Решение № 106 от 29.03.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Дупница, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Ива Д. Георгиева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20221510200628 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 591 от 16.05.2022 година Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ на Национално тол управление (НТУ) към Агенция пътна инфраструктура (АПИ) е наложил на И. Р. М., с ЕГН **********, от гр. С........, ЖК. С ..........., № ..........,вх.......,ет......., ап...... административно наказание „глоба“ в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за извършено нарушение по същия текст.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба, го атакува с искане за отмяна. В същата най-напред се оспорва авторството на деянието, като жалбоподателят сочи, че е наложено административно наказание като на физическо лице, като същия е управител на „И. М. 62“ ЕООД. Позробни съображения са изложени в писмено становище.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Р., който поддържа искането за отмяна, като акцентира върху доводите изложени в жалбата, в частност неправилното определяне на субекта на отговорността, като се изтъква, че работодателят на жалбоподателя и собственик на МПС- „И. М. 62“ ЕООД. никога не е посочвало същия като водач на процесната дата, нито пък е предоставяло документи в такава насока. Претендира деловодни разноски –възнаграждение за един адвокат.

В съдебно заседание въззиваемата страна- Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ на Национално тол управление (НТУ) към Агенция пътна инфраструктура (АПИ), се представлява от юрисконсулт Д.р., която моли за потвърждаван на наказателното 1 постановление. Най-напред се изтъква, че при издаване на АУАН и НП са спазени процесуалните изисквания на ЗАНН на ЗДвП, а факта на нарушението е безспорно установен, доколкото изготвения доклад, ведно със статичните изображения във вид на снимков материал имат презумптивна доказателствена сила по смисъла на чл. 167а, ал. 3 и чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП и представляват доказателства за отазените в тях обстоятелсва.

Счита, че авторството на деянието е доказано по безспорен начин доколкото нарушителят не е направил своевременно възражение след съставяне на АУАН, а в заключение се сочи, че нарушението не представлява маловажен случай. Претендира присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че НП бъде отменено.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.11.2021 г. в 15:50 часа в направление излизане от територията на Република България на граничен контролно-пропусквателен пункт Кулата, е пристигнало ППС с рег.

№ ............., вид: влекач, марка и модел „.............“, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от И. М..

След извършена справка от страна на контролните органи е установено, че на 16.11.2021 г., в 12:34ч. горепосоченото пътно превозно средство попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не езаплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). ППС, с техническа допустима максимална маса над 12 тона, се е движел по път I-1, км 343+292, без заплатена пътна такса, което е било засечено с контролно устройство с идентификатор с № 20792, част от системата на НТУ. Приложени са статични изображения във вид на снимков материал на пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, както и на основание чл. 167а, ал. 3 ЗДвП бил създаден доказателствен запис в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, ЗП, с номер на нарушението D1В20875СВ2261Е053011F160А2 FС0.

Посоченото превозно средство както към дата 16.11.2021 г., така и към настоящия момент, е собственост на търговско дружество „И. М. 62“ ЕООД.

При това на същата дата- 29.11.2021 година бил съставен акт за установяване на административно нарушение номер 591/29.11.2021 от страна на старши инспектор в отдел „ПТРР“ в ТД „Митница София“, с който срещу И. Р. М., с ЕГН **********, от гр. С........, ЖК. С ..........., № ..........,вх.......,ет......., ап...... било повдигнато административно-наказателно обвинение за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, изразило се в управлението на 16.11.2021 г. около 12: 34 часа на превозното средство с максимално допустима маса над 12 тона, а именно автомобил с рег. № ............., по път I-1, км 343+292, за което е дължима, но 2 не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

Актът бил предявен на жалбоподателя за подпис и запознаване още в момента на съставянето му. Срещу така съставения акт жалбоподатеят не е дал обяснение, като в графата за обяснения и възражения е отразил, че нява такива. Не са депозирани писмени възражения и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № 591 от 16.05.2022 година Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ на Национално тол управление (НТУ) към Агенция пътна инфраструктура (АПИ), с което АНО е наложил на И. Р. М., с ЕГН **********, от гр. С........, ЖК. С ..........., № ..........,вх.......,ет......., ап...... административно наказание глоба в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за извършено нарушение по същия текст.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 591/29.11.2021 година; наказателно постановление (НП) № № 591 от 16.05.2022 година, Заповед № 3АМ332/32-66544 от 28.02.2020 г., Заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г., Заповед № РД-11167/08.02.2021 г., длъжностна характеристика, издадена от Министерство на финансите, Агенция „Митници“, запис на доклад от електронна система и приложни към същия фотоснимки, МПС, писмо изх. № 53-00-1122/14.03.2022 г. на АПИ-НТУ, Становище 10.03.2022 г. актуално състояние на „И. М. 62“ ЕООД, справка за актуално състояние на действащите трудови договори и разпечатка на тахограф от процесната дата, както и всички останали документи, приложени по делото. Съдът възприема същите в цялост като логични, последователни съответни помежду си. Те не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима, като преценена по същество се явява основателен в искането за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 591/29.11.2021 година, който е съставен от старши инспектор при АМ, в рамките на материалната и териториалната му компетентност, съобразно чл. 189е, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 167, ал. 3-3б ЗДвП и чл. 6, т. 2 и т. 17 от Устройствения правилник на Агенция „Митници “, както и приложената заповед. Въз основа на него е издадено и процесното НП, като същото изхожда от компетентен орган – директор на НТУ при АПИ, оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., на председателя на УС на 3

АПИ, издадена в съответствие с чл. 189е, ал. 5, 6 и 12 и чл. 189ж, ал. 4 от ЗДвП.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42, и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, установените за това законови срокове.

Предвид на изложеното съдът намира, че не се констатират наведените в жалбата пороци на АУАН и НП, а служебната проверка на същите не констатира и други такива, които да станат основание за отмяна на НП.

В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като съгласно съставения АУАН и издаденото НП, И. Р. М. е нарушил разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно, който „Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“

В настоящия случай от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява категорията на МПС с рег. № ............., вид: влекач, марка и модел „.............“, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, предвид, на което същото попада в приложеното поле на чл. 10б, ал. 3 Закона за пътищата. На следващо място от приложения доказателствен запис- доклад № D1В20875СВ2261Е053011F160А2 FС0 генериран от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, и фотоснимки към същия, категорично се установява, че на 16.11.2021 г., около 12:34 часа превозното средство е преминало по път I-1, в частност през км 343+292, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата пътна такса. Иначе казано нарушението е безспорно установено от обективна страна.

Същото обаче не може да се твърди за авторството на деянието, като настоящият съдебен състав намира, че не просто не се събраха достатъчно доказателства водач, а респективно субект на нарушението по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, да е жалбоподателя И. Р. М., а напротив, това твърдение е категорично опровергано. По делото не се установява конкретно жалбоподателя, който е бил проверен на 29.11.2021 г. на ГКПП Кулата да е управлявал превозното средство и на 16.11.2021 г., в 12: 34 часа, когато се твърди, да е осъществено административното нарушение на път I-1, отсечка 343+292. Нещо повече нито в АУАН, нито в НП се сочи именно той да е лицето водач на ППС към тази дата и час т. е. да има качеството „водач“ на това ППС, в каквото е било привлечено към административнонаказателна отговорност на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. По преписката не са приложени тахографски листове, пътни листи, записи от дигитален 4 тахограф, или дигитална карта на водача, или каквито и да е други документи, които биха подкрепили извода, че именно той е управлявал специалният автомобил. Недопустимо е единствено от факта, че същият е установен като водач на същото превозно средство при извършена в по-късен момент проверка да се прави извода, че той е бил водач на същото и към датата на деянието. Напротив в хода на съдебното следствие жалбподателя представи писмени доказателства- -разпечатка от тахограф, от която е видно, че на 16.11.2021 г. процесното ППС, с рег. № ............., марка и модел „.............“, в посочения час 12:34 ч, е управлявано от друго лице –Борислав И., който има валидно сключен трудов договор към датата на деянието с „И. М. 62“ ЕООД .

Предвид на това и доколкото не се доказа жалбоподателят И. Р. М. да е субект на нарушението по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, осъществено на 18.02.2022 г., то съдът намира, че наказателното постановление е издадено при неправилно установена фактическа обстановка и като такова следва да бъде отменено.