Определение № 2722 от 10.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2722 гр. София, 10.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502565 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД София срещу определението на СГС, ГО, І - 5 състав от 05.07.26 г. с което се прекратява производството по гр.дело № 7086/23 г. поради липса на компетентност на българските съдилища за разглеждане на спора.

Частният жалбоподател излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи, че първоинстанционният съд правилно е отчел обстоятелството , че искът е предявен от българско юридическо лице срещу физически лозе, гражданин на Естония - държава членка на ЕС, поради което към процесните отношения се приложими нормите на Регламент 12154/2012 г. Поддържа, че в случая компетентността на българския съд следва ясно и недвусмислено от разпоредбата на чл. 4 ал- 1 т.2 от КМЧП, която е напълно приложима към процесните отношения, доколкото изпълнението на задълженията по договора за банков кредит се осъществява в Република България. Твърди, че съобразно решение на СЕС по дело № С-29/16 г. процесният договор за банков кредит следва да бъде квалифициран като договор за предоставяне на услуги по смисъла на чл. 7 ал.1 б.Б от Регламента, поради което и поради което компетентен да разгледа спора се явява съд по мястото на предоставяне на услугата, на основание чл. 7 ал.1 б.Б от Регламента, за което се позовава на съдебна практика. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия .

Ответникът по частната жалба Х. П. изразява становище за неоснователност на същата. Позовава се на съдебна практика по иднетичен казус, при който е вляво с сила определение е прието, че за българските съдилища липсва компетентност за разглеждане на този вид спорове. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

1

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С определение от 05.07.2026 г. СГС, ГО, І - 5 състав е прекратил производството по гр.дело № 7086/23 г. поради липса на компетентност на българските съдилища за разглеждане на спора.

В мотивите към обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че е некомпетентен да се произнесен по молбата, тъй като ищецът е българско юридическо лице, а ответника - физическо лице с постоянно местоживеене в Естония – държава , членка на ЕС. Посочил е , че предмет на спора е наличието или липсата на изпълнение на задълженията на ответника по договор за банков кредит, вземането на банката по който е обезпечено с договорна ипотека. С оглед на горното е приел, че същият следва да бъде квалифициран като потребителски договор по смисъла на чл. 17 , пар. 1 б.Б от Регламент 1215/12 на ЕП и на Съвета, поради което на основание чл. 18 пар. 2 от същия Регламент компетентен да разгледа спора се явява съда по постоянното местоживеене на ответника, а именно съда в Естония.

Така постановеното определение се явява незаконосъобразно.

Въпреки, че е употребил термина „некомпетентен ”, който предполага извод за липса на родова или местна компетентност за произнасяне по спора, с който е сезиран, първоинстанционният съд е формирал извод за неподведомственост на молбата на българските съдилища, тъй като не е посочил кой съд на територията на страна счита за родово и местно компетентен да разгледа молбата и не е изпълнил задължението си по чл .

118 ал.1 от ГПК да препрати служебно делото на този съда.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, предявена от „Първа инвестиционна банка“ АД София срещу Х. П., гражданин на Естония и с постоянен адрес в същата държава за заплащане на сумата от 33 181,46 евро, представлява незаплатени главница, договорни лихви , мораторна лихва и разноски, дължими по договор за банков кредит, сключен между страните на 14.05.2008 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 17 пар.1 б. Б от Регламент ЕС 1215/12 г. „по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от настоящия раздел, без да се засягат член 6 и член 7, точка 5, ако: се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки“. Съгласно нормата на чл. 18 ал. 2 от същия Регламент, другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.

С оглед на изложеното основният спорен въпрос , обосноваващ компетентността на българските съдилища да разгледат спора е дали договор е по естеството си потребителски по смисъла на чл. 17 пар.1 б.Б от Регламент 1215/ 12 г. или същият има характера на договор за предоставяне на услуга по смисъла на чл. 7 ал.1 б.Б, второ тире, от същия Регламент.

2

Съгласно приетото в Решение от 05.07.2017 г. по дело І С-249/12 г. на СЕС „Член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че договор за кредит като разглеждания в главното производство, сключен между кредитна институция и двама солидарни длъжници, следва да бъде квалифициран като „договор за предоставяне на услуги“ съгласно тази разпоредба.“ В мотивите на решението е посочено изрично, че „в договор за кредит, сключен между кредитна институция и заемател, предоставянето на услугите се състои в предаването на втория на парична сума от първия, като платеното от заемателя възнаграждение по принцип е под формата на лихви. Поради това следва да се приеме, че такъв договор за кредит следва да бъде квалифициран като договор за предоставяне на услуги по смисъла на член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012“. На още по-силно основание това тълкувание следва да намери приложение и по отношение на договор за банков кредит, сключен с един единствен длъжник.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено., а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението на СГС, ГО, І - 5 състав от 05.07.26 г, с което се прекратява производството по гр.дело № 7086/23 г. поради неподведомственост на спора на българските съдилища .

ВРЪЩА делото на СГС, ГО, VІ - 5 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3