Решение № 12 от 09.02.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. гр. Добрич, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20213200900190 по описа за 2021 година

Търговско дело № 190/2021 г. по описа на Окръжен съд - Добрич е образувано по искова молба, рег. вх. № 3561/19.11.2021 г. на регистратурата на Окръжен съд - Добрич, подадена от К. П. К. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес с. С.о, ул. „Т.“ № 17, общ. Добричка, област Добрич и М. П. П.

ЕГН ********** с наст. и пост. адрес гр. Добрич, ЖК „Б.“ бл. 7, вх. Г, ет. 2, ап. 5 с която срещу Г.Ф. гр. С., ул. „Г. И.“ № 2, при условията на субективно съединяване са предявени следните искове:

Иск, предявен от К. П. К. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес с. С.о, ул. „Т.“ № 17, общ. Добричка, област Добрич срещу Г.Ф. гр. С., ул. „Г. И.“ № 2, за плащане на сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на брат му А. П. К., настъпила на 16.04.2020 г. в следствие на ПТП, настъпило на 12.04.2020 г., виновно причинено от водач на МПС без сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 19.11.2021 г., до датата на окончателното й изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 519, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.

557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Иск, предявен от М. П. П. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес гр.

1

Добрич, ЖК „Б.“ бл. 7, вх. Г, ет. 2, ап. 5 срещу Г.Ф. гр. С., ул. „Г. И.“ № 2, за плащане на сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на брат й А. П. К., настъпила на 16.04.2020 г. в следствие на ПТП, настъпило на 12.04.2020 г., виновно причинено от водач на МПС без сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 19.11.2021 г., до датата на окончателното й изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 519, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.

557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът Г.Ф. оспорва иска по основание и размер, като релевирал възражение за наличието на съпричиняване от страна на постраД. на вредоносния резултат.

Третото лице – помагач на страната на ответника Г.Ф. – Р. А. Р. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. В., ул. „И П.“ № 1а, ет. 3, ап. 33, оспорва иска по основание и размер. Релевирал е възражение за наличието на съпричиняване от страна на постраД. на вредоносния резултат.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

С влязла на 30. 05.2023 г. в законна сила Присъда № 9/29.06.2022 г. по НОХД № 131/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, Р. А. Р. е признат за виновен в това, че на 12.04.2020 г. на междуселищен път с. Орлова могила – с.

Долина общ. Добричка, област Добрич, при управление на лек автомобил „А“ с рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил на И. В. С. тежка телесна повреда – дифузна мозъчна травма и контузия на мозъчния ствол обусловила постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и смъртта на А. П. К., настъпила на 16.04.2020 г., като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта от порядъка на 1.33 промила, а деецът не е притежавал необходимата за 2 управление на процесното МПС правоспособност, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 във вр. с чл. 343, ал. 3, предл. 1, предл. 4 и предл. 6, б.

„б“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години, което редуцира с една Т. – до лишаване от свобода за срок от четири години.

Противоправното поведение на водача, вината на същия и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пасажера А. П. К. са установени с влязлата в законна сила присъда Присъда № 9/29.06.2022 г. по НОХД № 131/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.

Безспорно установено е по делото, че към датата на пътнотранспортното произшествие лекият автомобил е бил без валидна застраховка за гражданска отговорност.

От доказателствата по делото – комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза, по несъмнен и безспорен начин се установява, че на 12.04.2020 г., след 00.00 ч., по път ІІ-29, с. Орлова могила – с. Долина, по посока към с. Долина, общ. Добричка, област Добрич, се е движел лек автомобил „А“ с рег. № ****, управляван от Р. А. Р., който не разполагал със свидетелство за управление. Пътната настилка е асфалтова, суха, износена, с неравности и следи от извършени ремонти по нея. Произшествието настъпило в тъмната част на денонощието, при ясно време и добра метеорологична видимост. В кабината на автомобила до водача на МПС вдясно е пътувал А.

П. К. без поставен предпазен колан, а отзад, на дясната седалка И. В. С..

Наближавайки мястото на произшествието, на около 700.00 м. преди табелата за началото на населеното място с. Долина, лекият автомобил се е движел със скорост около 112.32 км./ч. , при което водачът му загубил контрол над управлението му, в резултат на което автомобилът започнал да се отклонява вдясно и да се завърта около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка, като плъзгайки се странично достигнал до основата на първото крайпътно дърво, при което последвал приплъзващ удар на предната средна и дясна част на автомобила с това дърво. След това съприкосновение лекият автомобил без да променя траекторията си на движение е продължил да се движи в същата посока, при което последвал удар задната лява странична част на купето във второ крайпътно дърво. След този удар е последвало леко завъртане, след което лекият автомобил се установил в покой.

3

Причините за настъпване на произшествието от техническа гледна точка са действията на водача на лекия автомобил с органите на управление, с които действия той е загубил контрол над управлението му, което е довило до напускане на платното за движение и преминаването върху десния банкет, където са настъпили двата удара в крайпътните дървета.

Според експертното мнение на вещото лице инж. Ж., поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка.

Пътното произшествие е било предотвратимо, ако водачът на лекия автомобил е управлявал МПС по такъв начин, че да запази устойчивото му движение и да не допусне загубване на контрол върху неговото управление.

В резултат на произшествието пасажерът А. П. К. е получил следните травматични увреждания: гръдна травма: счупване на множество ребра двустранно, контузия на белите дробове, наличие на кръв в двете гръдни половини, кръвонасядане на органите на средостението, счупване на торакални и лумбални прешлени, счупване на гръдната кост.

Причината за смъртта на постраД. А. П. К. е тежката гръдна травма и развилата се следкръвоизливна анемия.

Експертизата е установила наличието на 1.14 промила етилов алкохол в кръвта на постраД., отговаряща на лека степен на алкохолно опиване и 1.33 промила промила етилов алкохол в кръвта на водача на МПС, отговаряща на горната граница на лека степен на алкохолно опиване.

От писмените доказателства по делото - препис – извлечение от удостоверение за наследници

№ 041/21.04.2020 г., изд. от кметски наместник на с. Долина, общ. Добричка, област Добрич, е безспорно установено, че постраД.т А. П. К. е починал на 16.04.2020 г. и след смъртта си е оставил за наследници лицата К. П. К. и М. П. П..

От показанията на свидетелите П. К.ова П. ( дъщеря на ищцата П. и племенница на ищеца К., които Съдът на основание чл. 172 ГПК преценява с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната нейна заинтересованост ) и С. И. С., се установява, че смъртта на А. П. К. причинила на ищците душевни болки и страдания. Те били отчаяни и съкрушени, потиснати, болезнено изживели и продължават да изживяват внезапната кончина на своя брат. Между братята и сестрата съществувала емоционална връзка, отношения на особена близост, подкрепа и доверие още 4 от детски години, когато баща им внезапно починал и за децата се е грижила тяхната майка. От гласните показания, събрани чрез разпита на свидетелите, посочени от третото лице – помагач И. Й. А. и Д. А. О. ( без родство със страните по делото ), се установява, непосредствено преди произшествието Р.

А. Р. и А. П. К. в компанията на няколко приятели употребявали алкохол.

Свидетелите твърдят, че на всички присъстващи бил известен фактът, че свидетелството за правоуправление на Р. А. Р. било с изтекъл срок на валидност. Тази група свидетели твърди, че отношенията на А. П. К. с неговите брат и сестра били влошени поради претенции към наследството, останало след смъртта на покойната им майка.

На 16.08.2021 г. ищците са предявили застрахователна претенция вх. № 24-01-412/16-08.2021 г. пред Г.Ф., по повод на които били образувани преписки по щети № 212110169/16.08.2021 г. и № 21210170/16.08.2021 г.

По делото липсват данни за произнасяне на Г. Ф. в срока по чл. 496, ал.

1 КЗ.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на исковите претенции:

Предмет на делото е гражданскоправен спор, свързан с иска за обезщетение на третото увредено лице срещу Г. Ф. в случаите на чл. 519, ал.

1, т. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа инстанция.

Налице са процесуалните упражняване на правото на иск. предпоставки относно надлежното

Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.

По отношение на иска на третото увредено лице срещу Г. Ф. по чл.

519, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ:

Г. Ф. извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от неидентифицирано моторно превозно средство, когато виновният водач на моторно превозно средство няма сключена валидна 5 задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците – чл. 519, т. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.

В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 519, т. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за ангажиране отговорността на Г. Ф. за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на неговия брат при пътно–транспортно произшествие на 16.07.2020 г., за което вината е на водача на МПС Т. П. Д., който няма валидно сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност”.

Водачът на МПС Р. А. Р. при нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост - чл. 21, ал. 1 ЗДвП е причинил смъртта на А.

П. К..

Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с причинените на брата на загиналия неимуществени вреди.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява съществуването на изключително силна емоционална и духовна връзка между ищците и техния брат, характеризираща с любов, хармония и разбирателство.

Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди се съдържа в чл. 52 ЗЗД.

В исторически аспект генезисът на вземането за обезщетяване на неимуществените вреди се съдържа в римскоправния институт iniuria, чиято същност се свеждала до обезщетяване на неимуществените вреди от незаконно деяние, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и доброто име на увредения.