Акт от 16.07.2020, Районен съд - Силистра

РЕ Ш Е Н И Е № 185

гр. Силистра, 16.07.2020

РіРѕРґ.

В

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - СИЛИСТРА,

наказателен състав, в съдебно заседание при закрити врата на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

РїСЂРё

участието на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдия Силвина Йовчева АНД № 221 по описа на съда

за 2020 година, за да се произнесе,

взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на

чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от И.М.И. с ЕГН-**********

*** № 28 и със съдебен адрес:*** против Наказателно постановление № 20-1099-000394, издадено на 27.03.2020 г. от Й. Д. Д. на длъжност началник група в Сектор “Пътна полиция” – Силистра при ОДМВРСилистра, с което на жалбоподателя са наложени на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от Закона за движение по пътищата (ЗДП) административни наказания глоба в

размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП.

В депозираната жалба се твърди, че

АНО не е приложил правилно разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, определяйки наказания, несъответстващи на целите на административно наказателната отговорност. Според жалбоподателя не става ясно въз основа на какво АНО е приел, че е управлявал на 10.01.2020 г. Твърди се, че АНО не е извършил разследване на спорните обстоятелства. Отделно се излагат доводи за маловажност на случая.

Жалбата е процесуално допустима -

същата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

Жалбоподателят и процесуалният му

представител поддържат жалбата. В хода по същество защитникът не оспорва обстоятелството, че на посочената в акта дата подзащитният му е управлявал автомобила. Моли за отмяна на процесното НП по други съображения. Приема, че жалбоподателят не е деец на описаната простъпка и че няма как да му се вмени във вина, че автомобила не е регистриран. Аргументира становището си с текста на чл. 14, ал. 1 от НК. Посочва още, че

подзащитният му е действал с убеждението, че по л.а. всичко е редовно, каквото е заключението на прокурора в подписано и приложено към доказателствата постановление. Защитникът посочва, че жалбоподателят съвсем добросъвестно е подал заявление на 09.05.2011 г. за регистрация на МПС.  На 11.05.2011 г. обаче автомобилът му е иззет по образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител за извършени интервенции по МПС. След това л.а. му е върнат с постановление на прокурор със задължение за отговорно пазене. Защитникът посочва, че жалбоподателят не се е разпоредил с МПС, включително то не е бракувано. Изразява становище, че в жалбоподателят е извършил деянието със съзнанието, че МПС не може да бъде регистрирано.

С оглед тези съображения счита процесното НП като незаконосъобразно, тъй като именно КАТ е следвало да извърши проверка, да следи развитието на образуваното ДП и евентуално да обработи подаденото от жалбоподателя заявление за регистрация на МПС. Навежда доводи, че жалбоподателят не е съзнавал, че МПС е дерегистрирано и това не му е било съобщено. Поради това излага довод за извършено съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на процесното НП.

Алтернативно ако съдът прецени, че е налице нарушение, моли да приеме извършеното като маловажен случай. Акцентира, че наложеното наказание лишаване от права е пречка за осъществяваната от него търговска дейност. Претендира разноски в размер на 250 лева.

Наказващият орган посочва, че

регистрацията на МПС е прекратена през м. ноември 2019 г. Същото се извършвало след законодателни промени, обвързващи системата на КАТ с нотариалните кантори.

Всички прехвърлени МПС следвало да бъдат регистрирани до един месец от подписването на договор. Автоматично след изтичане на един месец регистрацията се прекратява на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДП. Посочва още, че по закон сектор „ПП“ няма ангажимент да уведомява гражданите, защото не знаят това обстоятелство до спирането на водача на такъв автомобил или издаване на ЕФ.

Наказващият орган изтъква, че жалбоподателят като дългогодишен водач следва да знае за извършените промени в ЗДП. Освен това наказващият орган сочи, че са наложени минималните наказания по закон.

Редовни призовани Районна прокуратура – Силистра не изпращат представител и не заявяват становище.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства

по приложената преписка и непосредствено в съдебно заседание, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят придобил автомобила

през 2011 г. и направил опит да го регистрира. След установена интервенция по рамата било образувано досъдебно производство, а известно време по-късно л.а.

бил върнат на жалбоподателя ведно табелите, с които бил предаден.

Жалбоподателят пробвал още веднъж да регистрира автомобила. Дори разговарял с тогавашния началник на КАТ, който го уверил, че може да управлява автомобила на територията на целия ЕС.

На 16.01.2020 при издаване на ЕФ за

превишена скорост на собственика на л.а. „БМВ 320Д“ с регистрационен № РК6882АХ, полицейски служител установил, че регистрацията на л.а. е прекратена служебно на 29.11.2019 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДП, тъй като приобретателят не е регистрирал придобито превозно средство в срока, посочен в закона. Жалбоподателят И. подал декларация, че на 10.01.2020 г. именно той е управлявал лекия автомобил. Същият посочил в снето му сведение, че е направил опит за регистрация на л.а. на 09.05.2011 г. След установена интервенция по рамата било образувано досъдебно производство, а известно време по-късно л.а.

бил върнат на жалбоподателя с табелите, с които бил предаден. Жалбоподателят посочил още, че при разговора с разследващия полицай останал с впечатление, че ако го регистрира в общината и заплаща данъци, може да управлява МПС. След връщането на л.а. жалбоподателят го управлявал така и нямал никакви проблеми.

За удостоверяване на посоченото от него жалбоподателят приложил копие от договора за покупко-продажба, приходна квитанция от 2018 г. за платен данък, разписка за връщане на МПС, постановление за връщане на веществено доказателство от 22.06.2011 г. и постановление за спиране на образувано наказателно производство от 15.07.2011 г.

На 10.02.2020 г. прокурор от Районна

прокуратура – Силистра отказал да образува досъдебно производство. Приел, че не е осъществен състава на чл. 345 от НК, тъй като жалбоподателят не е знаел, че управлява МПС с прекратена регистрация. Преценил, че не може да се заключи знание у И. за служебно прекратяване на регистрацията, още повече че л.а. е закупен много по-рано от служебно взетия начален момент на броене на двумесечния срок за регистрация. Преписката е изпратена на началника на Сектор „ПП“ за преценка дали е налице нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП.