Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 184 от 13.01.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 7153/2021
Вид
Решение № 184
Подписан
13.01.2023
В сила
08.05.2024
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Пловдив, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330107153 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от ФИНАНСОВА КЪЩА *** ООД срещу ответниците И. Н. Т. и А. Т. Т. която са предявени обективно и субектвивно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с които се претендира всяка от ответниците/ в качеството да наследник, приели наследството на Т. Т./ да бъдат осъдени да заплати на ищеца сума в общ размер от сумата в размер на 21 200лв, представляваща половината от главница в размер на 40 000лв и уговорена възнаградителна лихва размер на 2400лв, дължими по договор за заем от договор за заем №*** от *****г., както и сумата от 3600лв, представляваща половината от уговорената в т. 8.2 от договор за заем №*** от *****г. лихва от 9% годишно върху главницата от 42400лв, начиная от деня следващ датата на падежа *****г. до датата на депозиране на исковата молба в съда - *****г. включително или за срока от 2 години - сумата в общ размер на 7200лв , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - *****г. до окончателното й заплащане.

Твърди се, че ФИНАНСОВА КЪЩА *** ООД с ЕИК:201468865, е кредитор на Т. Г. Т., ЕГН:********** , тъй като е сключен договор за заем №*** от ****г., по силата на който ФИНАНСОВА КЪЩА *** ООД с ЕИК:201468865 отпуска заем на Т. Г. Т., ЕГН:********** - заемополучател в 1 размер на 40 000лв със срок за погасяване - 12 месеца, считано от сключване на заема, при 6% годишна договорна лихва върху главницата, при годишен процент на разходите 6%. Съгласно чл.8.2 от Договора за заем страните са уговорили, че при просрочие на плащането на главницата по кредита лихвата по кредита се увеличава от 6% на 9% за всеки просрочен месец. Молителят сочи, че заемът е усвоен от заемополучателя на *****г., като е преведена сумата от 40 000лв по посочена от заемополучателя сметка в БАНКА ДСК АД. Твърди се, че не е постъпвало плащане за погасяване на задължението.

Сочи, че до *****г. - крайния падеж на задължението не са постъпили суми от заемополучателя за погасяване на задължението, с оглед което съгласно предвидено в чл.8.2 от договора за заем е начислена лихва за забава. Така на падежа *******г. е ищеца е следвало да получи плащане на сумата от 42400лв., които 40000лв - главница и 2400лв - договорна лихва при лихва от 6% годишно. След като не е получило плащане е започнало начисляване на лихва по чл.8.2 от Договора за заем върху главницата, като за периода от 27.04.2019г. до 27.04.2021г. са изминали две години, през които е начислена върху задължението проста лихва в размер на 9% годишно, т.е. 3600лв лихва годишно, като за периода от 27.04.2019г. до 27.04.2021г. - две години се е натрупала лихва в размер на 7200лв. На *****г. Т. Г. Т. ***** и оставя наследници по закон И. Н. Т. ЕГН: **********, и А. Т. Т., ЕГН:**********.

Сочи, че ответниците И. Н. Т. ЕГН: ********** и А. Т. Т., ЕГН:********** са приели наследството, оставено от общия им наследодател Т. Г. Т., ЕГН:**********, като всеки от наследниците придобива по 1/2 (една втора) идеална част от наследството (активи и пасиви) по пътя на универсланото правоприемство. Тъй като предмет на делото е парично притежание на наследодателя, което е делимо, то ответниците в качеството им на наследници, приели наследството притежават качество на длъжници за връщане на заемната сума до размера на 1/2 (една втора) от полученото в заем. Предвид това, предявяват се процесните искови претенции.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответниците, в който се оспорва техния наследодател да е получавал заем от ищеца. Твърди се, че ако действително Т. Г. Т. действително е поучил процесната сума по негова сметка, те не е била даван на заем, а връщане на такъв, тъй като ищецът е длъжник на Т. Г. Т., по силата на запис на заповед, издаден на ******* г.

В случай, че се установи валидно възникнало заемно правоотношение се твърди, че е налице погасяването на задължението по него с две плащания към ищеца за общо 40 000 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

От цялата доказателствена съвкупност /включително приетатата като компетентно изготвена и обективна съдебно-почеркова експертиза/ се установява по категоричен начин, че ФИНАНСОВА КЪЩА **** ООД с ЕИК:201468865 и Т. Г. Т., ЕГН:********** имат валидно сключен договор за заем №**** от *****г., по силата на който Т. Г. Т. получил сума в размер на 40 000лева. Безспорно е и че И. Н. Т. и А. Т. Т. са приели наследството, оставено от общия им наследодател Т. Г. Т..

От приетите писмени доказателства се установява / извлечение от банкова сметка с титуляр Т. Г. Т./, че са извършени две плащания / всяко от които в размер на 20 000 лв/ от сметката на наследодателя Т. Г. Т. към сметка 2 на ищцовото дружество, след сключване на договора, с които съдът приема, че главницата от 40 000 лева е погасена.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В 3 конкретния случай е посочено, че ГПР е 6 %, а възнаградителната лихва– 0.5 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 5 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост /Решение №

1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/. Следователно 4 процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.

Поради гореизложеното предявените искове следва да бъдат отхърлени.

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3ГПК в полза на ответника, следва се присъдят сторените от последния разноски в исковото производство, които са в размер на 2606,9 лева.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИНАНСОВА КЪЩА **** ООД срещу И. Н. Т., ЕГН ********** и А. Т. Т., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с които се претендира всяка от ответниците/ в качеството на наследник, приела наследството на Т. Т./ да бъде осъдена да заплати на ищецовото дружество сума в общ размер от сумата в размер на 21 200лв, представляваща половината от главница в размер на 40 000лв и уговорена възнаградителна лихва размер на 2400лв, дължими по договор за заем от договор за заем №**** от *****г., както и сумата от 3600лв, представляваща половината от уговорената в т. 8.2 от договор за заем №*** от *****г. лихва от 9% годишно върху главницата от 42400лв, начиная от деня следващ датата на падежа - *****г. до датата на депозиране на исковата молба в съда - *****г ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - ****г. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА ФИНАНСОВА КЪЩА *****ООД да заплати на И. Н. Т. и А. Т. Т. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2606,9 лева – разноски в исковото производство по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5

6