Решение № 1213 от 19.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1213 гр. Пловдив, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330110461 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, с ЕИК: 115010670 против П. Л. В., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 198о ЗВ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът П. Л. В., дължи на ищеца "Водоснабдяване и канализация“ ЕООД –Пловдив сумата от 943,64 лева – главница, представляваща незаплатена сума за доставка питейна и отвеждане на канална вода за периода *г. за обект, находящ се в ** и сумата от 37, 02 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода *г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № *г. по ч.гр.д. № *г. по описа на ПРС, XI – ти гр. състав.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги за имот, находящ се в гр. * като същият има задължения към ВиК в размер на 943,64 лв. за предоставени услуги от ищеца по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от * г., както и мораторна лихва в размер на 37,02 лв. за периода от 30.11.2020 г. до 31.01.2022 г ., като същият фигурира в базата данни на оператора като потребител с № *.

В исковата молба се твърди , че водомерът, поставен в имота на потребителя, не отговаря на Закона за измерванията, поради което месечното 1 количество изразходвана вода е определяно по реда на чл. 25 от действащите между страните Общи условия.

Ищецът твърди, че е депозирал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като твърди, че до момента на подаване на заявлението, претендираните суми не са били заплатени от страна на ответника. Претендира се заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендира се и присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на особения представител на ответника адв. К., в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че ищецът не е посочил основанието, на което се претендират вземанията, както и дали ответникът е собственик или ползвател на водоснабдения имот. Оспорват се изцяло фактическите твърдения на ищеца в исковата молба, включително и наличието на основание за служебно начисляване, като се твърди недоказаното качеството на „потребител“ на ответника.

Оспорва се подписът, положен на страниците на карнет, като се твърди, че същите не са положени от ответника. Ответникът твърди, че липсата на водомер се опровергава и от посочването на конкретен номер на водомера в приложените карнети. Възразява се, че не става ясно как е определено количеството потребена вода.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *г. по описа на Районен съд - Пловдив, XI – ти граждански състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № *г. Заповедта е връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, като е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Ето защо предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.

11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните 2 услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл.

11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

По делото е изслушано заключение на * Б. по допуснатата от съда СТЕ.

Според заключението на *, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, а и същото е неоспорено от страните се установява, че съгласно Наредба № 4/14.09.2014г. инициативата за ремонт или подмяна 3 на повредения водомер или монтиране на нов водомер трябва да изхожда от ВиК оператора. Предписанието трябва да е в писмена форма и да сочи каква е повредата в измервателното устройство, с посочен срок за нейното отстраняване. * е установило, че такива предписания липсват, като според експерта няма данни защо именно посочените в карнетите кум.м. са били начислени, на каква база е определен размерът им и дали същите са били правилно определени. Според *, в карнетите е записано, че в имота живеят двама души. Сочи, че при липса на индивидуални водомери /както твърди ищецът/, месечното количество изразходвана питейна вода се определя както следва: по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. – при нетоплофицирано жилище. В представените извлечения от карнетите за отчитане, съответстващи на партидата на ответника, няма данни дали жилището е топлофицирано или не.

На следващо място, ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

Представен е препис от карнетните книги на ищцовото дружество, в които е обективирано начисленото количество за доставена питейна вода и услуги, които не носят подписите на потребителя. Карнетните книги бяха оспорени по реда на чл. 193 ГПК, като според заключението на * И. Ч. по допуснатата съдебно – почеркова експертиза, което съдът кредитира като обективно, добросъвестно и компетентно изготвено, подписите в карнетите срещу дати 19.03.2019г.; 16.04.2019г.; 18.06.2019г.; 07.09.2021г. и 24.11.2021г. вероятно са изпълнени от ответника П. В.. Подписите в карнетите срещу дати 23.03.2021г.;

26.05.2021г.;

25.01.2022г.;

15.07.2022г.;

26.09.2022г.;

20.12.2022г.; 21.02.2023г.; 21.04.2023г.; 22.05.2023г. и 20.06.2023г. не са изпълнени от ответника П. В..

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на „собственик/ползвател“ на процесния водоснабден имот, находящ се в **, т. е. че той е страна по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се 4 предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.

Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

В производството по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ответникът е собственик или титуляр на правото на ползване по отношение на процесния имот, следователно, че е страна по твърдяното облигаторно правоотношение, възникнало при Общи условия, в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги.

От приложената на л. 53 от делото справка от Агенция по вписванията от 02.05.2023г. не се установява правото на собственост на ответника.

Установява се наличие на вписана възбрана за ½ идеална част от същия, което само по себе си не доказва правото на собственост.

Следователно и по така изложените съображения съдът намира, че ответникът не е придобил правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, като в производството по делото не са представени доказателства и в полза на ответника да е учредено вещно право на ползване, респ. следва да се приеме, че ответникът не е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и не дължи цената за предоставените такива по отношение на процесния имот.