Определение № 20016 от 16.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20016 гр. София, 16.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20251100511365 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 – 279, вр. чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу определение № 36850/03.09.2025 г. по гр.д. № 47016/2024 г. по описа на СРС, 82 състав, в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решение № 3696/05.03.2025 г. по гр.д. № 47016/2024 г. по описа на СРС, 82 състав, в частта, касаеща разноски, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 960 лв. в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“.

Жалбоподателят поддържа, че в негова полза следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер от 960 лв., с ДДС, доколкото са предявени искове срещу двама ответници – „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, за всеки от които се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., с ДДС. Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв. се явява несправедливо с оглед положения от адвоката труд. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като претендира в негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 960 лв., с ДДС.

Насрещната страна – „Кредисимо“ ЕАД, оспорва жалбата, като счита, че обжалваното определение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Насрещната страна - „Ай Тръст“ ЕООД, не подава отговор на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

1

Предвид нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК и доколкото частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че в полза на процесуалния представител на ищеца в производството се дължи адвокатско възнаграждение в общ размер на 120 лв., с ДДС (100 лв., без ДДС), предвид фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че адв. М. е процесуален представител по множество идентични дела.

Исковото производство, разглеждано пред СРС, е образувано по искове, предявени от В.С.С. срещу „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № 2872476/21.12.2023 г., за прогласяване на нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 21.12.2023 г., евентуален иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 4, ал.

1 от договор за потребителски кредит № 2872476/21.12.2023 г., както и и с к за осъждането на „Ай Тръст“ ЕООД да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 75,94 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

С решение № 3696/05.03.2025 г. по гр.д. № 47016/2024 г. по описа на СРС, 82 състав, главните искове са уважени изцяло, а евентуалният иск е оставен без разглеждане, предвид основателността на главните искове. Следователно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПС ищецът има право на пълния размер на направените от него разноски по производството.

В рамките на първоинстанционното производство ищецът е бил представляван от адвокат, който е осъществявал безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗА (съгласно приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие).

Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищеца има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като съдът осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, адвокатското възнаграждение за посоченото производство е в размер на 400 лв., без ДДС (чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата), тъй като интересът по делото е до 1000 лв.

Съгласно Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 г., при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите, предвидени в наредбата. Действително, в конкретното производство са предявени искове срещу двама ответници, но исковете имат общ предмет, делото е решено въз основа на представени писмени доказателства и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, касаеща всички искове, в рамките на едно открито съдебно заседание, което е проведено без участието на процесуалния представител на ищеца.

2

Следователно, делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, над средната такава при дела с подобен предмет, поради което настоящият съдебен състав счита, че се дължи едно адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца, което е в размера, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно - 480 лв., с ДДС.

Ето защо, обжалваното определение следва да бъде изменено, като в полза на жалбоподателя бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 480 лв., с ДДС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 36850/03.09.2025 г. по гр.д. № 47016/2024 г. по описа на СРС, 82 състав, в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решение № 3696/05.03.2025 г. по гр.д. № 47016/2024 г. по описа на СРС, 82 състав, в частта, касаеща разноски, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение над сумата в размер на 120 лв. до сумата в размер на 480 лв. в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 3696/05.03.2025 г. по гр.д. № 47016/2024 г. по описа на СРС, 82 състав, като

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, да заплатят на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата над 120 лв. до сумата в размер на 480 лв. – адвокатско възнаграждение, т.е. още 360 лв. адвокатско възнаграждение над присъдените 100 лв. с решение № 3696/05.03.2025 г. по гр.д. № 47016/2024 г. по описа на СРС, 82 състав, и 20 лв. с определение № 36850/03.09.2025 г. по гр.д. № 47016/2024 г. по описа на СРС, 82 състав.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 36850/03.09.2025 г. по гр.д. № 47016/2024 г. по описа на СРС, 82 състав, в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решение № 3696/05.03.2025 г. по гр.д. № 47016/2024 г. по описа на СРС, 82 състав, в частта, касаеща разноски, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение над сумата в размер на 480 лв. до сумата в размер на 960 лв. в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4