Решение № 1211 от 15.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1211 гр. Пловдив, 15.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330112491 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. П.

ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град ******* против В. В. О., с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 23.11.2020 г. – 12.05.2023 г., в качеството си на потребител на водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ******, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 599.05 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 49.73 лева, за периода 30.04.2021 г. – 31.05.2023 г.

Твърди се, че ответникът е наемател на ОП „Жилфонд“ и като такъв отговарял за задълженията, натрупани по партидата. Същият фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ****** а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия.

Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло, съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия - при условията на липсващо измервателно устройство. Поради това съгласно ОУ се начислявали по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб. м. за топлофицирано жилище на всеки един обитател.

Начислявано било количество вода за двама обитатели по 10 куб.м.

Сочи се, че предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело №8803/2023 г. на ПРС, V гр.

1 състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски. Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 16.06.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв.

В. М., е подал отговор на исковата молба.

На първо място, изразява становище за нередовност на исковата молба, тъй като формулираният петитум на исковата молба бил неясен – не било индивидуализирано спорното субективно право, чиято защита се търси. Освен това, установителния иск по чл.

422 ГПК бил недопустим, тъй като ищецът имал на разположение осъдителен иск.

На следващо място, оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва, че ответникът е собственик и/или ползвател на описания имот, респ. че има качеството на потребител на предоставените от ищеца услуги.

Оспорва, че ищецът е доставил на ответника посочените в исковата молба количества вода. Оспорва записванията в представените карнети. Оспорва, че в случая са били налице предпоставките на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от ОУ на ищеца. Оспорва, че в жилището е имало двама потребители и правилността на извършените ежемесечни начисления – по 10 куб.м. вода за двама човека.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

По редовността и допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 8803/2023 г. по описа на ПРС, V гр.с., в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № ***** г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 599.05 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 23.11.2020 г. – 12.05.2023 г. за обект, находящ се в гр. *************; 49.73 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.04.2021 г. - 31.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 16.06.2023 г. до окончателното й погасяване. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Съдът намира, че направеното от ответника възражение за нередовност на исковата молба, е неоснователно, тъй като същата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК и при проверка съдът констатира, че предявените искове са допустими.

Ищецът е изложил всички обстоятелства, на които основава исковете си, като е посочил основанието, както и по какъв начин е формирана претендираната главница, които вземания съответстват на заявения петитум.

Възражението за недопустимост на предявените искове е неоснователно, тъй като предявените искове са по чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

2

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника, както и че има качество на клиент /потребител с клиентски №******, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се гр. ********, както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия и начислените суми съответстват на потреблението. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.

2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П.

От представените доказателства се установява по безспорен начин, че ответникът има качеството на потребител.

Видно от приетите документи от ОП „Жилфонд“, на 01.11.2018 г. /л.66-67/ е сключен Договор за наем на общинско жилище и Допълнително споразумение към него от 01.03.2024 г., за срок от 10 години, т.е. до 01.11.2028 г., за процесното общинско жилище, находящо се в гр. ****** сключени между ответника и Община Пловдив, ОП „Жилфонд“, като ответникът в последният е декларирал, че домакинството му се състои от четирима души – съпруг и две деца. Поел е задължение, съгласно чл. 15 от Договора, да заплаща разходите за консумирана топлинна и електрическа енергия, топла и студена вода. Изрично е подписал декларация /л.82/, че е съгласен копие от настанителната му заповед и копие от договора за наем, да бъдат предоставени за служебно ползване на ЕВН България (енергоснабдяване и топлофикация) и до ищцовото дружество „ВиК“ ЕООД, както и, че ежемесечно в ОП „Жилфонд“ Пловдив (при заплащане на наемната цена) ще представя бележки за платени 3 консумативи: електроенергия, топлоенергия и ВиК. В тази насока, подписаната от ответника декларация има характер на извънсъдебно признание на ответника, че последният е изявил воля, да бъде абонат на ВиК. Същата се ползва с доказателствена сила срещу него, тъй като касае неизгоден за него факт.

Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът има качеството „потребител”, според нормативната уредба. През процесния период имотът е бил водоснабден и обитаван от него и семейството му /четирима души/, видно от представените от „ОП „Жилфонд“ констативни протоколи.

През целия период в обекта е имало по четирима обитатели, видно от същите констативни протоколи, които следва да бъдат възприети, тъй като почти всички са подписани от ответника или от членове от домакинството на ответника.

Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на „ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 10 куб. на месец като за двама живущи.

Не могат да бъдат споделени възраженията, че месечните количества не са определени надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода.

Необходимите данни се съдържат в представените карнети, като макар същите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, в карнетите са посочени дати и месеци на проверките. Правени са ежемесечни посещения, а карнетите са редовно водени. Нещо повече, по делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 10 куб. на месец като за двама живущи, макар по делото да се установява, че обитателите са четирима. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът е начислявал произволно потребените количества вода.

Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на консумираните услуги, тъй като е имало реално ползване на доставената и отведена вода.

В действащите Общи условия на дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ027/09.06.2006 г. се съдържа изрично задължение на потребителите да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/.