Присъда № 46 от 12.03.2025, Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №46/12.03.2025г. по НЧХД №813/2024г., изготвени на 05.05.2025г.

Постъпила е тъжба от М. Д. В. против подсъдимите М. И. Т., Г. Й. Г. и Д. И. Т. за престъпление по чл.130, ал.1 и ал.2 от НК.

С подадената тъжба частната тъжителка е предявила срещу подсъдимите М. И. Т., Г. Й. Г. и Д. И. Т. граждански иск за сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за причинените й от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Съдът счете, че гражданският иск е своевременно предявен, но разглеждането му би затруднило наказателния процес, поради което не го прие за съвместно разглеждане в него и отхвърли искането на частната тъжителка за конституирането й в качеството на граждански ищец.

В съдебно заседание частната тъжителка се явява лично и с упълномощен повереник, който поддържа обвинението. Предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни и да се осъдят да заплатят направените от нея разноски.

Подсъдимата М. И. Т. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновна. Дава подробни обяснения. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдана. Претендира направените по делото разноски.

Подсъдимият Г. Й. Г. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен. Дава подробни обяснения. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан. Претендира направените по делото разноски.

Подсъдимият Д. И. Т. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен. Дава подробни обяснения. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан. Претендира направените по делото разноски.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелката В. В. имала трима синове И. Д. В., Г. Д. В. и свидетеля Б.Д.В., както и дъщеря, частната тъжителка М. Д. В.. Всеки един от братята живеел отделно от останалите в къщи, находящи се в с. ****, а сестрата, частната тъжителка М. В. живеела в гр. Н.З..

До края на 2023г. св. В. живеела заедно със сина си И. В. и жена му, подс. М. Т. в къщата, в която живеела със съпруга си преди неговата смърт.

1

Отношенията между св. В. и подсъдимата Т. били лоши, поради което в края на 2023г., тя напуснала къщата и отишла да живее в дома на сина си, св.

Б. В..

Докато живеели заедно св. В. и подс. Т. често се карали помежду си, което продължило и след напускането от страна на В.. Последната периодично пристигала в двора на къщата и между двете настъпвали конфликти като св.

В. се опитвала да изгони подсъдимата Т. от къщата.

Свидетелката В. притежавала и друга къща в центъра на с. К., която през 2019г. прехвърлила с нотариален акт за дарение на сина си Г. В. като си запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху този имот.

През различни периоди от време св. В. живеела и в тази къща, заедно със семейството на сина си Г. В..

През месец май 2023г. св. В. решила да се върне в къщата, находяща се на ул. „Спартак“, №2, където живеела подсъдимата Т.. За така взетото решение тя уведомила сина си, св. Б. В. и дъщеря си, частната тъжителка М. В., за да й помогнат с товаренето и пренасянето на багажа.

На 25.05.2023г., около 10,00 часа сутринта, св. В. и синът й, св. Б. В. пристигнали пред имота и влезли в двора.

В същото време, в къщата била подс. М. Т. заедно с двете си деца. Св. В. веднага започнала да крещи на подс. Т. като й казала, че не я иска в къщата, която е нейна. Св. Б. В. също се включил в словесната кавга с подс. Т.. Това поведение на св. В. притеснило двете деца и те се разплакали, а майка им, подс. Т. се уплашила и се заключила заедно с тях в остъклената част на терасата към къщата. Оттам се обадила по телефона на съпруга си И. В., който в това време бил в гр. С., заедно с нейния брат, подс. Д. Т. и св. И. К.. И. В., който разбрал, че съпругата му е уплашена и притеснена веднага тръгнал към с. К., тъй като знаел, какво е поведението на майка му към нея и че тя многократно, заедно с брат му са посещавали дома му и са гонели съпругата му от там.

Междувременно св. В. се почувствала зле, започнала да залита и св. Б. В. я подкрепил като я хванал за тялото и й дал да пие вода. В двора пристигнала и дъщеря й, частната тъжителка М. В., която като видяла, че майка й не се чувства добре се развикала силно за помощ. Виковете били чути от подс. Г. Г., племенник на подс. Т. и неин съсед като той също пристигнал до къщата и влязъл в двора. Там видял, че св. В., заедно със сина си се намират в постройка встрани от къщата, използвана за кухня, където В. В. била поставена да легне на намиращото се там легло. Частната тъжителка М. В. го помолила да извика бърза помощ и в 11,00 часа той се обадил на телефон 112.

Около 11,10 часа на мястото на случилото се пристигнал екип от ЦСМПС. и полицейски екип в състав свидетелите П. В. и С. Д., тъй като сигналът бил за скандал в ромската махала на с. **** и следвало да се осигури безопасност и съдействие на медицинския екип.

Едновременно с пристигналия медицински екип в двора пристигнал и 2 съпруга на подс. Т., И. В., както и св. И. К.. Когато екипите и всички горепосочени свидетели пристигнали св. В. била в съзнание, намирала се в странична на къщата постройка, използвана за кухня и от там викала като отправяла обидни думи и изрази, както към сина си И. В., така и към жена му, подс. Т..

Лекарският екип извършил преглед на св. В. и установил, че тя се оплаква от главоболие и световъртеж. Било измерено кръвното й налягане и предписано медикаментозно лечение.

За извършения преглед дежурният лекар попълнил Фиш за спешна медицинска помощ от 25.05.2024г., където описал оплакванията на св. В., констатираното от екипа и поставената диагноза, а именно „Артериална хипертония“.

След като св. В. се почувствала по- добре медицинският екип напуснал местопроизшествието, а на място останал полицейският екип. След известно време св. В. излязла от кухнята на двора и отново започнала да крещи срещу сина си И. В. като замахвала да го удари и тъй като не успяла се престорила, че не се чувства добре, след което започнала да се свлича на земята. Тогава се намесили нейните близки и отново я занесли на леглото в кухнята. Тези й действия били видени и от двамата полицейски служители, свидетелите С. Д. и П. В., които не се намесвали, а осигурявали охрана на обществения ред като се опитвали да разпръснат събралите се роднини, за да предотвратят последващ скандал.

След известно време по- голямата част от роднините от едната и другата страна си тръгнали, а св. В. останала със сина си, св. Б. В. и дъщеря си, частната тъжителка М. В. в кухнята. Там те стояли до около 17,00- 17,30 часа, когато решили и напуснали двора на подсъдимата Т..

На 27.05.2024г. частната тъжителка М. В. посетила съдебен лекар, д- р Тома Чаушев, който след като извършил преглед констатирал болки в областта на врата и тилните области на главата, както и в областта на носа и устата.

При прегледа не били установени видими травматични увреждания като в заключителната част на издаденото съдебно- медицинско удостоверение (СМУ) с изх. №183/27.05.2024г. било отразено оплакването на частната тъжителка от болки в посочените области на главата, врата, устата и носа. В посоченото СМУ било отразено, че болките в областта на врата и тилните области на главата, както и болките в областта на носа и устата са довели до причиняване на „болки и страдания“. Оплакванията й от световъртеж добре отговаряли да се дължат на лекостепенно сътресение на мозъка.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

3

Съдът кредитира показанията дадени от свидетелите П. Д. В., С. М. Д., И.

И. К. и В. Д. В., тъй като същите са безпротиворечиви, относими към предмета на делото и взаимно се допълват.

Въз основа на показанията на св. И. И. К., съдът приема за установено, че той заедно със съпруга на подс. Т. И. Д. В. се е намирал в гр. С. на „битака“ на датата 25.05.2024г. По несъмнен начин се установи, че те са отсъствали от с. К. и не са присъствали на инцидента между майката на И. Д. В. и съпругата му, подс. Т.. Доказа се, че подс. Т. е разговаряла с него по телефона и му е съобщила за случващото се, че същата е уплашена, заключила се е с децата на втория етаж защото искат да я бият и да я изгонят от къщата. Показанията на св. И. К. кореспондират с обясненията на тримата подсъдими.

Съдът кредитира показанията на двамата полицейски служители, посетили местопроизшествието, свидетелите П. В. и С. Д.. От тях се установи по несъмнен начин, че те са били изпратени от дежурния в Районното управление на гр. С. за оказване на съдействие на медицинския екип изпратен от ЦСМП- С.. По безспорен начин се доказа, че когато те са отишли св. В. е била припаднала и й е била оказвана медицинска помощ в пристройката до къщата, че тя се е свестила, излязла и пак започнала да припада, че скандалът е бил основно словесен като е имало крясъци и викове между участниците в скандала и в крайна сметка всички са се разотишли. И двамата служители на реда са категорични, че не е имало бой между участниците в скандала, а само словесни нападки. Въз основа на показанията на тези свидетели съдът приема за установено, че на 25.05.2024г., около 10,00 часа, св. В. В. е посетила целенасочено имота с намерението да се нанесе да живее в къщата и да изгони снаха си, подс. Т.. Следва да се приеме за установено, че подс. Т. е била сама с децата си, както и че в същото време съпругът й, И. В. се е намирал в гр. С..

От показанията на св. И. К., както бе посочено по- горе следва да се приеме, че когато той и И. Д. В. са пристигнали на мястото на случващото се св. В. е била преглеждана от екипа на ЦСМП- С. и те не са разбрали по какъвто и да е начин, нито от нея, нито от присъстващите там лица, че тя е била нападната от подсъдимата, а единствено, че не се е почувствала добре и по тази причина е била потърсена медицинска помощ.

Съдът кредитира обясненията на подс. Г. Г., които са напълно съответни на тия на св. И. К.. От неговите обяснения става ясно какво е заварил при пристигането си в дома на леля си, подс. Т.. Обясненията му се потвърждават и от проверката на изпратения от ЦСМП- С. компакт диск със сигнала изпратен на тел.112. Видно е, че се касае за мъжки глас, който е съобщил за инцидента в с. К. и какви указания са му дали от оператора, както и че той е посочил къде ще чака екипа на ЦСМП- С.. От неговите обяснения става ясно, че той е разговарял от телефона на частната тъжителка М. В.. От неговите обяснения също става ясно къде се е намирала при пристигането му подс. Т., а именно на втория етаж заключена на терасата с децата. Този подсъдим е категоричен и относно това, че при пристигането му не е видял и не е чул 4 някой от присъстващите да твърди, че това се дължи на физическо нападение от страна на подсъдимата спрямо св. В.. Той е категоричен, че е чул викове и крясъци, идващи от двора на къщата на ул. „Спартак“ №2, както и че частната тъжителка М. В. вика за помощ, но уточнява, че тя е търсила помощ защото майка й не се чувства добре, а не защото е била ударена. Категоричен е, че никой от подсъдимите не е удрял частната тъжителка. Не звучи логично твърдението в тъжбата, че подс. Г. Г. от една страна удря частната тъжителка, а в същото време тя му дава телефона си, за да се обади на тел.112 и да потърси медицинска помощ.

Въз основа на показанията на полицейските служители, съдът прие за установено и това, че веднага след тръгването на екипа за бърза помощ, св. В. е излязла от кухнята на двора и отново е започнала да обижда и напада сина си, св. И. В.. Тези й действия били придружени с опит да припадне, но тъй като присъстващите не приели, че това е реалното й състояние никой не потърсил допълнителна медицинска помощ.

Съдът дава вяра на обясненията на подс. М. Т., тъй като същите кореспондират с обясненията на останалите подсъдими, а така също и с показанията на свидетелите И. К., П. В. и С. Д.. От нейните обяснения става ясно, че св. В. със сина си, св. Б. В. и снаха си, частната тъжителка М. В. са отишли при нея с цел да я изгонят от дома, в който живее. В обясненията си подсъдимата Т. не отрича, че отношенията между нея и св. В. са силно обтегнати, тъй като последната е правила многократни опити да я изгони от дома й, както и да я раздели със съпруга й И. В.. Отрича, обаче да е осъществила каквото и да е физическо и словесно насилие, както върху св. В., така и върху частната тъжителка М. В.. Обясненията й в тази насока се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства.