Решение № 529 от 28.07.2020, Административен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 529 / 28.7.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

ХРИСТИНА ЮРУКОВА при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело №387 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

2. Образувано е по касационна жалба на К.Б.Д.,

ЕГН **********,***, срещу Решение № 9 от 04.02.2020г., постановено по а.н.дело №287 по описа на Районен съд Пещера за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 13-27 от 08.11.2019г. на Началник Отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ Пловдив към Главна Дирекция на „Рибарство и контрол“, при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр. Бургас, с което на К.Б.Д., за нарушение по чл. 32, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, на основание чл. 70, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на по 1500,00лв., като на основание чл. 90, ал. 1, от ЗРА е постановено отнемане на един брой въдица – пръчка, марка „North South“, кафява на цвят, дължина 2,10м.

; макара „TAUNder Feeder“, сребриста на цвят.

3. Възраженията се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, т.е. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Поддържа се, че в случая не е установено, осъществяването на административно нарушение от страна на Д.. В този смисъл се твърди, че средството използвано от жалбоподателя за риболов („блесна“), е било пригодено по вид, само за улов на риба „щука“, който не е бил забранен към този момент.

Възразява се също така, че в конкретния случай, се касае само до опит за улов на риба, а опитът не се наказва, при административните нарушения. Оспорва се, позоваването от първоинстанционния съд на конкретна съдебна практика, застъпваща обратното разбиране.

Счита се, че доколкото деянието съставлява само опит за риболов, без да е установено наличието на уловена риба и доколкото жалбоподателя е безработен, то същото следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Иска се отмяна на постановеното съдебно решение, като се приложи правилото на чл. 28 от ЗАНН.

4. Отдел „Рибарство и контрол – Южна България“

Пловдив към Главна Дирекция на „Рибарство и контрол“, при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр. Бургас, чрез процесуалния представител юрк. Арабаджиева е на становище, че касационната жалба е неоснователна.

Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните съображения изложени в първоинстанционното съдебно решение.

Счита се, че наказателното постановление е издадено от материално компетентен за това административен орган и в предвидената от закона форма. Спазени са били материално правните и процесуално правните изисквания. С оглед възраженията на жалбоподателя се заявява, че правилно е била съобразена разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗРА с оглед времето и условията при които уловът на риба е забранен в периода на нейното размножаване. Счита се също така, че точно е приложено и правилото на §1, т. 26 от ДР на ЗРА относно изясняване, съдържанието на понятието „риболов“ по смисъла на закона. Сочи се, че в случая е наложено минималното, предвидено в закона наказание, както и че не са налице предпоставките за приложение на правилото на чл. 28 от ЗАНН.

Иска се касационната жалба да бъде отхвърлена, като се присъди възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че в случая извършването на административно нарушение от страна на Д. е несъмнено установено, като материалния закон е правилно приложен от първоинстанционния съд. В този смисъл се иска обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила.

ІІ. За допустимостта :

6. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

7. Районен съд Пещера е бил сезиран с жалба, предявена от К.Б.Д., срещу Наказателно постановление № 13-27 от 08.11.2019г. на Началник Отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ Пловдив към Главна Дирекция на „Рибарство и контрол“. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № В0016414 от 10.05.2019г., съставен от Стоян Ангелов Любомиров, на длъжност главен инспектор в Отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ Пловдив към Главна Дирекция на „Рибарство и контрол“. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 10.05.2019г., в

18.25ч. на яз.”Батак”, местност ”Кинаджийски залив” е установено, че К.Д. е извършвал любителски риболов с един брой въдица в работно положение по време на забрана за улов на риба през периода на размножаването ѝ, въведена със Заповед № РД 09-376 от 12.04.2019г. на Министъра на земеделието,храните и горите.

Деянието е квалифицирано, като нарушение по чл. 32, ал. 1, от Закона за рибарството и аквакултурите.

Акта е връчен на неговия адресат в хипотезата на отказ да бъде подписан, удостоверен от свидетел. В акта, Д. е вписал възражението си, че „….На риболов съм за щука с наличието на метална блесна с повод и с риболовен билет….“.

8. Описаните в АУАН факти, обстоятелства и правна квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия административен орган, който е приел за установено, Д. е осъществил противоправното деяние в нарушение на чл.

32, ал. 1, от Закона за рибарството и аквакултурите, като административното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради несъответствието му с основните принципи по чл. 1, ал. 2 от ЗРА, включително с правилата за „отговорен риболов“. На основание чл. 70, ал. 1 от същия закон на Д. е наложено процесното административно наказание глоба в размер на 1500,00лв., а на основание чл. 90, ал. 1, от ЗРА е постановено отнемане на един брой въдица – пръчка, марка „ North South“, кафява на цвят, дължина 2,10м. ; макара „TAUNder Feeder“, сребриста на цвят.

9. В хода на първоинстанционното съдебното производство са били разпитани съставителя на акта за установяване на административно нарушение Любомиров и посочения в него свидетел Христоскова. В показанията си, двамата са пресъздали обстоятелствата при които е било установено административното нарушение и е бил съставен констативния акт.

Разпитан е и свидетеля И. Р. И., който е бил заедно с жалбоподателя в момента на проверката. Твърди, че заедно с Д. се опитвали да ловят риба щука, но към момента никой от тях не бил уловил нищо.

Според него, въдиците им били пригодени единствено за лов на този вид риба – щука.

Представени са били :

• Заповед № РД 09-25 от 21.01.2014г. на

Министъра на земеделието и храните с която служители на длъжност „главен инспектор“ в Изпълнителната агенция, са определени да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗРА, а служители на длъжност „Началник отдел Рибарство и контрол“, да издават наказателни постановление за нарушения по ЗРА;

• Заповед № РД09-376 от 12.04.2019г. на

Министъра на земеделието, храните и горите, с която е забранен улова на риба през периода на нейното размножаване в рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т.1 от ЗРА, относно пролетно-лятно размножаващите се риби в зависимост от надморската височина на рибно-стопанските обекти на страната, както следва : от 15.04.2019г. до 31.05.2019г., включително в рибностопанските обекти намиращи се до 500м. надморска височина ; от 01.05.2019г. до 15.06.2019г., включително в рибностопанските обекти намиращи се от 500м. до 1500м. надморска височина.

10. За да потвърди Наказателното постановление, районния съд е приел за несъмнено установени фактите, така както са отразени в обстоятелствената част на наказателното постановление.

С оглед данните по делото е констатирано, че Д. е осъществил процесното противоправно деяние, като на 10.05.2019г. в яз.“Батак“, местност ”Кинаджийски залив” е извършвал улов на риба, по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗРА през време, когато уловът на риба и други водни организми е забранен в периода на тяхното размножаване. Като ноторно известен е приет факта относно надморската височина на която е разположен яз.“Батак“. Отбелязано е, че като Д. притежава билет за любителски риболов, то съобразно правилото на чл.22, ал.2 от ЗРА е подписал декларация по образец, в която е заявил, че познава изискванията на нормативните разпоредби, приложими за любителския риболов.

С оглед възраженията на жалбоподателя е пояснено в контекста на § 1, т. 26 от ДР на ЗРА, че липсата на уловена риба не означава, че в случая става реч за опит или по-скоро за приготовление.

Твърденията на жалбоподателя за това, че всъщност той е бил на риболов единствено за щука е счетено за неоснователно с оглед обяснения от свидетелите механизъм на осъществяване на риболова от страна на Д.. Споделено е становището на наказващия орган за това, че извършеното нарушение не е маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН.

ІV. За правото :

11. По отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

12. Във връзка с поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното :

В случая, действително е била налице забрана за улова на риба през периода на нейното размножаване в рибностопанските обекти по чл.

3, ал. 1, т.1 от ЗРА, относно пролетно-лятно размножаващите се риби в зависимост от надморската височина на рибно-стопанските обекти на страната, считано от 01.05.2019г. до 15.06.2019г., включително в рибностопанските обекти намиращи се от 500м. до 1500м. надморска височина, като общоизвестен факт е, че надморската височина на яз. „Батак“ е около 1108м. Забраната е била въведена със Заповед № РД09-376 от 12.04.2019г. на Министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл. 32, ал. 1 от ЗРА и по силата на делегацията, установена в чл. 32, ал. 5 от ЗРА.

13. Както правилно е приел първоинстанционния съд, несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, че в случая е налице опит, а не извършено административно нарушение. Достатъчно е да се цитира, легалната дефиниция възведена в §1, т. 26 от ДР на ЗРА според която, „Риболов“ е поставянето на разрешени уреди и средства във водата(курсивът наш) за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.

„Поставянето“ на иззетите един брой въдица „

North South“ и макара „TAUNder Feeder“ от жалбоподателя във водите на яз.