Решение № 183 от 16.08.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Ботевград, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241810100420 по описа за 2024 година

С исковата молба от „*****“ ЕАД (предишно наименование „****“) срещу И. Т.

К. са предявени обективно кумулативно съединени искове, съответно с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на И. Т. К., че същият дължи на „*****“ ЕАД следните суми: 1.) 145,57 лв. – главница, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси по Договор за мобилни услуги № 623165241 от 14.05.2020 г. и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 049064567 от 25.02.2021 г. за периода от 15.06.2021 г. до 14.09.2021 г.; 2.) 434,45 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 623165241 от 14.5.2020 г. и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 049064567 от 25.02.2021 г.; 3.) 64,41 лв. – неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 25.02.2021 г. за периода от 15.06.2021 г. до 25.01.2023 г., за които суми са издадени фактури № 7322563853/15.07.2021 г., № 7323929930/15.08.2021 г., №7325326879/15.09.2021 г., № 7327930550/15.11.2021 г. и № 7329228543/15.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 853/23.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1401/2023 г. по описа на РС – Ботевград.

Между страните по делото били сключени Договор за мобилни услуги № 623165241 от 14.05.2020 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 049064567 от 25.02.2021 г. и Договор за лизинг от 25.02.2021 г. Ответникът 1 не изпълнил задълженията си по така посочените договори, за които били издадени фактури

№

7322563853/15.07.2021 г.,

№

7323929930/15.08.2021 г.,

№7325326879/15.09.2021 г., № 7327930550/15.11.2021 г. и № 7329228543/15.12.2021 г.

Акцентира се, че договорът за лизинг не е развалян. Твърди се само предсрочна изискуемост на остатъка от цената на лизинговата вещ. Изискуемостта на процесните вземания по фактурите настъпвала на 15-то число след издаването на съответната фактура. По същество искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество процесните суми. Претендират се и разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок не е депозирал отговор.

В откритото съдебно заседание страните ищецът не се представлява. В предварително депозирано писмено становище заявява, че поддържа доводите и исканията си. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От Договор за мобилни услуги от 14.05.2020 г. се установява, че отв. И. Т. К. е избрал абонаментен план „Тотал +“ с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зоната на ЕС, като месечният абонамент за първоначалния срок на договора (24 месеца) е 35,99 лв. на месец, а месечният абонамент след изтичане на първоначалния срок на договора е 39,99 лв. Посочено е, че датата на издаване на фактура е 15-то число на всеки месец. В индивидуалния договор е избрана опция „Отказване от хартиена фактура“. В раздел „Фактура“ от индивидуалния договор е разписано, че при отказ от хартиена фактура на потребителя се осигурява електронен достъп в дигиталния канал MyTelenor, където проверява сметките си. Срокът на договора е 24 месеца, считано от подписването и влизането му в сила на 14.05.2020 г.

След изтичане на срока, договорът се счита за безсрочен, прилага се стандартният абонаментен план и може да се прекрати по всяко време с едномесечно предизвестие.

В раздел „данни на потребителя“ в договора е уговорено, че при предсрочно прекратяване по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички абонаменти за периода от прекратяването до изтичането на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. В индивидуалния договор е записано, че общите условия са неразделна част от същия. Наред с това ответникът е подписал декларация – съгласие на 14.05.2020 г. (л. 12 от делото), в която изрично заявява, че при сключване на договора е получил екземпляр от общите условия на ищцовото дружество, съгласен е с тях и приема да ги спазва. Към договора фигурира и приложение – ценова листа за 2 абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти, където подробно е разписано какви услуги влизат в избрания абонаментен план. От Заявление за активиране на услуга от 25.04.2024 г. се установява, че именно ответникът е титуляр на мобилен номер 359893043952.

В индивидуалния договор е уговорено, че при закупуване или 24-месечен лизинг на устройство при сключване на договор за мобилни услуги по план „Тотал +“ с мес. абонамент 69,99 лв. и застраховане на устройството, операторът заплаща месечните премии за първите 11 пълни последователни месечни периоди по застраховката или за периода до прекратяването й.

Съгласно Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран № 359893043952 от 25.02.2021 г., ответникът получава устройство марка Samsung, модел Galaxy A51 128GB Dual Black, със стандартна цена 739,90 лв., отстъпка от 471,05 лв. или обща лизингова цена от 268,85 лв. Ценовите условия по първоначалния договор са предоговорени, като месечната абонаментна вноска за първоначалния срок на договора е 52,99 лв., а след първоначалния срок на договора се увеличава на 57,99 лв. На същата дата (25.02.2021 г.) между страните е подписан и договор за лизинг, ведно с общи условия за така описаното мобилно устройство. В договора за лизинг е инкорпориран и погасителен план, предвиждащ 23 месечни погасителни вноски от по 3,39 лв./мес. (с вкл. ДДС). В чл. 12 от ОУ към договора за лизинг е посочено, че при неизпълнение на договорните задължения от страна на лизингополучателя, лизингодателят може да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми.

Съгл. Раздел V от ОУ, т. 26, при сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора – бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Според т. 27 от ОУ плащането на сумата се извършва в срока, указан във фактурата, но не по – късно от 18 дни от издаването й. В т. 31 от ОУ е разписано, че месечните сметки могат да бъдат оспорени пред ищеца в 6-месечен срок от издаване на фактурата.

Задълженията за процесния период от 15.06.2021 г. до 14.09.2021 г. по отношение на главницата и от 15.06.2021 г. до 25.01.2023 г. по отношение на дължимите лизингови вноски са отразени в следните фактури – № 7322563853/15.07.2021 г., № 7323929930/15.08.2021 г., №7325326879/15.09.2021 г., № 7327930550/15.11.2021 г. и № 7329228543/15.12.2021 г. Във фактурите е посочено в разбивка как е формиран размерът за общото задължение, а именно: сума за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, месечни и еднократни такси (абонаменти, допълнителни пакети), като са съобразени компенсации, отстъпки и задължения от предходен период, включени са и дължимите лизингови вноски, а в 3 последната фактура - и неустойка.

В Покана за доброволно плащане от 15.10.2021 г. до ответника се сочи размерът на задължението за главница, поставя се 10-дневен срок за доброволно плащане, като се сочи, че при неизпълнение договорът ще бъде прекратен, ще бъде начислена неустойка и оставащите лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми. По делото е ангажирано като доказателство Писмо изх. № 95-Й-41/1906 от 2024 г. от „Български пощи „ ЕАД, според което непрепоръчана кореспондентска пратка е връчена на ответника. От писмото обаче не може да се установи дали пратката касае именно въпросната покана за доброволно изпълнение, по какъв начин и кога е връчена.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са установителни с правна квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1 . ) наличие на договорно правоотношение с ответника; 2.) изпълнение от страна на ищеца по договора, т.е., че е предоставил мобилните услуги; 3.) изпадане на длъжника в забава; 4.) период и размер на всяко от вземанията.

Между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по сключения договор за мобилни услуги, ведно с допълнителното споразумение към същия – договорът е подписан и от двете страни, като потребителят и ответник в настоящото дело при сключването изрично е приел общите условия, неразделна част от индивидуалния договор. За приемането на общите условия е съставена и подписана декларация – съгласие.

Ищцовото дружество е изправна страна по договора, тъй като е предоставяло уговорените мобилни услуги. Това в изводимо от документите „Общо потребление за мобилен/фиксиран номер“ към всяка от процесните фактури. В коментираните писмени доказателства подробно са посочени предоставените и използвани минути към зона ЕС, мобилен интернет на максимална скорост, допълнителни услуги, кратки текстови съобщения, мобилен интернет, разговори към други национални мобилни мрежи, разговори в мрежата на ищеца, роуминг и др. Отделно от това ответникът не оспорва нито наличието на договорно правоотношение, нито пълното, качествено и точно изпълнение на договорните задължения от страна на ищеца.

По отношение за задължението за главница ответникът е изпаднал в забава на датата, посочена във всяка от процесните фактури, не по – късно от 18 дни от издаването й, съгл. уговореното в т. 27 от ОУ. Ответникът е имал ангажимента да следи и да се информира за издаването на фактура на 15-то число от всеки месец, като 4 същият по своя воля и изрично се е отказал от получаването на фактура на хартиен носител. Наред с това, в общите условия е уговорено, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

Съдът приема, че задължението за главница в общ размер от 145,57 лв. е доказано и по период и размер, тъй като в процесните фактури и приложените към тях документи „Общо потребление за мобилен/фиксиран номер“ подробно и по отделни пера е посочено как е формирано всяко от задълженията, а именно посочена е стойност на предоставени и използвани минути към зона ЕС, мобилен интернет на максимална скорост, допълнителни услуги, кратки текстови съобщения, мобилен интернет, разговори към други национални мобилни мрежи, разговори в мрежата на ищеца, роуминг и др. Ответникът не оспорва размера на вземанията в настоящото съдебно производство, не твърди и не сочи доказателства да е оспорил размера на задълженията по процесните фактури и пред самия мобилен оператор в 6-месеен срок от издаването им по реда на т. 31 от ОУ.

Колкото до претендираната неустойка, страните са уговорили същата в индивидуалния договор в раздел „данни на потребителя“. Клаузата за неустойка е уговорена така, че начисляването й е поставено в зависимост от предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя. Клаузата на чл.

19в, бук. г.) от ОУ обаче поставя изискване прекратяването на индивидуалния договор да се извърши с едномесечно писмено предизвестие. Ищецът не е доказал пълно и главно подобно едномесечно предизвестие да е връчено на ответника. По делото е ангажирана като доказателство единствено покана за доброволно плащане от 15.10.2021 г., в която се сочи размерът на задължението за главница, поставя се 10дневен срок за доброволно плащане, като се сочи, че при неизпълнение договорът ще бъде прекратен, ще бъде начислена неустойка и оставащите лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми. Не се доказва поканата да е връчена на ответника. По делото е ангажирано Писмо изх. № 95-Й-41/1906 от 2024 г. от „Български пощи „ ЕАД, според което непрепоръчана кореспондентска пратка е връчена на ответника. От писмото обаче не може да се установи дали пратката касае именно въпросната покана за доброволно изпълнение, по какъв начин и кога е връчена. Не се доказва договорът да е едностранно прекратен от ищеца, поради което и не е възникнало основанието за начисляване на неустойка. Затова искът за неустойка следва да се отхвърли.