Решение № 5480 от 19.06.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 911/2026
- Вид
- Решение № 5480
- Подписан
- 19.06.2026
- В сила
- 19.06.2026
- Състав
- Атанаска Атанасова, Галина Радикова, Тодор Икономов
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 226, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 72 · Закон за движението по пътищата
- §6, т. 73 · Закон за движението по пътищата
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5480
Бургас, 19.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XIV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАСКА АТАНАСОВА
ТОДОР ИКОНОМОВ
При секретар ИРИНА ЛАМБОВА като разгледа докладваното от съдия АТАНАСКА АТАНАСОВА канд № 20267040600911 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от адв. П. Б. П., в качеството на пълномощник на С. И. В. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 1, против решение № 102/11.02.2026 г., постановено по АНД № 4276/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Оспорват се изводите на съда за наличие на техническа неизправност на МПС, като се сочи, че „отрицателният факт- липсата на шумозаглушително устройство сам по себе си не фингира, нито презумира техническа неизправност“. Наред с това е отбелязано, че не е извършено замерване на нивото на шум и с оглед на това не може да се прави обоснован извод, че неизправното шумозаглушително устройство е годно да стане причина за нарушаване на нормите за допустимост на шум и да застрашава сигурността на движението. На следващо място се сочи, че нарушенията от този вид обичайно се квалифицират като „значителна техническа неизправност“. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. В писмени бележки излага съображения за незаконосъобразност на съдебното решение и моли за неговата отмяна. Претендира разноски.
Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по касационната жалба и не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:
С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 25-4058-001367 от 10.10.2025 г., издадено от началника на сектор „Специализирани полицейски сили“при ОДМВР- Бургас, с което е наложено на касатора С. И. В. административно наказание- глоба в размер на 500 лева (255.65 евро) за нарушение по чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Съдът е приел, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Намерил е за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че липсата на шумозаглушителни устройства не представлява опасна неизправност по смисъла на §6, т. 73 от ДР на ЗДвП, като е посочил, че е налице специален нормативен акт, в който именно такава неизправност е определена като „значителна“ или „опасна“, а в случая липсата на шумозаглушително устройство на управлявания от жалбоподателя автомобил е била оценена от наказващия орган като опасна неизправност.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Неизпълнението на посоченото изискване съставлява нарушение по чл. 179, ал. 6 от ЗДвП, като в нормата са предвидени три хипотези, в зависимост от вида на констатираните неизправности- незначителни (т. 1); значителни (т. 2) и опасни (т. 3). От словесното описание на нарушението в акта за установяването му и в наказателното постановление е видно, че касаторът е наказан за управление на превозно средство- лек автомобил [Марка] с рег. № С. 60 60 СХ с неизправно шумозаглушително устройство. Констатираната техническа неизправност е определена от наказващия орган като „опасна неизправност“ на превозното средство.
В т. 8.1.1. от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. са предвидени няколко хипотези на технически неизправности в системата за намаляване на шума- нивото на шума превишава допустимото съгласно изискванията (б. „а“); част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума; много сериозен риск от падане (б. „б“), като посочените в б. „а“ неизправности се квалифицират като „значителни неизправности“, а посочените в б. „б“ могат да бъдат както „значителни неизправности“, така и „опасни неизправности“. Изрично е посочено в нормата, че оценката е субективна (освен когато техническият специалист прецени, че нивото на шума може да е на границата на допустимото- в този случай може да бъде извършено измерване на шума, излъчван от неподвижно превозно средство, като се използва шумомер).
От фактическа страна по делото е установено, че касаторът е управлявал автомобил с липсваща част от системата за намаляване на шума. Следователно, налице е хипотезата на т. 8.1.1., б. „б“ от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., като констатираната неизправност може да се квалифицира както като значителна неизправност, така и като опасна такава.
Според дефиницията, дадена с § 6, т. 73 от ДР на ЗДвП, „опасни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда. За да се приеме, че констатираната неизправност на шумозаглушителната система е „опасна“ следва да се установи, че тя пряко застрашава безопасността на движението или здравето на водача и други лица- напр. в случаите на изтичане на отработени газове в купето; незакрепени или падащи части от шумозаглушителя, които могат да създадат реална опасност за движението; силно увреждане, водещо до нестабилност на конструкцията на автомобила. Липсата на част от шумозаглушителната система сама по себе си не води до такива последици и следва да се квалифицира като значителна неизправност по смисъла на § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП- открита по време на проверка неизправност, която може да засегне безопасността на превозното средство или да има въздействие върху околната среда, или да породи риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление липсват констатации за наличие на такава неизправност на системата за намаляване на шума на управлявания от касатора автомобил, която пряко да застрашава безопасността на движението или здравето на водача, пътниците и други лица или да има въздействие върху околната среда, и с оглед на това установената неизправност не може да бъде класифицирана като опасна неизправност. Данните по делото сочат наличие на значителна неизправност по смисъла на § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП и следователно са налице съставомерните елементи на нарушението по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП. Деянието обаче не може да бъде преквалифицирано от касационната инстанция- в този смисъл разясненията, дадени с т. 2 на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., според които е в правомощията на районния съд да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Ето защо, постановеният съдебен акт следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
На основание чл. 226, ал. 3 от АПК по разноските за водене на делото в касационната инстанция следва да се произнесе първоинстанционния съд.
Мотивиран от горното, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 102/11.02.2026 г., постановено по АНД № 4276/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�