.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл. 414 ГПК последният е подал възражение, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД От приложения към исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот л. 15-16 по делото) се установява, че на 30.01.2001 г. ответникът С. Р. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот находящ се в ................

По делото са приети още и протокол от общо събрание на Етажната собственост с, ведно със списък на етажните собственици, с който е ЕС е взело решение кое дружество да извършва дялово разпределение.

Представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

Според заключението на вещото лице инж. Б. С. В. - Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от третото лице помагач. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., като технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. За процесния период фирмата е отчитала уредите за дялово разпределение в имота. По време на отчетите са поълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителни сметки. По данни на ФДР в имота е имало четири монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани четири топлоразделителя. В имота има монтиран един водомер, по който се отчита разхода за топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ за подгряване на топла вода, ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за отопление. ТЕ за общи части н се начислява. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за отопление и за топла вода за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 1367,00 лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил 2 топлинна енергия в твърдените количества, и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на всеки от двамата ответници е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.

Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Въз основа на представения по делото нотариален акт (л.15-16) се установява, че ответника е придобил собтвеността върху процесния имот. Предвид изложеното, съдът намира, че за исковия период ответникът е имал качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди“. По изложените съображения може да се направи обоснован извод, че ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочения период, респ. между него и ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „...................“ ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката за посочения период.

Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с „..............“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на 3 дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

В конкретния случай от представените по делото доказателства, включително заключението на СТЕ, се установи, че дружеството ищец е доставяло количества ТЕ в имота на ищеца, като стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ за отопление, ТЕ за сграда инсталация и ТЕ за топла вода) за процесния имот е в размер на 1367 лева. С оглед принципа за диспозитивно начало искът следва да бъде уважен в рамките на предявения размер, който е по-малък от този посочен от вещото лице.