Определение № 18358 от 23.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18358 гр. София, 23.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20231110143382 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. К. С., ЕГН: **********, Р. Г. С. и К. Г. С., ЕГН: **********, и тримата чрез адв. В. С. от САК, със съдебен адрес: ****************, партер, срещу В. К. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *******************, с която са предявени искове за следното:

Да се осъди ответника да заплати на ищците следните суми:

- сумата от 7200 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения на страните недвижим имот – апартамент № 77, находящ се в **************, за периода от 22.07.2020 г. до 22.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.08.2023 г., до окончателното изплащане;

- сумата от 1277,49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 22.07.2020 г. до 22.07.2023 г.;

- сумата от 1522,51 лв., представляваща заплатени от ищците суми на **************** за доставена от дружеството топлинна енергия в съсобствения на страните недвижим имот – апартамент № 77, находящ се в **************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.08.2023 г., до окончателното изплащане.

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове, но ищците не са посочили дали посочените суми се претендират в условията на активна солидарност – в който случай следва да обосноват основанието за възникването , или в условията на разделност – в който случай следва да посочат конкретния размер на вземанията, които претендира всеки ищец, т.е. всеки ищец следва да индивидуализира претенциите си (главници и лихви) по размер.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу първоначалните ищци за следно:

Да приемете за установено по отношение на А. К. С., Р. Г. С. и К. Г. С., че В. К. С. е собственик по давностно владение на общо 1/3 идеална част от апартамент № 77, находящ се в сграда блок № 11-15, вход Г, стаж 4, разположен в ж.к. „***************, който апартамент е идентичен с процесния **************************, с площ 88,01 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение № 12 и припадащите се 1,247 % идеални части от общите части на сградата.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Съдът намира, че искането на ищеца за допускане на съдебно-оценителна експертиза със задачи, поставени в исковата молба е допустимо, относимо и необходимо, поради което същото следва да бъде уважено.

Искането на ищците за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане следва да бъде оставено без уважение, тъй като обстоятелствата, които ще бъдат установявани с него, са отделени от съда за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил, че част от приложените към исковата молба копия на документи не са идентични с оригиналите. В тази връзка е направил доказателствено искане на основание чл. 183 от ГПК ищците да бъдат задължени да представят техните оригинали. Съдът намира искането за нередовно, доколкото не е посочен конкретен документ, който ответникът иска да бъдат задължени ищците да представят в оригинал, поради което на страна следва да бъде дадена възможност да конкретизира искането си.

Искането на ответника и ищец по насрещния иск за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на четирима свидетели при режим на довеждане е основателно и следва да бъде уважено, като на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК (доколкото се иска разпит на същите за едни и същи обстоятелства) следва да бъдат допуснати двама свидетели за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба и насрещната искова молба Искането на ответниците по насрещния иск за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на четирима свидетели при режим на довеждане е основателно и следва да бъде уважено, като на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК (доколкото се иска разпит на същите за едни и същи обстоятелства) следва да бъдат допуснати двама свидетели за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на насрещната искова молба.

Искането на ответниците по насрещния иск за изискване на ч.гр.д. №20221110155021 на 43-ти състав СРС, ч.гр.д. №4656/2020г. на 71-ви състав СРС, ч.гр.д. №8729/2018г. на 41-ви състав СРС, ч.гр.д №17327/2024г. 77 с-в на СРС е допустимо и относимо, поради което следва да бъде уважено.

2

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

На основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищците А. С., Р. С. и К. С., в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочат: дали претендират посочените в исковата молба суми в условията на активна солидарност – в който случай да обосноват основанието за възникването , или в условията на разделност – в който случай да посочат конкретния размер на вземанията, които претендира всеки ищец, т.е. всеки ищец да индивидуализира претенциите си (главници и лихви) по размер. При неизпълнение на указанията на съда в срок и в цялост исковата молба ще бъде върната, а делото – прекратено.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от В. К. С. срещу А. К. С., Р. Г. С. и К. Г.

С. насрещен иск.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 23.06.2025 г. от 14:45 ч., за когато да се призоват страните и вещото лице.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и молбата с вх. № 154423/13.05.2024 г. на ищеца по насрещния иск документи като писмени доказателства по делото, като УКАЗВА на ищеца по насрещния иск в срок до първото по делото открито заседание да завери за вярност с оригинала приложените към молбата му с вх. № 154423/13.05.2024 г. документи, в противен случай същите ще бъдат изключени от доказателствения материл по делото.

ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване ч.гр.д. №20221110155021 по описа СРС, 43-ти състав, ч.гр.д. № 4656/2020 г. по описа на СРС, 71-ви състав, ч.гр.д. № 8729/2018 г. по описа на СРС, 41-ви състав и ч.гр.д №17327/2024г. по описа на 77 с-в.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ответника и ищец по насрещния иск В. С. при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание за установяване на обстоятелствата, посочени отговора на исковата молба и насрещната искова молба, като ОТХВЪРЛЯ искането за събиране на гласни доказателствени средства в останалата му част на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ответниците по насрещния иск А. С., Р. С. и К.

С. при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на насрещната искова молба, като ОТХВЪРЛЯ искането за събиране на гласни доказателствени средства в останалата му част на осн. чл.

159, ал. 2 ГПК.

3

ДОПУСКА съдебно-оценителна експертиза със задачи, поставени в исковата молба.

Определя депозит в размер на 450 лв., вносими от ищците поравно в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещото лице инж. *************, която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.

УКАЗВА на ответника В. С. най-късно в насроченото съдебно заседание да конкретизира доказателственото си искане по чл. 183 ГПК като посочи конкретно кои документи иска да бъдат задължени ищците да представят в оригинал. При неизпълнение на указанията на съда в срок, искането ще бъде оставено без уважение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предявени са от А. К. С., Р. Г. С. и К. Г. С. кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове, както следва:

- по чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответника да им заплати сумата от 7200 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения на страните недвижим имот – апартамент № 77, находящ се в **************, за периода от 22.07.2020 г. до 22.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.08.2023 г., до окончателното изплащане;

- по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати сумата от 1277,49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 22.07.2020 г. до 22.07.2023 г.;

- по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати сумата от 1522,51 лв., представляваща заплатени от ищците суми на **************** за доставена от дружеството и ползвана от ответника топлинна енергия в съсобствения на страните недвижим имот – апартамент № 77, находящ се в **************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.08.2023 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на

********************************, със застроена площ от 88,01 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, заедно с прилежащо към него избено помещение № 12 и припадащите се 1,247 % ид.ч. от общите части на сградата, при следните квоти: 2/3 ид.ч. за ответника В. С. и по 1/9 ид.ч. за всеки от ищците А. С., Р. С. и К. С..

Правото на собственост върху процесния недвижим имот било придобито от ***************** К. С. и В. К. С. по силата на нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищно устройство № 119, том V, нот. дело № 919 от 19.07.1978 г. на I-ви нотариус при Софийски районен съд. След смъртта на ***********. на 24.09.2007 г. същият оставил за свои наследници по закон ищците А. С. – съпруга, Р. С. – дъщеря и К.

С. – син. На 22.12.2008 г. с нотариален акт № 188, том V, на нотариус ***************, с рег. № 276 в НК, ************** дарила своята 1/3 ид.ч. от имота на ответника В. С..

4

Ищците твърдят, че съсобственият на страните имот се ползва изцяло и само от ответника В. С., който живеел там и единствен той имал ключ за имота. Твърдят, че са изпратили нотариална покана до ответника, връчена му на 22.07.2020 г., с която са предявили претенции за заплащане на обезщетение за ползването, от което са лишен, в размер на 200 лв. месечно. Твърдят, че до настоящия момент ответникът не е оспорвал задължението си, но не е и заплащал дължимото обезщетение. Ето защо считат, че ответникът им дължи обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения на страните недвижим имот в размер на 7200 лв. за периода от 22.07.2020 г. до 22.07.2023 г. Освен това, независимо, че единствено ответникът е ползвал процесния недвижим имот, същият не е заплащал на **************** стойността на потребената в имота топлинна енергия, поради което ищците, в качеството им на съсобственици, били осъдени да заплатят на посоченото дружество следните суми: по ч. гр. д. № 4656/2020г. по описа на Софийски районен съд, 71ви състав, сумите в размер на по 220,73 лв. за всеки ищец или общо в размер на 662,19 лв. и по ч.гр.д. № 8729/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 41-ви състав, както и 42,78 лева съдебна такса или общо в размер на 860,32 лв., като посочените суми били заплатени от ищците. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

Претендират разноски.

С отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез пълномощника си оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Излага подробни доводи за нередовност на исковата молба. Не оспорва изложените в исковата молба твърдения, че той живее в процесния имот, както и че ищците не живеят в него и не го ползват от години и по-конкретно от края на м.08.2012 г. Оспорва ищците да притежават право на собственост върху процесния апартамент, т.е. да е налице съсобственост между страните. Претендира, че е придобил правото на собственост върху заявените от ищците идеални части от имота на основание давностно владение, осъществено в периода от 01.09.2012 г. до момента. В тази връзка твърди, че след смъртта на **********., ищците са продължили да живеят в процесния апартамент още 4-5 години, като през 2010 г. са си купили друг и в края на м.08.2012 г. са се изнесли от процесния. Твърди, че тогава изрично им заявил, че могат да вземат от процесния апартамент каквото още поискат и че занаправед той е единствено негов, а ищцата А. С. му отговорила, че каквото им е трябвало са си го взели, а останалото може да бъде изхвърлено. Твърди, че след изнасянето на ищците, е сменил бравата и ключалката на жилището, като изрично предупредил ищците, че няма да им даде ключ от новата брава. Излага твърдения, че след изнасянето им, ищците не са идвали в имота като собственици, а единствено да посетят майка му, след предварително съгласуване с него. На следващо място възразява, че ищците не са го канили да им предаде ползването на апартамента, както и да им плаща обезщетение, в случай, че само той го ползва. Поддържа, че претенцията за заплащане на обезщетение е неоснователна, тъй като ищците едва с исковата молба заявили както права по отношение на апартамента, така и искане да бъдат обезщетени за ползването, от което са лишени. В тази връзка твърди, че до момента ищците не са го канили да им плаща обезщетение. Твърди, че размерът на претендираното обезщетение е многократно завишен. На следващо място твърди, че 5 задълженията към **************** възникват по силата на сключен договор и ако ищците не са били сключили такъв, то е следвало да защитят правата си, включително и в съдебния процес. Оспора дължимостта на мораторна лихва като твърди, че с оглед неоснователността на иска за главница неоснователна се явява и претенцията за мораторна лихва, а отделно от това оспорва и началния момент от който дължи същата. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.