Решение № 176 от 13.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Велико Търново, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (A)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500168 по описа за 2026 година С Решение № 49/16.02.2026 г. по г.д. № 920/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе е осъдено сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление: гр. София, **********, да заплати на Т. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Ветово, *******, обл. Русе, сумата от 40903.35 евро, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, пряка и непосредствена последица от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.04.2024 г. в с.

Семерджиево, причинено виновно от С. В. А., ЕГН **********, при управлението на лек автомобил марка „БМВ“, модел „116“, с рег. № GGS*****, който автомобил е застрахован по застраховка гражданска отговорност при чуждестранен застраховател „ADAC Autoversicherung AG“, с кореспондент в Република България ЗАД „Алианц България“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът е отхвърлил иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 40903.35 евро до пълния предявен размер от 51129.19 евро.

Със същото решение е осъдено сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление: гр. София, **********, да заплати на процесуалния 1 представител на ищцата – адв. Н. Д., сумата 2880 евро с включен ДДС, ако такъв се дължи, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от иска.

Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление: гр.

София, **********, е осъдено да заплати по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 1636.13 евро, както и разноски за експертизи в размер на 993.86 евро.

Ищцата Т. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Ветово, *******, обл.

Русе, е осъдена да заплати на сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление: гр. София, **********, сумата от 1086,99 евро разноски за производството съразмерно с отхвърлената част от иска.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ срещу Решение № 49/16.02.2026 г. по г.д. № 920/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе в осъдителната му част.

Въззивникът релевира доводи за необоснованост и постановяване на съдебния акт при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като концентрира оплакванията си в две основни насоки. На първо място, се оспорва изводът на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като се твърди неправилно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Според жалбоподателя по делото е безспорно установено, че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан, което нейно поведение се намира в пряка причинно-следствена връзка с изпадането от купето на автомобила и получаването на процесната травма. Поддържа се, че бременността не е съставлявала обективна пречка за използването на предпазния колан, а представеното в тази насока медицинско предписание се счита за необосновано.

Освен това се навеждат доводи, че пострадалата е допринесла допълнително за настъпването на вредите и чрез технически неправилно затваряне на предната дясна врата на превозното средство. Аргументира се, че нейното отваряне по време на инцидента е следствие на възникналата при завъртането на автомобила центробежна сила, а не на механична увреда на заключващия механизъм, предвид факта, че реализираният между двете превозни средства удар е бил лек и осъществен при много ниска скорост.

На второ място, въззивникът възразява срещу размера на определеното неимуществено обезщетение, като счита същото за прекомерно завишено и несъобразено с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. В тази връзка се акцентира върху обстоятелството, че ищцата е лекувана консервативно, без да се е налагала оперативна интервенция, а възстановителният процес е протекъл гладко, без усложнения и в рамките на 2 един месец. Жалбоподателят сочи още, че липсват обективни медицински данни, които да установяват продължаваща и към настоящия момент травматична симптоматика.

Въз основа на изложените съображения се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, като въззивната инстанция определи нов, справедлив размер на обезщетението, възлизащ на 30 677,51 евро. Иска се този размер да бъде допълнително редуциран съобразно процента на съпричиняване на ищцата към настъпване на вредоносния резултат. Претендира се и присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски в размер на 2 889,49 евро.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Т. Б. И., която оспорва същата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Поддържа се, че пострадалата няма съпричастност към настъпилото ПТП, тъй като е разполагала с изрично медицинско предписание да не използва предпазен колан поради напредналата си бременност, поради което не е налице виновно поведение от нейна страна. Изтъква се, че причината за инцидента е отварянето на вратата вследствие на усукване на купето при удара, а не поради поведение на ищцата. Относно размера на неимуществените вреди се възразява, че същите са довели са до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като възстановителният период е продължителен и е свързан с развитието на тежък психологически стрес и разстройство в адаптацията, поради което присъденото обезщетение е справедливо.

Претендира се присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението в обжалваната част е правилно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск в постановения размер.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни.

3

На първо място, възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца поради непоставен обезопасителен колан противоречи както на материалния закон, така и на трайната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Съдебномедицинската експертиза и приложената медицинска документация безспорно установяват, че към момента на инцидента ищцата е била бременна в двадесет и втора гестационна седмица. Разпоредбата на чл. 137а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП изрично освобождава бременните жени от задължението да използват обезопасителен колан. Следователно, непоставянето му от страна на ищцата е съобразено със закона, не представлява нарушение на нормативно установено задължение и не съставлява противоправно поведение. Въпреки че автотехническата и съдебномедицинската експертизи посочват хипотетичната възможност при правилно поставен колан тя да не изпадне от купето на автомобила и да не получи тежка черепно-мозъчна травма, това обстоятелство не обосновава съпричиняване. За да се намали обезщетението поради съпричиняване, пострадалият трябва с конкретно свое обективно противоправно поведение и нарушаване на дължимата грижа да е допринесъл за настъпване на вредите. В случая такова липсва, тъй като ищцата е упражнила законовото си право да не постави предпазен колан. Освен това, видно от приложеното медицинско удостоверение от 24.04.2024г., издадено от д-р Надежда Иванова, МЦ „Медик консулт“-гр.Русе, бременната Т. И. е освободена от задължението да носи предпазен колан.

На второ място, не почива на обективните доказателства и другото възражение за съпричиняване, основано на твърдението, че пострадалата е пътувала с незатворена предна дясна врата. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, страната, която прави възражение за съпричиняване, следва да го докаже при условията на пълно и главно доказване. Заключението н а съдебната автотехническа експертиза допуска като възможност при незаключена врата и въздействие от удара да настъпи усукване на каросерията и нарушаване на геометрията, което да доведе до отваряне на вратата. Същевременно по делото липсват каквито и да било доказателства ищцата да не е затворила надлежно вратата. Напротив, от свидетелските показания на водача на лекия автомобил, в който е пътувала пострадалата, се установява, че автомобилът е бил технически изправен и на таблото не е била налична светлинна индикация за отворена врата.

Следователно, посочената от експерта техническа възможност вратата да се е отворила вследствие на усукване и деформация на каросерията от силния удар, не може да бъде вменено като обективен принос на пострадалата за настъпване на вредите. Не е доказано нейно конкретно действие или бездействие, което да е допринесло за изпадането на пътното платно.

Възражението за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е напълно неоснователно. Първоинстанционният съд правилно и прецизно е приложил принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, тълкуван в съответствие със задължителните указания на Постановление 4

№ 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Съгласно последното, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а се извежда от преценката на конкретни обективни обстоятелства – характер на увреждането, последици, продължителност на болките и страданията. В случая съдебномедицинската експертиза установява следните увреждания: тежка черепно-мозъчна травма, квалифицирана като разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяваща се в счупване на черепа в тилната, слепоочната и базалната област, контузия на крайния мозък, травматичен субарахноидален кръвоизлив и генерализиран гърч, както и редица съпътстващи травматични увреждания.

Установено е, че Т. И. е била хоспитализирана за 14 дни, включително в интензивно отделение, като след изписването лечението е продължило продължително в домашно-амбулаторни условия, с необходимост от медикаментозна терапия и постоянна грижа от близки лица. От своя страна, комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза доказва наличието на протрахирана адаптационна реакция вследствие на преживения тежък стрес. Тази реакция е довела до трайна деградация в психоемоционалното състояние, изразяваща се в тревожност, депресивност, безсъние, социална изолация и ситуационни страхове, които все още не са преодолени и нарушават обичайното социално функциониране. Като се вземат предвид продължителният период на лечение и възстановяване, както и изключителният интензитет на преживените физически болки и психически страдания, които са неимоверно утежнени от състоянието на бременност и напълно основателния страх за живота и нормалното развитие на нероденото дете, присъденият размер е справедлив еквивалент на действително претърпените вреди. Този размер кореспондира напълно със съдебната практика в сходни случаи, размера на лимитите на застрахователно покритие по чл. 492 КЗ и икономическите условия в страната към датата на определяне размера на обезщетението.