Решение № 2 от 08.01.2026, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Тутракан, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Административно наказателно дело № 20253430200161 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-0362-000561 от 26.08.2025 г. на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на А. Р. Р. с ЕГН **********, от ***за извършени нарушения на чл. 137а, ал. 1 и чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 6 и т. 7, пр. 1 от ЗДвП (в ред. с изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.), са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на по 50 лева за всяко нарушение, общо 100 лева.

Недоволен от издаденото наказателно постановление, жалбоподателят го обжалва в срок. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, най-същественият от които е, че начинът, по който са установени нарушенията, не е по предвидения в закона ред. Отрича да е извършил деянията, за които е наказан.

В хода на съдебните прения надлежно упълномощеният адв. Р. поддържа жалбата изложеното в жалбата; претендира сторените от жалбоподателя в хода на процеса разноски.

1

Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, редовно призован, не се явява, не се явява негов представител. По делото е приложено писмено становище от юрисконсулт в ОДМВР – Силистра, в което се навеждат доводи за законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Твърди се, че процедурата в ЗАНН по съставянето на акта за установяване на административно нарушение е спазена.. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на адвокатското такова.

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.07.2025 свидетелят С. Д., полицейски инспектор в РУ на МВР Тутракан, и неговата съпруга свидетелката Я. Д., инспектор икономическа полиция в същото РУ, виждат жалбоподателя Р. да управлява лек автомобил без поставен обезопасителен колан и говорейки по телефон. Свидетелите познават служебно жалбоподателя. По тази причина Д. точно посочва него и автомобила му в „Докладна записка“ от същата дата до началника на РУ, в която описва наблюдаваната ситуация и я подписва като „ПИ“, т.е. полицейски инспектор, с предложение „спрямо лицето А. Р. Р.“ да бъде взето отношение по административен ред. Самият свидетел има правомощието да вземе такова отношение със съставянето на АУАН.

На следващия ден, 01.08.2025, полицейският инспектор В. И. дава на актосъставителя В. В., около 17,00 часа, докладната записка на свид. Д. с разпореждане да вземе отношение по административен ред. Тъй като е краят на работния ден, В. оставя вземането на отношение за следващия работен ден.

Следващите два дни, 2 и 3 август 2025 са събота и неделя, а актосъставителят е дежурен, но „на разположение“, т.е. не е на работа, освен ако възникне необходимост. На 04.08.2025 в понеделник актосъставителят В. информира свид. К., че трябва да установят жалбоподателя и да му съставят АУАН. И двамата знаят къде работи Р. – в т.нар. „горското“, което е на 100-150 метра от РУ на МВР – Тутракан по същата улица „Трансмариска“. Отиват до там, намират го и го канят в полицейското управление, където В. му съставя акта за установяване на административно нарушение № 4072213, в който са описани 2 нарушенията по чл. 137а, ал. 1 и чл. 104а от ЗДвП; като свидетел очевидец е посочен С. Д., а като свидетел при съставянето на акта – С. К.. Независимо че в самия АУАН пише, че жалбоподателят няма възражения, такива в действителност има – изразява несъгласие и казва, че ще обжалва. Актът е връчен на жалбоподателя малко по-късно същия ден, след като свидетелят Д. го подписва.

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категория „В“ от 2001 г. и е със сравнително малко административни нарушения по ЗДвП до този момент.

На 26.08.2025 е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства: показанията на актосъставителя В. и на свидетелите К., Д. и Д.; заверени преписи на АУАН с бл. № GA 4072213/04.08.2025; на Докладна записка № 362р-6959/05.08.2025; на Докладна записка № 362р6770/31,07.2025; на НП 25-0362-000561/26.08.2025; на Заповед № 8121з1632/02.12.2021; Справка картон на водача; Справка в централна база за собственост; Служебна бележка от „Човешки ресурси“ при ОДМВР – Силистра.

По-голямата част от изложената фактическа обстановка е безспорна.

Спорно е дали жалбоподателят е осъществил вменените му административни нарушения. Същите се доказват несъмнено от показанията на свидетелите Д.и. Независимо че са съпрузи, това обстоятелство не ги лишава от качеството им на свидетели очевидци. Двамата дават еднопосочни, подробни и убедителни показания, на които съдът дава вяра.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава, тя е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство (АНП) е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение, но не в момента на нарушението. ЗАНН не поставя такова задължително условие, но когато се случва да се състави такъв акт, е необходимо да се държи сметка за 3 правото на защита, което неминуемо е обвързано с естествените възможности на човек да запаметява факти, събития, обстановка и пр., които биха могли да са както в негова полза и оттук да ги релевира като такива, така и да са уличаващи го, поради което безропотно да се съгласи с обвинението. На жалбоподателя, чиято работа е на същата улица и по която е нормално да преминава многократно с автомобила си, му се налага в деня на съставянето на АУАН-а да си спомни дали 4 дни по-рано е шофирал по улицата и дали е бил с поставен колан, и дали е говорил по телефон. Нормално е, ако не бъде спрян на момента, тези факти да избледнеят в съзнанието на който и да е, още повече, ако му се случват „за пореден път“, както казва свид. Д..

В тази връзка има значение как е „установен“, или иначе казано, как и къде е поканен жалбоподателят да се яви за съставянето на АУАН. Според свидетеля К., с актосъставителя са отишли пред „горското“ именно с цел да „установят“ Р. и да го поканят да отиде с тях в полицейското управление, където да му съставят акта. Актосъставителят В., от своя страна, както в показанията си пред съда, така и в докладната му записка от 05.08.2025 описва епизода с „установяването“ на жалбоподателя като случайност: „при придвижването ни по ул. Трансмариска, забелязахме лицето А. Р. Р.…“ Поточни за това обстоятелство съдът приема, че са показанията на свид. К., които кореспондират с твърденията на жалбоподателя в сезиращата жалба. Съдът е убеден, че се касае за неволно усвоен от актосъставителя административен стил при изложение на фактите, но в случая, заради този стил, те биват изкривени, защото едно е да се отиде нарочно до работното място на жалбоподателя и същият да бъде видян пред него, съвсем друго е да бъде „забелязан“ при „придвижването“ на полицаите по улицата, макар в буквалния смисъл думите да отразяват едно и също. А защо е важен нюансът – защото както с цел да си свършат работата двамата полицаи са отишли на работното място на жалбоподателя на 04.08.2025, което е на 100-150 метра от полицейския участък, за да му съставят АУАН, и той веднага е бил открит там, така който и да е полицейски орган е могъл още на 31.07.2025 да стори същото, непосредствено след като свидетелите Д.и са видели нарушенията по ЗДвП. Нямало е никаква пречка за такъв сценарий, защото става ясно, че всички познават жалбоподателя и знаят къде работи.

Самият свидетел Д. е забелязал, че Р. „за пореден път не си беше поставил обезопасителен колан и говореше по телефона“, което навежда на 4 извода, че е имал оправдали се очаквания за поведението на жалбоподателя като шофьор, които са изисквали от негова страна, като полицейски орган с правомощия за санкциониране на такова поведение, да има подготвен алгоритъм за действие. Преценката да пише „докладна записка“, вместо с негов колега да отидат веднага на 100-150 метра от полицейския участък и незабавно „да вземат отношение“ по случая, води до нарушаване на реда за установяване на административно нарушение от процесния вид.

Красноречиви по този въпрос са показанията на актосъставителя, който казва, че за него е странна практика да се съставят актове за установяване на административни нарушения по докладни записки. Според него правилният ред е да е на пътя, да установи лично водача и да състави акт по това, което лично е установил. И според съда това е правилният ред, когато се касае за нарушения от вида на процесните. Основателни са доводите на адв. Р. в тази насока, досежно задълженията на пътните полицаи при проверки да ползват видеотехнически средства Те имат за главна цел да редуцират полицейския произвол, оттам и корупционния риск, но съпътстващата цел е да осигурят доказателство за спорни факти, които може да се фиксират с тези средства, например – със или без поставен обезопасителен колан е проверявания водач.

За тази цел обаче проверката трябва да е непосредствено след спирането на автомобила, иначе няма обяснение защо полицейският орган, който има правомощие да установи нарушението по ЗДвП, не го използва, съгласно НСТРУКЦИЯ № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, а вместо това пише „докладни записки“, при това с предложение „да бъде взето отношение по административен ред“. Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 3 от тази инструкция, методите и формите на пътен контрол включват контрол по спазване на правилата за движение и прилагане на административнонаказателни мерки.

Начинът, по който се осъществява този контрол и мерки е подробно разписан в инструкцията, но в нея съдът не открива възможност производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност да бъде инициирано с „докладна записка“ от полицейски орган, който, иначе, има правомощие да осъществи пътен контрол и да състави АУАН по ЗДвП.

Докладната записка е форма на писмена служебна комуникация, която в конкретния случай е придобила функцията на писмено свидетелство за факт.

Така се смесват по недопустим начин качествата на контролен орган и 5 свидетел очевидец.

Освен горното, според съда, в хода на досъдебната фаза на процеса е извършено процесуално нарушение, което води на собствено основание до отмяната на НП. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, НП се издава дори да има нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението. В настоящия случай съдът не намира нередовност в акта, но от цитираната разпоредба може да се изведе, че при издаването на НП административнонаказаващият орган следва да е абсолютно сигурен, въз основа на събраните доказателства, че е извършено нарушение. На наказващия орган се е сторило достатъчно наличието на докладна записка и АУАН, съставен въз основа на нея, от актосъставител, който не е установил в буквален смисъл процесното нарушение, което обаче според съда не изчерпва възможните, а и нужните действия, които е следвало да бъдат извършени. В докладната записка е посочен свидетел (свид. Я. Д.), чиито сведения не са снети в хода проверката. С оглед спорното наличие на извършване на нарушение към момента на издаване на НП (предвид липсата на извършена проверка по смисъла на чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и липсата на каквито и да било други доказателства в административнонаказателната преписка за осъществяване на нарушението) според съда е било необходимо извършването и на други действия – напр. търсенето на други очевидци на деянието и пр. В този смисъл, при издаването на НП, АНО е действал при непълно установена фактическа обстановка, водеща до липсата на „безспорно“ установяване на нарушението към момента на издаване на НП.