Решение № 2135 от 31.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2135 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Д. Гражданско дело № 20221100102890 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от М. П. К. – В., ЕГН ********** против ДЪРЖАВАТА, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството за установяване , че ответника не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. 26, м. „Манастирски ливади – запад“, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** по одобрената през 2010 г. кадастрална карта, с площ 2 219 кв.м., при граници на имота: от запад – имот с идентификатор ***двор на училище, от изток – имот с идентификатор *** - неизпълнена част от ул. „Родопски извор“, север – имот *** и от юг – имот с идентификатор ***.

Ищцата твърди, че процесния имот е част от имот на наследодателя й В.К.Т., целия о т около 16100 кв.м. придобит от последната по силата на договор за покупко-продажба, обективирана с Нотариален акт № 69, том XII, дело 2445/1921 година на Софийски Нотариус. През 1949 год. ½ ид.част от имота е отчуждена по силата на ЗОЕГПНС, но с влизане в сила на реституцията по ЗВСОНИ през 1992 год. тази част е възстановена по силата на Закона.

По кадастралната карта част от възстановения имот с площ 2 219 кв.м. е нанесен като самостоятелен такъв в казастралната карта през 2010 год. с № *** . По регулационния план обече имота все още се води като част от УПИ IX, кв. 26 по действащия план за регулация и застрояване на м. „Манастирски ливади-запад“ предназначен за обществено обслужване-за училище.

На практика процесния имот е отделен с трайна ограда от двора на училището, не се 1 е ползвал като такъв, не се поддържа и по новиа общ устройствен план е предвиден за жилищно застрояване.

За имота неправомерно и без основание е съставен от Столична община Акт частна за общинска собственост /АЧОС/, вписан в том. 157, №181 от 30.10.2020 г., двоен вх.регистър №61486.

Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявения иск, като установи,че ответника не е собственик на процесния имот.

В срока за писмен отговор, след предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност ответникът ДЪРЖАВАТА, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез пълномощник – вр.и.д. Областен управител на Област – София В.Т. заявява,че не оспорва иска. Потвърждава, че изложеното в исковата молба отговаря на действителното фактическо положение между страните и не оспорва обстоятелствата, на които се основава иска. Изрично сочи, че имотът, описан в исковата молба не попада в АПДС № 03388/21.05.2003 г., с който е актуван част от терен с пл. № 874, пар. IX и пет етажната училищна сграда, предоставен за управление на МОН и на Специланото училище за ученици с увреден слух „Проф. Д-р Дечо Денев“ – гр. София.

Моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските да не бъдат възлагани върху този ответник, тъй като не е дал повод за завеждане на делото – никога не е оспорвал правото на собственост на ищцата и признава иска.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че по силата на покупко продажба обективизирана в Нотариален акт № 69, том XII, дело 2445/1921 година на Софийски Нотариус, В.К.Т. е придобила собствеността върху имот пл.

№ 1 в село Бояна, м.“Средно ливаде“, с площ от около 16100 кв.м. След смъртта й през 1977 год. е наследена от единствената й дъщеря Ц.К. К., а след смъртта си през 2003 год. единствен неин наследник е настоящата ищца.

Няма спор,че половината от имота е била отчуждена през 1949 год. , а също че със заповед от 29.03.1994 год./л.11 от делото/на кмета на Столична община имотът е отписан от актовите книги за държавни и общински имоти.

По делото са приети по реда на чл.207 и сл. ГПК първоначална и допълнителна експертизи, депозирани пред СРС. От заключенията се установява,че имота предмет на исковата претенция е част от имота описан в Нотариалния акт № 69, том XII, дело 2445/1921 година на Софийски Нотариус. Понастоящем според действащия общ устройствен план е част от УПИ IX, кв. 26 , но пък след направени измервания се установява,че въпросния имот № *** е изключен като площ от имота отреден през 1970 год. за училище-през 1970 год. тази площ е 50025 кв.м.,а към АДС от 2003 год. 48141 кв.м. Вещото лице е категорично,че имотът не е част от училищния двор.

2

От приетата по делото СТЕ се установява, че процесния имот, като реална част от УПИ IX - за училище не съставлява изпълнен на място училищен двор, че е отделен с трайна ограда от двора на съществуващото училище и че е обраснал с растителност и няма следи там да е изпълнено някакво публично мероприятие. Установява също, че съобразно техническите правила и норми могат да с обособят самостоятелни имоти за такива с идентификатори ***-двора на училището и ***- обособения имот от с площ 2 219 кв.м.,като последния има необходимото лице,дълбочина и площ.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

При отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ищцата има интерес да отрече със сила на пресъдено нещо правата на ответник, доколкото последния се легитимира като негов собственик.

Ответникът ДЪРЖАВАТА, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството не е оспорил исковата претенция и не твърди да е собственик на процесния имот, но с оглед задължителните указания на САС относно наличие на правен интерес от иска спрямо този ответник съдът дължи произнасяне по същество.

Ответникът признава твърденията на ищеца и фактите на които се позовава, а отделно заявява да няма претенции да е собственик на процесния имот. Предвид горното съдът намира, че по делото няма доказателства Държавата да е собственик на посочения в исковата молба недвижим имот, ПИ с идентификатор *** по одобрената през 2010 г. кадастрална карта с площ от 2 219 кв. м., участващ в УПИ IX, кв. 26 по действащия план за регулация и застрояване на м. „Манастирски ливади-запад“, одобрен със Заповед № РД09-50-66/10.02.1999 г. на Главния архитект на гр. София,поради което отрицателния установителен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Доколкото ищеца не претендира разноски такива не следва да се присъждат Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на ищцата М. П. К. – В., ЕГН ********** чрез адвокат В. Д. от САК, че ответникът ДЪРЖАВАТА, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството не е собственик на недвижим имот, ПИ с идентификатор *** по одобрената през 2010 г. кадастрална карта с площ от 2 219 кв. м., участващ в УПИ IX, кв. 26 по действащия план за регулация и застрояване на м. „Манастирски ливади-запад“, одобрен със Заповед № РД09-50-66/10.02.1999 г. на Главния архитект на гр. София при граници на имота: от запад – 3 имот с идентификатор ***- двор на училище, от изток – имот с идентификатор *** - неизпълнена част от ул. „Родопски извор“, север – имот *** и от юг – имот с идентификатор ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните - ищцата К. – В. и Столична община в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4