Решение № 1056 от 11.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1056 гр. Пловдив, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330115584 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от С. А. А., ЕГН **********, от гр. ****** ******, с която е предявен срещу Н. Ц. Ц., ЕГН **********, от гр.

*******************************************, иск с правно основание чл. 227, ал.

1, б. в) ЗЗД, за отмяна на дарение на идеална част от недвижим имот, обективирано в Нот. акт № **, том ***, дело № ****** по описа на нотариус Н.Х.С., вписано под акт ******, дело ****** по описа на СВ – гр. Пловдив.

В исковата молба и уточняващите молби по делото се твърди, че с дарение, обективирано в Нот. акт № **, том ***, дело № ****** по описа на нотариус Н.Х.С. и вписано под акт ******, дело ****** по описа на СВ – гр. Пловдив, ищецът бил дарил на ответника 1/1000 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от свой имот, а именно: 1/3 ид.ч. от дворно място с площ от 209 кв.м., съставляващо съгласно титул на собственост УПИ І-********** по плана на Централна градска част на гр. ********** ********** представляващ съобразно актуалната КККР на гр. ****** ПИ с идентификатор № **********, както и от целия трети жилищен етаж с площ от 110 кв.м. от построената в двора сграда, ведно с прилежащите му ½ ид.ч. от тавана, избено помещение с площ от 50 кв.м., ½ ид.ч. от южното избено помещение, заедно със съответните идеални части от общите части на сграда, представляващ съобразно актуалната КККР на гр. Пловдив СОС с идентификатор № **********. Поддържа се от ищеца А., че той, предвид липсата на трудова ангажираност, се нуждаел от издръжка в размер на 800 лв. месечно, а липсата на собствено жилище породило нуждата от заплащане на наем в размер вариращ между 150 лв. и 200 лв. С оглед необходимостта от заплащане на сметки за ток и вода му се налагали разходи в размер на 50-70 лв. на месец, а остатъка до 800 лв. му бил необходим за закупуване предимно на храна. Аргумент в подкрепа на посочения размер за издръжка извежда още от публикуваните от Националния статистически институт и К.Н.С.Б размери на необходима издръжка на човек за периодите 2020г. и 2021 г. В тази насока ищецът твърди, че в качеството си дарител бил отправил и била 1 връчена покана до ответника – дарен, за заплащане на месечна издръжка от 800 лв., предвид възникналата нужда за ищеца и изпадането му в затруднено положение.

Поканата била връчена на 09.10.2022 г., като в предоставения двуседмичен срок, а и след това ответникът не бил предприел действия за осигуряване на поисканата от ищеца издръжка. Ищецът счита, че с това си поведения ответникът реално отказвал да заплаща издръжка на своя дарител. По изложените съображения се моли за уважаване на иска да бъде отменено извършеното дарение.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от Н. Ц. Ц.. Същия в открито заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва иска.

Като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. в) ЗЗД. Визираната разпоредба предоставя възможност на дарителя да отмени направено от него дарение, тогава когато дарения отказва да даде на дарителя издръжка, от която последния се нуждае. В този смисъл за уважаване на исковата претенция бе в доказателствена тежест на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е извършено процесното дарение, обективирано в посочения в исковата молба нотариален акт, от ищеца на ответника; да е възникнала трайна нужда от издръжка за ищеца, съобразно описаното в исковата молба и уточняващите молби, вкл. и размера на месечната му издръжка и наличието на формиращите го компоненти; отправена покана от ищеца, като дарител, до ответника, като дарен, за заплащане на необходимата му издръжка; както и че ответникът, като дарен, разполага с достатъчно средства, за да предоставя поисканата от дарителя издръжка, без да поставя себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

По делото не е спорно, а и се установява от представения Нот. акт № **, том ***, дело № ******, че ищецът С. А. е дарил на ответника Н. Ц. 1/1000 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от притежаваните от дарителя 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор № **********, както и от целия трети жилищен етаж с площ от 110 кв.м. от построената в поземления имот сграда. Доказва се и че е отправена покана от ищеца, като дарител, до ответника, като дарен, за заплащане от последния в полза на ищеца А. на месечна издръжка в размер на 800 лв., от която дарителя счита, че се нуждае. Последното е видно от приложените към исковата молба писмени доказателства – покана за заплащане на издръжка, връчена от ЧСИ по реда на чл. 47 ГПК съгласно наличните по делото уведомление и Констативен протокол от 26.09.2022 г. на съдебния изпълнител за извършените от него действия по повод на връчването на поканата.

Липсват обаче конкретни доказателства, от които да се установи, че ищецът действително е в затруднено материално положение и се нуждае от издръжка, вкл. и в посочения от него и претендиран размер от 800 лв. Представена е извадка на НСИ за общия разход на домакинствата по групи разходи за периода от 2012 г. до 2021 г.

Същата обаче не се намира за приложима в случая, доколкото не са представени по делото доказателства дали тези разходи са съотносими към нуждите на ищеца, нито за покриването на какви конкретни разходи на него лично му е необходима подкрепа.

Приложена е от ищеца извадка от регистрационната му карта при Дирекция „Бюро по труда“, видно от която той е бил записан като безработен на ******, но от тогава той е осъществявал срещи с цел получаване на предложения за работа само веднъж – на ******. Не е ясно дали към датата на приключване на съдебното дирене ищецът все още не е трудово ангажиран. Освен това само по себе си отсъствието на възнаграждение за полаган труд не води до извод, че неангажираното лице не разполага със средства от други източници. Още повече, че са налични твърдения за 2 осъществявана търговска дейност от страна на ищеца. Следователно не се доказва една от предпоставките за уважаване на исковата претенция - възникнала трайна нужда от издръжка за ищеца.

По делото не са представени също така доказателства относно възможността на ответника да осигурява издръжка за дарителя си. Единственото писмено доказателство в тази насока е извадка от търговския регистър, видно от която на Н. Ц. е едноличен собственик на капитала на дружеството **********, с вписан капитал от 2 лв. Други доказателства не са ангажирани. В случая следва да се изтъкне и приетото с Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК, че при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Тези предпоставки останаха недоказани по делото поради липсата доказателства за тяхното установяване.

Предвид гореизложеното и въпреки, че на ищеца му бе указана доказателствената тежест, същия не успя да проведе успешно пълно и главно доказване на своята претенция. Включително с доклада са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, че не се сочат доказателства относно наличието на трайна нужда от издръжка и относно размера на същата, както и че ответникът разполага с възможност да осигурява издръжка, без да поставя себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на ищеца. По делото обаче не се ангажираха доказателства от ищеца в преклузивните срокове, дори и след предоставената му допълнителна възможност за това, които доказателства да са в подкрепа на основателността на претенцията му.

С оглед на горното искът като недоказан по своето основание и размер ще се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. А., ЕГН **********, от гр. ****** ******, срещу

Н.

Ц.

Ц.,

ЕГН

**********, от гр.

*******************************************, иск с правно основание чл. 227, ал.

1, б. в) ЗЗД, за отмяна на дарение на идеална част от недвижим имот, обективирано в Нотариален акт № **, том ***, дело № ****** по описа на нотариус Н.Х.С., с район на действия Районен съд Пловдив, рег. № ******, който нотариален акт е вписан под акт ******, дело ******, вх. рег. № ********** по описа на Служба по вписванията гр.

Пловдив, предмет на което дарение е 1/1000 идеална част от 1/2 идеална част от следния имот, представляващ според актуалните кадастрална карта и кадастрални регистри, следното: 1/3 идеална част от Поземлен имот с идентификатор № **********, по кадастрална карта и кадастрални регистри на

*******************************************, одобрени със Заповед № РД-1848/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР засягащо последния имот е от 24.10.2018 г., с адрес на имота гр.

*******************************************, с площ 210 кв.м, вид територия Урбанизирана,

НТП

Ниско застрояване

(до

10 м.),

*******************************************, при съседи: ПИ **********; ПИ 5**********, ПИ **********; ПИ **********, КАКТО и целия трети етаж от 3 построената в поземления имот жилищна сграда, съставляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по кадастрална карта и кадастрални регистри на *******************************************, одобрени със Заповед № РД-1848/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащо самостоятелния обект е от 24.10.2018 г., с адрес на имота *******************************************, който самостоятелен обект се намира на **********, в сграда с идентификатор **********.1, с предназначение:

Жилищна сграда-еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор **********; при предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент-в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, при брой нива на обекта – 1, с посочена в документа площ от 110.00 кв.м., и прилежащи части: 1/2 идеална част от тавана, стълбището, входа и южна изба, юг изба - 50 кв.м.; стар идентификатор-няма, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма; под обекта - **********.1.2; над обекта – няма.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4