Решение № 1203 от 05.09.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2101/2022
- Вид
- Решение № 1203
- Подписан
- 05.09.2024
- Състав
- Елена Радева
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.60, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.60, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.62, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.62, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.121 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 167, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1203 гр. София, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елена Радева при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20221100902101 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.422 ГПК.
В исковата си молба ищецът „ББР М.“ ЕАД, ЕИК ****, с предишно наименование „М.И.Д.“ ЕАД, твърди, че на основание чл.417 ГПК е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, срещу ответниците „Х.А.“ ЕООД, ЕИК **** и срещу Д. П. П., ЕГН **********, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№16219/2022г. по описа на СРС, 167-ми състав. По това дело заповедният съд е издал заповед за изпълнение №11080/19.04.2022г. и изпълнителен лист срещу двамата ответници, на които е разпоредено да заплатят при условията на пасивна солидарност, съдебно заявените вземания, както следва: сумата от 292 629,31лв., представляваща главница по договор за кредит №505/26.02.2016г. и анекс №1/28.08.2017г. към него, за периода от 05.12.2017г. до 17.03.2022година ведно със законната лихва от 28.03.2022година до изплащане на сумата; 68 263,49лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.12.2017г. до 17.03.2022г.; 7 780,28лв., представляваща такси и разходи за периода от 05.12.2017г. до 17.03.2022г.; 11 439,10лв., представляваща разноски по делото, а именно заплатена държавна такса от 11 389,10лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени в заповедното производство, е образувал изпълнително дело №20228760400963 по описа на ЧСИ Д.Ж.З., рег.№876 на КЧСИ, срещу настоящите ответници, на които заповедта за изпълнение, ведно с покана за доброволно изпълнение са връчени на 10.06.2022 година на Д. П.
П., в лично качество и като представляващ ответното дружество, като същият 1 е подал възражение, което е постъпило по заповедното производство на 14.07.2022 година, с което се оспорват вземанията на настоящия ищец.
Ищецът твърди, че е получил разпореждане от заповедния съд, с което му е указано необходимостта от предявяване на положителни установителни претенции срещу длъжниците по заповедта за изпълнение.
Твърди, че основание на тези вземания е преждепосоченият договор за кредит, по който ответникът-търговско дружество има качество на кредитополучател, а ответникът- физическо лице има качество на съдлъжник, който отговаря при условията на чл.121 и сл. ЗЗД, за който договор и в обезпечение на изпълнение е сключен договор за договорна ипотека, обективиран в нот. акт №187 по нот. д.№178/2016г. на нотариус Светлозар Здравков Николов, рег.№ 592 на НК.
Твърди, че кредитополучателят е получил кредит в размер на 300 000лв., която сума е усвоена, но не е изпълнил задължението си да върне тази сума, в сроковете, уговорени между страните, независимо от уговорения нов погасителен план с анекс №1/28.08.2017г.
Твърди, че поради преустановяване на плащанията по кредита, с нотариална покана, връчена на кредитополучателя на 23.11.2020г., чрез нотариус М.А., рег.№709 на НК, чрез Д. П. П., в лично качество и като представляващ кредитополучателя, с което е осъществено уведомяване за просрочените задължения, даден е срок за доброволно изпълнение – 14 дни от датата на получаване на поканата и са посочени последиците от неплащането – кредитът се счита за предсрочно изискуем. Твърди, че нотариалната поканата е надлежно връчена лично на Д. П. П., в дадения срок за доброволно изпълнение не е осъществено плащане, поради което вземанията, произтичащи от този кредит са станали предсрочно изискуеми.
Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответниците съществуване на вземанията, описани по- горе, които ответниците дължат на ищеца при условията на пасивна солидарност, като претендират разноските в заповедното и исковата производство.
Препис от исковата молба и нейните приложения е връчен на „Х.А.“ ЕООД, ЕИК ****, при условията на чл.50, ал.4 ГПК и на Д. П. П., лично, на 15.12.2022 година.
Ответниците не депозират отговор на исковата молба.
Ищецът е направил своите доказателствени искания, а съдът е изискал от СРС ч.гр.д.№ 162119/2022г. по описа на СРС, 167-ми състав.
От изисканото заповедно производство се установява, че възражение е постъпило единствено от „Х.А.“ ЕООД, ЕИК ****, под вх.№147571/14.07.2022 година, изпратено на 11.07.2022 година.
Възражението е подадено от търговското дружество, чрез неговия органен представител Д. П. П., но не и от последния в лично ачество и като солидарно отговорен за изпълнение на задълженията на кредитополучателя търговско дружество.
Възражението по чл.414 ГПК е подадено в срока с оглед на 2 обстоятелството, че видно от представените по ч.гр.д.№16219/2022г. по описа на СРС покани за доброволно изпълнение, отправени до „Х.А.“ ЕООД, ЕИК **** и до Д. П. П., с които са връчени издадената заповед за изпълнение, разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, същите са получени от длъжниците на 10.06.2022 година.
Следователно съгласно нормата на чл.60, ал.3 ГПК, срокът за подаване на възражение е изтекъл на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, законът предвижда срокът да изтича в последния ден на месеца.
На база на тази разпоредба настоящият състав на съда е приел, че срокът за подаване на възражение, който е 1-месечен, съгласно чл.414, ал.2 ГПК, е изтекъл на 10.07.2022година, който е почивен ден. Преценявайки този факт и съобразявайки нормата на чл.60, ал.6 ГПК, съдът е достигнал до извод, че срокът за подаване на възражение е изтекъл на 11.07.2022 година и за двамата длъжници.
Възражението, което е подадено от „Х.А.“ ЕООД, ЕИК ****, носи дата 14.07.2022 година по входящ регистър на СРС, като е налице отбелязване, че същото е изпратено по поща/куриер на 11.07.2022 година.
На основание чл.62, ал.2 ГПК, съдът е приел това възражение за подадено в преклузивния срок по чл.414, ал.2 ГПК.
Възражението на Д. П. П. е подадено извън преклузивния срок и е въз основа на дадени от заповедния съд указания – разпореждане №66193/21.07.2022 година, които не намират основание в доказателствата по делото.
Подаденото от дружеството длъжник възражение е със съдържание, което оставя без никакво съмнение кое е възразилото лице, за да бъдат давани указания за отстраняване нередовности на същото, като законът не съдържа и подобно изискване.
Ето защо настоящият състав на съда е приел стореното от Д. П. П. възражение за преклудирано и поради това неводещо до последиците по чл.415 ГПК. Прекратил е по отношение на това лице производството с определение №1657/17.05.2024година, постановено по делото и влязло в сила.
Този акт е мотивиран с това, че подаденото извън срока възражение стабилизира заповедта за изпълнение, а това означава, че за ищеца не е налице правен интерес от провеждане на исковото производство, чиято цел е установяване съществуване на вземанията, за които се е снабдил със заповед за изпълнение.
Въз основа на горното съдът е приел, че предявените положителни установителни искове от настоящия ищец са процесуално допустими само по отношение на „Х.А.“ ЕООД, ЕИК ****.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
От представените и приети по делото писмени доказателства се установяват следните факти:
3
На 26.02.2016г. е сключен договор за кредит №505 между настоящия ищец „ББР М.“ ЕАД, ЕИК **** с тогавашно фирмено наименование „М.И.Д.“ ЕАД, като кредитор и ответникът „Х.А.“ ЕООД, ЕИК ****, в качество на кредитополучател и Д. П. П., ЕГН **********, в качество на съдлъжник на основание чл.121 и сл. ЗЗД.
По силата на постигнатото съгласие между страните ищецът, като кредитна институция /обстоятелство установено по делто с издаденото от БНБ удостоверение, от което е видно, че ищецът е вписан като финансова институция в регистъра по чл.3, ал.2 от ЗКИ – на лист 71 от делото/, е поел задължение да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 300 000лв., с цел закупуване на поземлени имоти с класификатори ***; ***; *** и ***, находящи се в гр.Смядово, обл.Шумен, ведно с находщите се в тях сгради, а кредитополучателят е поел задължение да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне при условията и в сроковете, посочени в този договор, чрез погасителния му план и чл.12 от договора – чл.1 от договора.
С нормата на чл.4 от договора е уговорен начин на усвояване на заемната сума- по банков път, както следва: 200 000лв. – по разплащателната сметка на ЕТ В.В. в „Инвестбанк“ АД, а 100 000лв. – по разплащателната сметка на „М и В – К.“ ЕООД, в „Инвестбанк“ АД.
Страните са уговорили, че кредитът следва да бъде усвоен в срок до 26.05.2016г., в рамките на работното време на кредитора и с последици от неизпълнение на това задължение – ал.2 на чл.5 от договора.
Като обезпечение на вземанията на кредитора, с разпоредбата на чл.7 от договора са посочени обезпеченията- ипотеки върху недвижими имоти, които са собственост на трети лица- търговци.
За бързата реализация на вземанията на кредитора кредитополучателят е поел задължение да издаде запис на заповед на предявяване за сумата, отпусната му като кредит; за учредяване на особен залог на вземания по отношение на посочените трети лица и др.
Страните са уговорили конкретните права и задължения, които произтичат от договора и с чл.12 са приели, че крайният срок за погасяване вземанията на кредитора е 05.03.2026г.
Съгласили са се, че погашенията ще се извършват на погасителни вноски, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора и представлява Приложение №1 към него, като погасяването ще се извършва по банков път, чрез посочената в чл.13 банкова сметка на кредитора.
Предвидена е възможност кредитът да бъде погасен предсрочно, при заплащане на неустойка от страна на кредитополучателя в размер на 2% върху предсрочно погасените суми.
С разпоредбата на чл.15 са уговорили ред на погасяване на вземанията на кредитора, при просрочие в плащанията на главници и лихви и този ред е в зависимост от датата на възникването им и в поредност – такси и комисиони, неустойки, лихви и главници.
4
С чл.16 и сл. са уговорели лихви/начин на формиране/, които се плащат ежемесечно, на датата на погасителния план; комисиона за управление и обработка на кредита от 0,5% на година – 1 500лв., съгласно Тарифата на кредитната институция; комисиона за ангажимент – чл.19 и мораторна неустойка – чл.20 от договора.
С разпоредбата на чл.22 от договора са посочени предпоставките, при наличие на които кредиторът може да обяви част от кредита, респ. целия кредит за предсрочно изискуем и като последица от датата на обявяване на предсрочната изискуемост за него възниква ново вземане- неустойка по чл.20 до датата на окончателното плащане.
По делото няма спор между страните относно автентичността на този диспозитивен документ, като по делото е представен и погасителния план, съобразно който ежемесечен падеж за плащане на вноските е 5-то число от съответния месец, като начало на погасителния период е 04.04.2016г. От този погасителен план се установява, че в първите 10 месеца от периода на договора кредитополучателя следва да заплаща само лихви, чийто размер за този период е сумата от 2 310лв.
На 28.08.2017г. страните са сключили Анекс №1 към договора за кредит, с който са променили разпоредбата на чл.5, която касае сроковете за усвояване на кредита.
Съгласили са се за промяна и на чл.13, ал.1 от договора, редакцията на която разпоредба е, че погашението на кредита се извършва по новия погасителен план, който е Приложение №1А и представлява неразделна част от договора.
Приели са, че анексът влиза в сила след заплащане на неустойката, която е начислена към датата на сключване на този анекс.
За обезпечение на вземанията на кредитора, произтичащи от кредитната сделка е сключен договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, обективиран нот. акт №187, том първи, рег.№1048, дело №178/2016г., вписан в Службата по вписвания – Велики Преслав на 08.03.2016г., който съдържа основните параметри на кредитната сделка и страните по нея.