Решение № 373 от 28.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Благоевград, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Величка Пандева

Андроника Ризова при участието на секретаря М. Миразчийска в присъствието на прокурора и М. Г. Ш. като разгледа докладваното от Величка Пандева Въззивно частно наказателно дело № 20251200600191 по описа за 2025 година

С определение от 08.01.2025г. постановено по нохд № 567/24 г. по описа на РС - Разлог на основание чл.343б,ал.5 вр. ал.1 от НК на Н. А. Х. се присъжда да заплати равностойността на управлявания от него автомобил - лек автомобил марка »Субару Легаци.», в размер на 6 000,00 лева, представляваща равностойността на лекия автомобил марка и модел „Субару Лагаци“, рег. № *.

Против определението е постъпила въззивна частна жалба от защитника на подсъдимия с наведени оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като определението на РС противоречи на Конституцията. Освен това съществуват две преюдициални запитвания до ЕС във вр. с приложението на чл.343б, ал.5 от НК и следва да бъдат изчакани тези решения. Искането е да се постанови определение, с което се отмени атакувания съдебен акт и вместо него се постанови друго, с което се произнесе съдът по приложението на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК относно автомобила, притежаван в режим на СИО. В съдебно заседание жалбата е поддържана.

Представителят на ОП счита, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Въззивният съд, след като обсъди подадената жалба и събраните по делото доказателства, като съобрази изразените становища и провери в цялост правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:

1

Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено в производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. чл. 343б,ал.5 от НК. Производството е било открито и определението произнесено, след като преди това първоинстанционния съд е одобрил споразумение, по силата на което подсъдимият Н. А. Х. е бил признат за виновен и наказан за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

С обжалваното определение съдът, на основание чл.343б, ал.5 от НК е присъдил в тежест на подсъдимия Н. А. Х. да заплати сумата от 6 000лв., представляваща равностойността на лек автомобил марка и модел „Субару Легаци“ с рег. №*.

При постановяване на обжалваното определение, районният съд се е съобразил с наличните по делото доказателства, като е посочил, че доколкото МПС-то - предмет на престъплението не е еднолична собственост, а съпружеска имуществена общност, не може да бъде отнет в полза на Държавата. В тази хипотеза законодателят е предвидил да бъде отнета неговата равностойност.

От заключението на изготвената хода на ДП оценителна експертиза е видно, че стойността на управлявания от Х. автомобил възлиза на 6 000лв. Предвид това, че съпружеската общност е бездялова, не подлежи на отнемане и половината от него, в този смисъл съдът е постановил Н. Х. да заплати сумата от 6 000лв., представляваща равностойността на лекия автомобил.

Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, по следните съображения:

С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета ал. 5 на чл.343б от НК, според която в случаите на извършено престъпление по чл.343б, ал.1–4 от НК - при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда равностойността му.

Очевидно волята на законодателя при приемане на разпоредбата на чл.343б, ал. 5 от НК е била при извършване на такова престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното средство, собственост на дееца, а ако последният не е собственик - да бъде присъдена равностойността му, т. е. да се предвиди допълнителна превантивна мярка (санкция) за неправомерното поведение на дееца, чиято цел е възпиране на последния да извършва други такива престъпления, независимо от наложеното му наказание по НК.

С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от общата част на НК, също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите, собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на престъплението, като в последния случай, това трябва да е и изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато, впрочем, е и разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК, а когато средството на престъплението липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му.

2

Πpecтъплeнията пo чл. 343б, aл. 1 - 4 HK ca чacт oт пpecтъплeниятa пo тpaнcпopтa, чиито обект на защита ca oбщecтвeнитe oтнoшeния, cвъpзaни c бeзoпacнocттa нa движeниeтo, пpaвилнoтo фyнĸциoниpaнe и нopмaлнaтa и бeзaвapийнa paбoтa нa тpaнcпopтa. Няма спор в доктрината и съдебната практика, чe пpи вcичĸи пpecтъплeния пo тpaнcпopтa, ĸoитo ca cвъpзaни c yпpaвлeниe нa пpeвoзнo cpeдcтвo, тoвa пpeвoзнo cpeдcтвo e eлeмeнт oт зaщитeнитe oбщecтвeни oтнoшeния, пopaди ĸoeтo и e чacт oт пpecтъпният cъcтaв.

Няма съмнение, че мотивите на законодателя, при приемане на промените в НК и в частност новата разпоредба на чл.343б, ал.5 от НК, са били да се засили превенцията в посока да се предотврати извършването на бъдещо общественоопасно деяние, на първо място в личен за дееца план и на второ - за останалите членове на обществото ни.

От изложеното може да се изведе и връзката между посочените разпоредби от общата и особената част на НК и смисъла на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на държавата по чл.53 от НК, независимо от наказателната отговорност.

Не може да бъде споделено възражението на защитата в смисъл, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не следва да бъде прилагана, т.к. противоречи на Конституцията на Република България (КРБ), както и че МПС-то е СИО.

Конкретният случай попада под хипотезата на чл.53, ал.1,б.“б“ от НК вр. чл.343б, ал.5 от НК, като въззивният съд намира, че така приетата от законодателя допълнителна наказателна репресия е наложителна така, за да се осъществи превенция срещу транспортни престъпления, които са с висока степен на обществена опасност и тази репресия преследва легитимна и съобразена цел - опазване живота и здравето на участниците в движението, която дейност поначало е с висок степен на риск. В настоящия случай, с одобреното от първоинстанционния съд споразумение по нохд на Районен съд - Разлог, подсъдимият Н. А.

Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като му е наложено съответното наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.24,ал.1 от СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съгласно ал.3 от посочената разпоредба, съвместният принос се предполага до доказване на противното.

Съобразно константната съдебна практика, СИО представлява особена бездялова съвместна собственост на двамата съпрузи, съответно същата е неделима. В разпоредбата на чл.27 от СК са уредени хипотезите за прекратяване СИО, а именно: 1/ с прекратяването на брака, 2/ по съдебен ред и по време на брака, ако важни причини налагат това, 3/ по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор, 4/ когато върху вещ СИО е насочено изпълнение по реда на ГПК за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху тази вещ, както и 5/ с влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг - едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.

3

Съгласно разпоредбата на чл.28 от СК при прекратяване на имуществената общност, дяловете на съпрузите са равни, т.е. по ½ идеална част. От данните по делото е видно, а и не се оспорва от страните, че послужилият за извършване на престъплението лек автомобил е съсобствен на подсъдимия и неговата съпруга, В този смисъл автомобилът се явява съпружеска имуществена общност, т.е. не е изключителна собственост на подсъдимия.

Трайната съдебна практика на върховната съдебна инстанция по наказателни дела по приложение на разпоредбата на чл.53, ал.1 от НК приема, че СИО няма как да не бъде взета предвид.

В настоящата хипотеза, тъй като подсъдимият не е изключителен собственик на посоченото МПС, предмет на извършеното от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, настоящият съдебен състав намира, че законосъобразното приложение на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК изисква подсъдимият да бъде осъден да заплати в полза на държавата пълния размер на равностойността на МПС-то по пазарната му оценка. Видно от извършената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, вещото лице е дало заключение, че стойността на процесното МПС, към датата на деянието възлиза на сумата от 6 000 лева.

В случая, доколкото съсобствеността върху МПС-то не се прекратява по предвидените в СК хипотези, настоящият съдебен състав не намира за правилно приложението на чл.343б,ал.5 от НК, при което се постановява отнемане в полза на държавата на ½ идеална част от автомобила, явяваща се собственост на подсъдимия, като се присъди и ½ от неговата равностойност, за частта, която е собственост на съпругата му, в какъвто смисъл е част от съдебната практика по приложението на посочената разпоредба. Това е така, доколкото МПС-то е съсобствено между съпрузите, при един особен режим на съсобствеността - СИО, която по дефиниция е бездялова и неделима, докато не бъде прекратена. Дори да се приеме, че съпрузите притежават равни дялове от МПС-то, отнемането на ½ идеална част от автомобила би довела до съсобственост между съпругата на подсъдимия и Държавата.

Тъй като съпругата няма вина за извършеното от подсъдимия деяние, то съдът намира, че не може да поставя другия съпруг в неравностойно положение и фактически да накърнява правото му на собственост, заради извършено от друг престъпление, бил той и негов съпруг.

С Решение № 8/17.07.2025 г. по конституционно дело № 15/2024 г. е отхвърлено искането за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК. Към настоящия момент няма произнасяне от СЕС по направено преюдициално запитване във връзка с приложението на чл.343б, ал. 5 НК, за това дали задължителното отнемане на автомобила по тази разпоредба нарушава правото на ЕС и конкретно принципа на пропорционалност в ХОПЕС. Не са налице и основанията по чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК за спиране на съдебното производство по настоящото дело, защото настоящият съд не е отправил преюдициално запитване, като с оглед материалите по настоящето дело не се и налага отправяне на такова. Стойността на отнетото имущество е съизмерима с тежестта на престъплението, за което е осъден Н. Х., като с наказването по това престъпление се защитават важни обществени отношения, свързани с безопасността, живота и здравето на гражданите при движението по пътищата. Наказването с отнемането на МПС или с 4 осъждане за заплащане на неговата равностойност не може да се приеме, че е несъразмерно на извършеното престъпление с оглед защитаваните обществени отношения и това е независимо от стойността на моторното превозно средство.

С оглед всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че прилагайки разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, респективно присъждайки заплащането на пълната равностойност на процесното МПС в тежест на подсъдимия, доколкото не е изключителна негова собственост, а е в режим на СИО с неговата съпруга, като придобито по време на брака им, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, тъй като правилно е приложил материалния закон.