Определение № 476 от 14.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476 гр. Ловеч, 14.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500202 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А1 България“ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от Ал.Д. и Мл.М.-изпълнителни директори, чрез адв.Л. Р.,със съдебен адрес *****,срещу Разпореждане №619/25.02.2025г.,пост.по ч.гр.д.№223/2025г.на РСТетевен, в частта,с която е отхвърлено заявлението срещу ЕТ“РАЙ-Ц. А.“ за вземанията за неустойка за неизпълнение на Договор № 504285998,партида 106145689, ID на Договор М4498410 от 26.03.2015г.,в размер на 892.29лв.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане и мораторна лихва върху това вземане,в размер на 198.80лв.,начислена от датата на първия ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ,до датата,предхождаща подаване на заявлението,от която сума 0.76лв. е мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 19.01.2023г.-23.02.2025г. и 198.04лв.мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 17.12.2022г.до 23.02.2025г.

Възразява срещу приетото от заповедния съд по отношение липсата на доказателства за разваляне на договора по реда на чл.87 от ЗЗД.Излага,че договорът не е развален,а прекратен и това е уговорено в чл.54.12 от Общите условия.Позовава се на съдебна практика,приемаща,че нормата на чл.87 от ЗЗД е диспозитивна, а не императивна и на договорната свобода, съобразно чл.9 от ЗЗД. Твърди,че „А1 България“ЕАД е в правото си да претендира неустойки по договора,доколкото е настъпило прекратителното условие. Договорът е прекратен едностранно от оператора, поради забава на плащането на дължими суми,продължила повече от 124 дни.

Прекратяването настъпва автоматично със сбъдването на уговореното условие. Счита за неоснователно позоваването на заповедния съд на нищожност на неустойката с оглед забраната за неоснователно разместване на блага,съгласно ТРеш.№1/2009г.на ОСТК на ВКС.Такъв критерий не е посочен в решението,а не са налице и останалите предпоставки да се приеме,че неустойката е прекомерна. Позовава се на съдебна практика на ВКС. Цитира също и Решение на Съда на ЕС от 1

22.11.2018г. по дело С-295/2017г.,където е прието,че дължимата при неспазване на минималния срок на обвързаност е неразделна част от общата цена,плащана за доставка на услугите и разпределена на месечни вноски,която става незабавно изискуема в случай на неизпълнение на задължението за плащане. Позовава се и постигната съдебна спогодба между КЗП и мобилния оператор,която с оглед последиците си на влязло в сила съдебно решение,представлява актуална съдебна практика, с която съдът служебно следва да е запознат и да съобразява. Излага подробни аргументи за дължимостта и на мораторната лихва върху това вземане.

Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и заявлението се уважи изцяло.

По допустимостта.

Жалбподателят е уведомен за обжалваното разпореждане на 06.03.2025г.,когато е подадена и жалбата-т.е. в законовия срок, от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 223/2025г.по описа на РС-Тетевен, писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира следното:

На 24.02.2025г. пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 223/2025г. по описа на съда. Заявителят „А1 България“ЕАД предявява вземане срещу ЕТ“РАЙ-Ц.

А.“ с ЕИК *****,със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от Ц. А. М.,за следните вземания: 3.56лв.-месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по Договор № 504285998,партида 106145689, ID на Договор М4498410 от 26.03.2015г.,за периода от 23.11.2022г.22.12.2022г.,ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението до окончателното изплащане; сумата 892.29лв.-неустойка за неизпълнение на договора,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане и мораторна лихва върху това вземане,в размер на 198.80лв.,начислена от датата на първия ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ,до датата,предхождаща подаване на заявлението,от която сума 0.76лв. е мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 19.01.2023г.-23.02.2025г. и 198.04лв.мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 17.12.2022г.до 23.02.2025г. Обяснено е,че по договора е останала една неизплатена фактура на стойност 15.72лв.,от която претендира сумата 3.56лв.,а неустойката търси поради едностранното прекратяване на договора считано от 16.12.2022г. поради направен пренос на услуги към друг оператор преди изтичане на срока на договора.

Към заявлението са приложени пълномощно, справка от ТРРЮЛНЦ, преводно нареждане за внесена държавна такса.

С обжалваното Разпореждане №619/25.02.20253г. РС-Тетевен уважава заявлението за вземане за главница в размер на 3.56лв.,заедно със законната лихва от 24.02.2025г.до окончателното изплащане, за държавна такса от 21.25лв. и 50лв. адвокатско възнаграждение.Отхвърля заявлението за вземането за неустойка и мораторна лихва върху нея,с аргумент за нищожност поради накърняване на добрите нрави,съгласно т.3 от ТРеш.№1/15.06.2010г,по т.д.№1/2009г.на ОСТК на ВКС.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

С оглед обстоятелството,че длъжникът не попада под категорията на „потребител“, 2 заявителят не е обвързан със задължението по чл.410,ал.3 от ГПК да представа договора,на който основава вземането си. Съдът извърши служебна справка на Общите условия на оператора, приложими към процесния период.

От заповедния съд е извършена проверка на заявлението по реда на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК,като приема, че клаузата за неустойка поради прекратяване на договора преди изтичане на предварително уговорения срок,е нищожна поради противоречие с добрите нрави, позовавайки се на приетото в ТРеш. 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Заявителят претендира неустойката на основание т.54.12 от ОУ на оператора, определена като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без уговорените отстъпки, за периода от датата на прекратяване на договора до изтичане на предварително уговорения срок.

Въззивният състав намира,че в заявлението е не е разграничено категорично основанието,на което се претендира неустойката-поради предсрочно прекратяване на договора с оглед осъществен пренос към друг оператор или поради неплащане в срок над 124 дни на изискуемо задължение.Последиците обаче са идентични- заявителят се позовава на уговорена неустойка за неспазване на предварителния срок на договора.

Независимо,че абонатът няма качеството на потребител, тъй като е юридическо лице, по правилото на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК съдът следи служебно за спазването на добрите нрави.Макар съгласно чл. 9 ЗЗД страните да могат свободно да определят съдържанието на договора, законът е поставил условие да не е налице колизия освен с повелителни норми на закона и с добрите нрави.

Известно е,че „добрите нрави“ представляват неписани етични норми, приети от обществото, с цел да създават равнопоставеност, добросъвестно упражняване на правата и взаимно зачитане на правата на гражданите. Те са лимитът,до който може да се простира и зачита договорната свобода, съгласно ТРеш.№1/2009г. от 15.06.2010г. пост.по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС Критериите за преЦ. на съответствието на уговорена неустойка с добрите нрави са какъв е видът на неизпълнението, има ли други обезпечения за този вид предвидено неизпълнение, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваното неизпълнение на задължението за вреди.

Според разясненията в тълкувателното решение, преЦ.та за наличие на нарушение на добрите нрави се прави към момента на сключване на договора.Единно в съдебната практика се приема,че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. (Реш.№181/26.02.2015г. пост. по т.д. №4386/2013г., II ТО на ВКС, Реш.№99/08.07.2010г., пост. по т.д.№984/2009г., І ТО на ВКС, Реш.№776/05.01.2011г., пост.по гр.д.№969/2009г., ІV ГО на ВКС).

В случая заявителят твърди,установява се и от служебната справка в цитираните Общи условия,приложими през процесния период(Общи условия за взаимоотношенията между "А1 България" EАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на "А1 България"ЕАД), че е предвидено при предсрочно прекратяване по вина на абоната и в рамките на срока за ползване на услугите, право на оператора да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпка), дължими до изтичане срока на договора.

Това по същество означава абонатът да продължи да заплаща на оператора услуги, без да ги ползва и то при наличие на прекратен договор. При тази уговорка е налице несъответствие между размера на предвидената неустойка и очакваните вреди в резултат на това неизпълнение. Реално операторът ще продължи да получава насрещна престация без сам да предоставя услуга на абоната. Това 3 категорично поставя страните по договора в неравностойно положение и води до неоснователно обогатяване на оператора, тъй като той би получил сума по договорите, без да е предоставил насрещна престация. Уговорена по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и затова правилно е приета за противоречаща на добрите нрави, съотв. нищожна.(Реш.№110/21.07.2016г., пост.по т.д.

№1226/2015г. на ВКС, Реш.№219/09.05.2016г., пост.по т.д.№203/2015г. на І ТО на ВКС, Реш.

№193/09.05.2016г. пост.по т.д.№2659/2014г. на І ТО на ВКС, Реш.№283/27.12.2018г. пост.по т.д.

№2951/2017г.на ВКС, II ТО и др.)

С оглед на изложеното правилно РС-Тетевен е приел, че неустойка при предсрочно прекратяване на договор в размер на таксите до изтичане на договора, противоречи на добрите нрави и е нищожна.

Неотносимо към случая е позоваването на жалбоподателя на Решение от 22.11.2018г. по дело С-295/17г. на СЕС,което се отнася до облагане на обезщетения/неустойки с ДДС и тълкуване на чл.2,§1,б. В от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данък ДДС. Решението не разглежда въпроси за действителността на неустойка. Няма приложимост и цитираната Директива 2018/1972г. на ЕП и Съвета от 11.12.2018г., тъй като спорът не е дали е нарушен срокът за максимална обвързаност при договор на мобилен оператор, а за последици от неизпълнение на такъв договор и за допустимия размер на неустойка между търговци.

По изложените съображения въззивният състав споделя изцяло становището, че клаузата в договора за предоставяне на мобилни услуги, в която е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на всички оставащи месечни абонаментни такси до края на срока на договора, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, независимо, че абонатът е търговец.

Недължима се явява и претендираната мораторна лихва и правилно е отхвърлена от заповедния съд.

По изложените съображения Разпореждане №619/25.02.2025г., пост.по ч.гр.д.

№223/2025г.на РС-Тетевен следва да се потвърди в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 619/25.02.2025г., пост. по ч.гр.д.№ 223/2025г. по описа на РС–Тетевен, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „А1 България“ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от Ал.Д. и Мл.М.изпълнителни директори, чрез адв.Л. Р., срещу ЕТ“РАЙ-Ц. А.“ с ЕИК *****,със седалище и адрес на управление в *****,представлявано от Ц. А. М., за заплащане на вземания по Договор № 504285998,партида 106145689, ID на Договор М4498410 от 26.03.2015г., за сумата 892.29лв.неустойка за неизпълнение на договора,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане и мораторна лихва върху това вземане,в размер на 198.80лв., начислена от 4 датата на първия ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ,до датата,предхождаща подаване на заявлението,от която сума 0.76лв. е мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 19.01.2023г.-23.02.2025г. и 198.04лв.мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 17.12.2022г.до 23.02.2025г., като правилно и законосъобразно.

Разпечатката съдържа 43 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54edd2de-e238-48f1-8910-f467bfde33f5