Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 157 от 05.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 384/2023
Вид
Решение № 157
Подписан
05.06.2023
В сила
05.06.2023
Състав
Маргарита Коцева, Величка Пандева, Илияна Стоилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Благоевград, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева при участието на секретаря Мария Миразчийска като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231200600384 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по подадени въззивни жалби от адв. Т. К. в качеството му на повереник на тъжителя Е. Д. и от подсъдимия Н.

Д. К. срещу Присъда № 500220/09.03.2023 г. по н.ч.х.д. № 453/2019 г. по описа на РС – Разлог.

С жалбата на повереника на тъжителя – адв. К., се прави искане присъдата да бъде изцяло отменена, подсъдимите В. Й. и Н. К. да се признаят за виновни по повдигнатите им обвинения, да им бъдат наложени по-високи наказания и да се уважат в пълен размер гражданските искове. Излагат се доводи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, като било недопустимо тъжителят да плаща на оправдан подсъдим разноски за адвокат, както и да бъдат редуцирани спрямо уважената част на иска направени разноски за адвокат и държавна такса. Според повереника на тъжителя в производството били събрани доказателства за отправяни обидни думи от подс. Й. към тъжителя, която лично ги е възприела и се е почувствала унизена от тях, като неправилно съдът се е бил ограничил да анализира само показанията на разпитаните пред него свидетели, но не и прочетените показания, които били 1 приобщени по делото, а въпреки признаването на подс. К. за виновен съдът не му е наложил наказание, което да отговаря на причинените на тъжителя неимуществени вреди, като присъдената сума не могла да възстанови само направените разноски от тъжителя за адвокат.

В жалбата на подсъдимия Н. К. се сочи бланкетно, че присъдата е неправилна в наказателната и гражданската част, като се прави искане за постановяване на нова, с която подс. Н. К. се оправдае. В постъпила допълнителна въззивна жалба се сочи, че присъдата е неправилна като постановена в нарушение на закона, при съществени нарушения на процесуалните правила и явно несправедлива. Излагат се подробни доводи за това какво се установява от доказателствата и че са незаконосъобразни изводите на съда за казани думи от подс. К., с които да е засегнал честта и достойнството на тъжителя, мястото и лицата, които са присъствали, като съдът не бил взел предвид доказателствата, че подс. К. се е възпротивил тъжителят Е. Д. да вземе вещи, като това било предизвикало нейния гняв и вербална агресия, съдът е могъл да вземе предвид този факт, установен с показания на св. Ж.-Ч. и да приложи чл. 146, ал. 2 НК. Излагат се и подробни доводи за това каква е разликата между критика и обида и че в конкретния случай от доказателствата се установявало, че инкриминираните в частната тъжба изрази като казани от подс. К. не били насочени към личността на тъжителя Д. и не били обида, а били оценка на поведението й и по този начин подсъдимият бил изразявал личното си мнение. Изразява се позиция, че присъдата е незаконосъобразна и с приемането, че е нанесена обида публично, защото доказателствата установявали, че тъжителят и подс. К. са се били намирали на двора на вилата, което не било публично място, като в случая съдът е следвало да приложи разпоредбата за реторсията. Излагат се и възражения, че присъдата е била немотивирана, защото повтаряла обстоятелствата на тъжбата, изводите били схематични и неподкрепени от доказателствата, като съдът не бил отговорил в мотивите по основни въпроси, включени в предмета на доказване, като се твърди липса на мотиви като основание за връщане на делото за ново разглеждане. С жалбата се изразява и недоволство от гражданската част на присъдата, като съдът не бил съобразил конкретно обективно съществуващи факти при определяне на обезщетението по смисъла на чл. 52 НК; не било взето предвид, че в случая нямало обида по смисъла на чл. 146 НК, а само лично мнение от подсъдимия, поради което се 2 изключвало деликтно поведение, мотивите на съда били декларативни за определяне на обезщетението по справедливост. Иска се отмяна на присъдата, признаване на подс. К. за невиновен, отхвърляне на предявения срещу него граждански иск като неоснователен и присъждане на сторените разноски пред всички съдебни инстанции.

По делото е постъпило и писмено възражение от подс. Й. срещу подадената въззивна жалба от тъжителя Д.. Изразява се съгласие с мотивите на съда, че подс. Й. не е изричал обидни думи към тъжителката, като бил правилен изводът за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна, като във възражението се прави подробен анализ на събраните по делото гласни доказателства, като били изолирани и опровергани показанията на св. Ж.-Ч., че подс. Й. е нарекъл тъжителя с думата „боклук“; сочи се, че мотивите на районния съд били ясни, структурирани и систематизирани по прецизен начин, законосъобразна била присъдата и в гражданската й част с отхвърлянето на иска срещу подс. Й..

Иска се потвърждаване на атакуваната присъда, като се остави без уважение въззивната жалбата на тъжителя Е. Д..

С обжалваната присъда подсъдимият В. Й. е признат за невиновен за това, че на 24.03.2019 г. около 10.00 часа в местността „Бойков рид“, землище на гр. Разлог, публично и в присъствието на частния тъжител Е. Д., казал нещо унизително за честта и достойнството й, като изрекъл отправени към същата изрази „Курва, проститутка, боклук“, като е оправдан в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 НК, а подсъдимият Н. К. е признат за виновен в това, че на 24.03.2019 г. около 10.00 часа в местността „Бойков рид“, землище на гр. Разлог, публично и в присъствието на частния тъжител Е. Д., казал нещо унизително за честта и достойнството й, като изрекъл отправени към същата изрази „Курва, парцал, проститутка“, като за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1, пр.

1 НК и на основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева.

С присъдата съдът се е произнесъл по предявените граждански искове, като е осъдил подсъдимият Н. К. да заплати на частния тъжител Е. Д., сумата от 500 лв. като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от деянието, предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.03.2019 г., до окончателното й изплащане, като 3 над уважения размер искът е отхвърлен като неоснователен; като неоснователен е отхвърлен и предявеният граждански иск от частния тъжител Е. Д. срещу подсъдимия В. Й. за осъждане на последния да й заплати сумата от 5 000 лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от деянието предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва от датата 24.03.2019 г. до окончателното й изплащане. С присъдата съдът се е произнесъл по въпроса за разноските по делото, като е осъдил подсъдимият Н. К. да заплати на Е. Д. 306 лв. за сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с изхода на настоящето производство; подс. Н. К. е осъден да заплати по сметка на Районен съд - Разлог сумата от 50 лв. като държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, а частният тъжител Е. Д. е осъдена да заплати на подсъдимия В. Й. сумата от 1 000 лв. за сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Пред Благоевградски окръжен съд е проведено съдебно следствие, в което са събрани нови писмени доказателства.

Повереникът на частния тъжител Д. – адв. К., заявява в хода на съдебните прения искане въззивната жалба да се уважи, като излага съображения, че с обжалваната присъда тъжителят Д. е наказана, а не възмездена за причинените й болки и страдания. Според адв. К. по делото са събрани доказателства, установяващи обидни думи и от двамата подсъдими, възприети от пострадалата, която не е отвърнала, като се сочат показанията на св. Ч. и св. П.. Иска се изменение на присъдата, като и двамата подсъдими бъдат признати за виновни и се уважат предявените граждански искове, като се претендират и направените разноски във въззивната инстанция.

Частният тъжител Д. не се явява пред въззивния съд и не изразява лична позиция по делото.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимите – адв. Я., сочи, че доказателствата по делото при многобройните разпити на свидетелите от различни съдебни състави давали основание за съмнение в коя част следва да се кредитират; излагат се и доводи, че на 16.12.2021 г. не били провеждани съдебни действия като протоколът бил от дата 16.12.2022 г. и липсвали поради това събрани доказателства, че частният 4 тъжител Д. е била обиждана с посочените в тъжбата изрази, като липсвало извършено престъпление не само от подс. Й., но и от подс. К.. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият К. се признае за невиновен, като се поддържа възражението по отношение на подс. В. Й..

Предвид събраните доказателства се сочи неоснователност и на претенциите на тъжителя за обезщетение, защото не се установявало засягане до такава степен на нейната чест и достойнство, като не е имало нарушаване на обществения ред, разгласяване на позорни обстоятелства, достигнало до неограничен кръг лица. Претендират се направените разноски във въззивното производство за подс. Й., а за подс. К. – и направените от същия пред районния съд.

Подсъдимите Й. и К. не изразяват лична позиция в хода на пренията, а в последната си дума подс. К. иска да бъде оправдан, а подсъдимия Й. иска да се потвърди решението на районния съд.

Благоевградски окръжен съд, при спазване на изискванията на чл. 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбите, по които е образувано настоящето производство, са подадени в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и са процесуално допустими.

Преди произнасяне по останалите възражения във въззивните жалби следва да се посочи становището на въззивния съд по направените възражения за липса на мотиви на присъдата за осъждането на подс. К. и за това, че поради грешно посочена година в протокола за проведено с.з. на 16.12.2021 г., в който е посочено 2022 г., следва да се изключат събраните доказателства в това с.з. Не е налице пълна липса на мотиви на присъдата като основание за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане, като макар и с оглед изложените по-долу мотиви въззивният съд да не се съгласява изцяло с направените от районния съд фактически и правни изводи, в мотивите същият е изложил ясно каква е приетата от него фактическа обстановка, направил е анализ на събраните доказателства и противоречията, които се установяват в тях, поради което не може да се приеме, че са схематични и неясни за обвинението срещу подс. К.. Правилно районният съд е обсъждал в мотивите и събраните доказателства в с.з. на 16.12.2021 г., тъй като е налице очевидна фактическа грешка при посочване на годината в този протокол, имайки предвид приложените по делото преди и след този 5 протокол документи и отразеното в протокола за която дата се отлага с.з., като макар и в срока по чл. 312 НПК страните да не са поискали поправка на протокола по отношение на годината същата очевидна фактическа грешка не е от такъв характер, че да доведе до това да се приеме, че не е било проведено с.з. и не са събрани доказателства с участието на страните в това с.з. и отразени в този протокол. Поради тези съображения не може да се приемат съществени нарушения на процесуалните правила като основание за връщане на делото на районния съд след отмяна на присъдата.

Анализирайки събраните в хода на проведеното съдебно следствие от районния съд и пред въззивната инстанция доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка, която се различава за някои от обстоятелствата на случилото се от описаната в мотивите на обжалваната присъда, като според въззивната инстанция следва да се направят различни фактически изводи от отразените в мотивите на районния съд и съответни на същите различни правни изводи. Следва да се приеме за установено от фактическа страна следното: