Определение № 1080 от 25.11.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1080 гр. Габрово, 22.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500523 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по частна жалба на 4Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу постановеното разпореждане №336 от 01.10.2024г. по ч.гр.д.

№267/24г. на РС-Трявна, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за претендираните от заявителя вземания.

В жалбата са наведени доводи, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че наличието на неравноправни клаузи в договора не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Процесния е действителен и без таксата за оценка на риска, поради което заповедният съд е следвало да присъди всички останали заявени суми.Изложение са и доводи,че процесната такса не е свързана с усвояване на кредита. Прави се позоваване ,че заповедното производство по чл.410 ГПК е формално и в него съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на хипотезата на чл.411,ал.2 ГПК. Оспорват се изводите на съда относно задълженията на служителите на банката при изпълнение на процедурата за подписване на договора за кредит.

Претендира се да бъде отменено обжалваното разпореждане и се издаде заповед за изпълнение.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото , приема следното:

Жалбата е подадена в срок ,от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима.

1

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Ж. Р. С. за следните суми: 3475,40 лева - главница;

1998,32 лева - договорна лихва; 591,67 лева - обезщетение за забава по договор за потребителски кредит от 06.07.2022г., както и искането за присъждане на разноски за платена държавна такса в размер на 121,31 лева и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Приел е ,че в ГПР не е включена застрахователната премия от 1475,40 лева, като е посочено, че ГПР е 48,03% при годишен лихвен процент по кредита от 41,15%.

При съобразяване на §1 от ДР на ЗПК и включване на застрахователната премия, заедно с начисляваната върху нея лихва от 41,15%, се получава съществено надвишаване на максимално допустимия по закон размер на ГПР и се увреждат правата на потребителя.

Касае се за нищожни клаузи в договор, сключен с потребител, на които се базира съществена част от претенцията по приложеното извлечение от счетоводни книги. Доколкото посочените в извлечението лихви и обезщетения са изчислени върху обща сума, включваща и незаконосъобразно начислената застрахователна премия, както и предвид наличните данните за извършени плащания от потребителя, с които са погасявани части от задължението, в заповедното производство не може да се преизчисли действителният размер на задължението за главница, при изключване на размера на незаконосъобразно начислените суми. Отделно от това, е изложил мотиви, че на съда е служебно известно, че лицето, посочено като кредитополучател и спрямо което се иска издаване на заповед за изпълнение е душевно болно и същото многократно е лекувано в психиатрично заведение по повод заболяването си, където се намира и понастоящем.

От данните по делото се установява,че с подаденото заявление по чл.410 ГПК кредиторът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е поискала издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Ж. С. Р. за парични вземания , включващи главница от 3475,40лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, договорна лихва от 1998,32лв. и обезщетение за забава от 591,67лв. Заявителят се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

С постановеното решение по дело С-598/1 на СЕС съдът е постановил ,че член 3, параграф 1, член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, разглеждани във връзка с членове 7 и 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която при съдебен контрол за неравноправност на клауза за предсрочна изискуемост в договор за потребителски кредит не се взема предвид пропорционалността на предоставената на кредитодателя възможност да упражни правото, което черпи от тази клауза, с оглед на свързани по-специално с тежестта на неизпълнението на договорните задължения на потребителя критерии, като например размера на непогасените вноски спрямо общия размер на кредита, и с оглед на критерии, свързани със срока на договора.

В приложения договор за потребителски кредит №720031109296 уговорената клауза 2 за предсрочна изискуемост пердвижда, че в случай ,че потребителят е допуснал пълно или частично просрочие на изплащането на три поредни месечни вноски , цялото му непогасено задължение съгласно погасителния план към договора става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено задължение за главница започва да се начислява законна лихва по чл.9.4 до окончателното погасяване на задължението. Така уговорената клауза позволява на кредитора да упражни това право, без да се отчита тежестта на неизпълнението от страна на потребителя спрямо отпуснатата сума и срока на кредита, което би довело до значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя, което обосновава и вероятността същата да е неравноправна. С оглед на това и на основание чл.411,ал.2,т.3 ГПК следва да се отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания.

Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции ,обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №336 от 01.10.2024г. по ч.гр.д.№267/24г. на РСТрявна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3