Решение № 6180 от 01.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6180 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110155705 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. П. В. и В. М. В., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване разделната дължимост– ¾ части за първата и ¼ част за втората, на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч. гр. д. № 1655/2025г. по описа на РС - Ловеч, а именно: 6325,50лв. цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2023г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от 31.10.2025г. до окончателното плащане; 903,89лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2024г.-29.10.2025г.; 39,23лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2023г.-30.04.2024г. и 9,48лв. мораторна лихва върху горната главница за периода 16.07.2023г.-29.10.2025г.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в ***************************************************, аб. № **********, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена.

Посочва, че ответниците дължат и заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение, както и лихва за забава върху главните вземания.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Оспорват да са собственици или ползватели на имота, както и да е доставена топлинна енергия на сочената стойност. Отричат да са изпаднали в забава и да дължат мораторна лихва.

Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД изразява становище за основателност на исковете.

1

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 12.04.1990г. с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ С. П. В. е придобила процесния апартамент

№

48, находящ се в

*******************************************. Към датата на договора С. В. се е намирала в граждански брак с М. В., който е сключен на 10.08.1986г., поради което имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. М. В. е починал на 31.12.2018г., като е оставил за свои законни наследници С. В. – съпруга и В. В. – дъщеря, които са наследили по равни дялове от наследственото имущество.

От изложеното следва, че към процесния период ответниците са били съсобственици на имота при квоти ¾ идеални части за С. В. и ¼ идеална част за В. В..

От приетото експертно заключение се установява, че сградата, в която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа, а същият е топлоснабден. Ето защо, при съобразяване цитираното ТР, съдът приема, че ответниците се явява клиенти/потребители на топлинна енергия за битови нужди и отговарят за стойността на доставената топлинна енергия през процесния период в съответствие с дяловете в съсобствеността – ¾ части за първия и ¼ част за втория.

За изясняване на обстоятелствата относно количеството и стойността на доставената топлинна енергия, по делото е допусната, изслушана и приета съдебнотехническа експертиза. Според заключението, през процесния период в имота е имало 4 броя отоплителни тела, на които са били поставени ИРРО с дистанционен отчет. Не е имало узаконен водомер за топла вода. Топлинната енергия, отдадена за отопление от радиаторите, е изчислена на база реално извършен отчет на разпределителите. С оглед липсата на узаконен водомер, топлата вода е начислявана на база 3 броя потребители по 140л/денонощие съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 (Наредбата), като на 2 основание ал. 3, т. 2 са добавени още 138,765 куб. м. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по формулата на т. 6.1.1 от приложението.

Стойността на начислената топлоенергия възлиза общо на 3234,17 евро, от които 66,19 евро за сградна инсталация, 604,93 евро за отопление и 2563,05 евро за БГВ.

Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата, количеството гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие и когато не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4. Чл. 52, ал. 6, т. 4 предвижда, че на последваща проверка по реда на Закона за измерванията за сметка на собственика подлежат индивидуалните водомери за топла вода в имотите на клиентите - съгласно изискването на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл. 34, ал. 1 и 2 от тази наредба, периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години по искане и за сметка на потребителите от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по реда на ЗИ. От това следва, че изцяло в задължение на потребителя е да монтира в имота си и да поддържа изправен и преминал периодична метеорологична проверка измервателен уред, която на водомерите в сгради в режим на ЕС е на 10 години.

В случая, от събраните по делото доказателства не се установява това да е сторено, поради което правилно топлинната енергия за БГВ е начислена по посочения в наредбата начин на база. При него не се търси стойността на реално потребената енергия, а е уреден един компенсаторен механизъм при неизпълнение на задълженията на потребителя, произтичащи от нормативен акт. Съдът обаче намира за недоказано, че през процесния период потребителите в имота са били трима, като не е ясно и въз основа на какви източници е определена тази бройка. Както се посочи, съсобствениците на имота към процесния период са двама, като Марин Венесианов е починал още през 2018г. Ето защо, съдът намира, че по делото не е доказано, че през процесния период в имота са били трима обитатели и топлинната енергия за БГВ следва да бъде изчислена на база 140л/денонощие за двама, колкото са собствениците на имота. Стойността на БГВ за двама обитатели възлиза на 1708,70 евро за БГВ съгласно експертното заключение. Следователно, общата дължима сума за топлинна енергия от ответниците за процесния период възлиза на 2379,82 евро (66,19 евро за сградна инсталация, 604,93 евро за отопление и 1708,70 евро за БГВ), до който размер искът се явява основателен, а за разликата до пълния предявен от 3234,18 евро подлежи на отхвърляне.

По акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия:

Приложимият в отношенията между страните метод на определяне, отчитане и заплащане на консумираната топлинна енергия за имота е този по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ - клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска. Съгласно чл. 155, ал. 2 и 3 ЗЕ, топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно, като правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент се определят с наредбата по чл. 125, ал. 3.

Приложимата наредба е Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

3

Съгласно чл. 70, ал. 5, 6 и 7 от нея, лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ всяка година в срок до 10 юли извършва отчет на уредите за дялово разпределение, а в срок до 15 юли изготвя общата годишна изравнителна сметка за сградата-етажна собственост и изготвя и предоставя на клиентите в сградата-етажна собственост индивидуалните им изравнителни сметки. Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите в отношенията между страните общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Според ал. 3 на същия член, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 1, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а според ал. 2 – клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.

2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, а според ал. 5 при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

При анализа на цитираната нормативна уредба и приложимите общи условия може да се направи обоснован извод, че за да бъде издадена общата фактура, следва първо да бъде извършено отчитане на измервателните уреди и да бъде изготвена изравнителна сметка. Срокът за извършването на тези действия по Наредбата е до 10 юли за отчитане и до 15 юли за изготвяне на изравнителна сметка. От това следва, че правилата в общите условия (чл. 33, ал. 2 вр. ал. 4 и 5) следва да се тълкуват корективно, а не напълно буквално. Едва след издаване на общата фактура започва да тече 45-дневния срок за плащане, с изтичането на който вземането става изискуемо, а длъжникът изпада в забава за плащането му по арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Както в общите условия, така и в общите фактури ясно е определен падежът на вземанията, а начислената и претендирана от ищеца мораторна лихва в размер на законната лихва е от деня, следващ деня на падежа, както изисква чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Потребителят изпада в забава след изтичане на 45-дневния срок от издаване на фактурата по чл. 32, ал. 2, като в този смисъл е и преобладаващата съдебна практика на СГС - Решение № 2897 от 16.05.2024г. по в. гр. д. № 7978/2023г. на СГС, Решение № 1796 от 26.03.2024г. по в. гр. д. № 8545/2022г. на СГС, Решение № 6066 от 06.11.2024г. по в. гр. д. № 9659/2024г. на СГС, Решение № 2352 от 09.05.2023г. по в. гр. д. № 5312/2022г. на СГС, Решение № 648 от 07.02.2024г. по в. гр. д. № 14758/2021г. на СГС и много други.