Решение № 4381 от 07.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4381 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.ЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20221100111706 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от Л. А. Б. срещу Банка ДСК ЕАД иск, с правна квалификация чл. 439 от ГПК, с който се иска установяване по отношение на ответника, че ищецът не дължи следните суми: 36034,02лв., представляваща част от главницата присъдена с решение по търговско дело №171/2013год. на Окр.съд Пазарджик, както и 4349,00лв.-начислена върху главницата законна лихва/ уточнителна молба вх.

№1712/15,03,2022год./ поради погасяване, чрез прихващане.

Релевират се доводи, че Л. А. Б. дължи на Банка ДСК ЕАД сумата 84 789.42лв.

-главница по договор за кредит за довършителни работи от 18.07.2005год., ведно със законната лихва върху сумата считано от 10.06.2015г. до окончателното изплащане, както и сумата 18 357.34 лв.- договорна лихва, за периода 22.10.2011г. до 24.10.2013г., 457.48лв. заемни такси и сумата 1 785.75 лв. -разноски, за които е издаден изпълнителен лист от №104/30.12.2016г. по търг. дело №171/2013г. на Окръжен съд- гр. Пазарджик. Във връзка с издадения изпълнителен лист банка ДСК ЕАД е иницирала изп. дело с №20178840400011 по описа на ЧСИ М.А., с рег. №884 ОС-гр.Пазарджик с взискател- Банка ДСК ЕАД и длъжник - Л. А. Б.. След влизане в сила на решението и образуването на изпълнителното дело, в полза на ищеца са възникнали насрещни вземания срещу Банка ДСК ЕАД, както следва:

Сумата 1200.00лв.- съдебни разноски, за която е издаден изпълнителен лист №179/30.11.2018г. по търг.дело №55/2016г. на ОС-Пазарджик,

Сумата 14 960.00 лв., за която е издаден изпълнителен лист №34/29.05.2019г. по търг. дело 277/2018г. на ОС- Пазарджик,

Сумите 1771.83лв., 3 294.17лв. и 4 358.02лв. за които е издаден изпълнителен лист 1

№260107/28.10.2021г. по тьрг. дело №214/2019г. на ОС- Пазарджик и Сумите 6 000.00 лв. и 4450.00лв., за които се издава изпълнителен лист по гр. дело №612/2020г. на ОС- гр.Пазарджик или общо 36 034.02 лв. - за разноски. Поддържа с уведомление входирано в Банка ДСК ЕАД с №01-10-02297/02.02.2022год. да е отправено волеизявление за прихващане на вземанията от вземанията на банката предмет на изпълнителното дело, като същото следва да се счита да е породило действие от момента, в който е било възможно и съобразно правилото на чл.76 от ЗЗД. Въпреки извършеното прихващане по образуваното изпълнително дело погасяване на задължението не е съобразено, обстоятелството обуславящо правен интерес от установителната искова претенция. С уточнителна молба от 15,03,2022год. сочи прихващането да е извършено с насрещното вземане на ответника за главница и законна лихва върху главницата.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът –Банка ДСК ЕАД в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа вземането на ищеца към изявлението за прихващане да е на обща стойност 19874,02лв., тъй като сумите от 1200,00лв. по ИЛ 179/30,11,2018год. по т.д.№55/2016год. са и 14960,00лв. по ИЛ №260107/28,10,2021год. по т.д.№277/2018год. на ОС Пазарджик са погасени доброволно от ответника. Оспорва да е възникнало действието на прихващане по отношение на сумата от 4349,00лв.-начислена законна лихва.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на неоснователен. Претендира разноски. иска като

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че по молба на ответника е издаден изпълнителен лист № 104 от 30,12,2016год. на ОС-Пазарджик, по т.д.№ 171/2013г., с който Л. Б. е осъден да заплати на Банка ДСК ЕАД следните суми:

= главница : 84 789.42 лв., ведно със законна лихва считано от 10,06,2015год. до изплащан на вземането;

= договорна лихва: 18 357.34 лв.

= заемни такси : 457.48 лв.

= разноски по в.т.л. 1 785.75 лв.

Общо: 105 389.99 лв.

Не се спори между страните, че банка ДСК ЕАД дължи на ищеца:

=1200.00лв. – по ИЛ №179/30,11,2018год. разноски по Опр. №408/03,10,2018год. по в.т.д.№309/2018год. на Апелативен съд Пловдив;

= 14 960.00 лв. – по издаден ИЛ N34/ 29.05.2019г.

2

= 9 424.02 лв. – по издаден ИЛ №260107/ 28.10.2021год. (1771.83лв., 3294.17лв. и 4358.02);

= 10 450.00лв. — по Разпореждане №139/04.02.2022г. на ОС-Пазарджик за издаване на ИЛ;

Общо : 36 034.02 лв.

Не се спори между страните и от приложените писмени доказателства се установява, че с уведомление рег.№01-10-02297/02,02,2022год. ищецът е заявил да извършва прихващане с вземането си към банката в размер на сумата от 36034,02лв. с вземанията по изпълнително дело №20178840400011 по описа на ЧСИ Мария Ангелова.

С отговора на исковата молба са представени операционна бележка

№52/21,05,2019год. за сума в размер на 14960,00лв. съд.разноски по т.д.№277/2018год. ид 11/2017, както и операционна бележка №34/18,10,2018год. за сумата от 1200,00лв. съд.разноски въззивна инстанция втд 309/2018;

От заключението на изслушаната по делото съдебно икономическа експертиза, което като компетентно и обективно изготвено, следва да се е кредитира се установява, че сметката с № 11402826 посочена в представените от ответника операционни бележки е „виртуалната спестовна компонента“; сметка за електронни пари - за съхранение на електронни пари, до които издателят е осигурил отдалечен достъп за изпълнение на платежни операции; тя е компонента към разплащателната сметка - в случая към сметка ****. Всички операции от и към виртуалните компоненти се извършват чрез основната разплащателна сметка. Виртуалната компонента няма IBAN и преводи от нея не може да се извършват. Необходимо е разпореждане за това от титуляра на сметката.

По основната разплащателна сметка, част от която е спестовната компонента са наложени запори, които обхващат и средствата по компонентите, вкл. и платените от банката по сметка, както следва:

Запор за обезпечение рег. на 21.07.2011 от НАП ТД Пловдив офис Пазарджик по изп.дело 945/2010/000006/2011; Запор за изпълнение от 07.02.2013 по изпълнително дело 20138410401558/2013 по описа на ЧСИ Н.М.; Запор за изпълнение от 11.07.2014 по ИД №20148820400289/2014 по описа на ЧСИ Г. Т. и Запор за изпълнение от 27.02.2017 по ИД 20178840400011/2017 по описа на ЧСИ М.А.;

Представено е удостоверение от ЧСИ М.А. с изх.№ 2597/13,03,2023год., от което е видно наличието на дълга към 02,02,2022год. и 16,03,2023год.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с пр.кв. чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на вземане по ИЛ №104/30,12,2016год., относно дължимата главница и законна лихва поради извършено погасяване, чрез прихващане;

Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след 3 като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Следователно релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт юридически факт, довел до погасяване на вземането по него съобразно чл.103, ал.1 вр.чл.104 от ЗЗД.

В тежест на ответника е да установи погасяване на задължение към ищеца/кредитор за сумата от 1200,00лв. и 14960,00лв., съобразно релевираните в ОИМ доводи преди изявлението за прихващане;

По основателността на исковата претенция:

В конкретната хипотеза недължимостта на вземането е обоснована с извършено погасяване чрез прихващане. Нормативната уредба е предвидена в чл.103-чл.105 от ЗЗД, съгласно които предпоставка за извършване на прихващане е наличието на насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи, в който случай всяко лице с насрещно вземане, ако вземането му е изискуемо и ликвидно може да извърши прихващане. Съгласно Тълкувателно решение №2/18,03,2022год. по т.д.№2/2020год. на ОСГТК на ВКС активното вземане следва да отговаря на горните условия, докато задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо, по аргумент на чл.70, ал.2 от ЗЗД даващ възможност за предсрочно изпълнение. Ликвидността относима към активното вземане предполага същото да е установено по основание и размер и безспорно.

За да е налице прихващане е необходимо изявление на прихващащия, което да е достатъчно конкретизирано по отношение на страните, основанието и размера на вземането.

Т.е. при насрещни многобройни вземания между страните при липса на конкретизация кое вземане с кое се прихваща не би могло да се приеме, че е настъпил ефекта на прихващането, а именно погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото . / освен в хипотеза на договорно съглашение, при което страните общо определят остатъка от вземането/ . За да породи действие прихващането е необходимо изявлението на прихващащия да достигне до адресата и при наличие на предпоставките за прихващане ефектът настъпва с обратно действие-от деня, в който прихващането е могло да се извърши-чл.104, ал.2 от ЗЗД.

В конкретната хипотеза не е спорно между страните да са налице насрещни вземания за парични престации. Ищецът се позовава на изявление за прихващане от 02,02,2022год, което не се спори е достигнало до адресата –банка ДСК ЕАД. Към този момент според настоящия състав активното вземане на прихващащия е в размер на 19874,02лв., /9424,02лв.

–вземане по ИЛ 260107/28,10,2021год. и вземане в размер 10450,00лв. по разпореждане за издаване на ИЛ №139/04,02,2022год./. Този извод се обосновава от представените по делото доказателства от ответната страна, от които е видно, че вземането по ИЛ 179/30,11,2018год. и ИЛ №34/29,05,2019год. е погасено доброволно от ответната банка и то преди издаване на 4 цитираните изпълнителни листове, а именно на 18,10,2018год. и 21,05,2019год. Ирелевантно според състава е обстоятелството, че сумите са преведени по банкова сметка на ищеца-“виртуална спестовна компонента“, която е част от разплащателна сметка, с титуляр ищеца, но с ограничен достъп поради наложени запори. Погасяването на задължението на длъжника/ДСК ЕАД/ е извършено с плащането на паричните суми, /заверяване на сметка на ищеца при безкасово изпълнение/, а наличието на обезпечителен и изпълнителен запор е неотносимо към погасяването на задължението, още повече, че запорите са наложени на 21,07,2011год., 07,02,2013год. и 11,07,2014год. от трети лица –НАП и ЧСИ за други задължения на ищеца.

Вземането на ищеца за сумата от 19874,02лв. е ликвидно и изискуемо. Същото е установено с влезли в сила съдебни решения като по ИЛ 260107/28,10,2021год., поради липса на данни кога е влязло в сила съдебното решение по д.№ 214/2019 на ОС Пазарджик, се приема именно тази дата на изискуемост на вземането и доколкото е за вземане за разноски, а вземането за сумата от 10450,00лв. по разпореждане №139/04,02,2022год. е изискуемо, считано от 11,01,2022год./ видно от мотивите на разпореждането/.

Тъй като изявлението на ищеца за прихващане на е конкретизирано за конкретни вземания, а същите са само описани, то съдът приема това да е извършено с уточнение на ищеца по молба от 15,03,2022год., а именно с пасивното вземане на ответника за главница в размер на 36034,02лв., присъдена с решение по т.д.№171/2013год. на ОС Пазарджик и 4349,00лв.-начислена законна лихва по изпълнителното дело въз основа на ИЛ №104/30,12,2016год.

Съдът не споделя доводите на ищеца за реда на погасяване на насрещните вземания, в частност на вземането на банката към ищеца предмет на изпълнително дело № 11/2017год. по описа на ЧСИ М.А. в последователността на чл.76, ал.1, изр.2 и изр.3 от ЗЗД, тъй като се касае до упражняване на потестативно право, което за да породи правен ефект предполага индивидуализиране на всяко от насрещните вземания, както и поради систематичното място на чл.76 от ЗЗД, а именно в раздел „изпълнение“ на задълженията, докато прихващането е свързано с упражняване на потестативно право с правопогасяващ конкретно задължение ефект. Въпреки това дори и да се приеме, че е приложима нормата на чл.76 от ЗЗД, то с извършеното уточнение от 15,03,2022год. ищецът е заявил кое негово задължение към ответника погасява-главница и законна лихва.