Решение № 492 от 29.05.2017, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 2739/2016
- Вид
- Решение № 492
- Подписан
- 29.05.2017
- В сила
- 05.10.2017
- Състав
- ПАВЛИНА НЕЙЧЕВА ПАСКАЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.329, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 ал.1 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.149 · Семеен кодекс
- чл.17 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл.53 · Семеен кодекс
- чл.56, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.4 · Семеен кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№_______ гр.Добрич,
29.05.2017г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА, сложи за разглеждане гр.д. №2739 по описа на съда за 2016 година, докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази следното:
Ж.И.П., ЕГН **********
*** е предявил срещу М.Г.Т. – П., ЕГН **********,*** искове (съгласно изменение допуснато в о.с.з. от 09.02.2017г.) за развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Ж.Ж. П., ЕГН **********, за определяне режим на лични контакти с детето, за присъждане на издръжка в полза на детето в размер на 105 лв., за предоставяне ползването на семейното жилище на ответницата, както и след развода ответницата да се именува с предбрачното си фамилно име - Т.. В исковата молба са изложени следните съображения: В началото съпружеските взаимоотношения протичали в дух на разбирателство. Постепенно между тях възникнало напрежение, породено от различните им разбирания и несходство в характерите им. Съпрузите решили да работят в чужбина и с получените средства да издържат семейството, но не се получило. Последвали множество скандали, което довело до отчуждение между тях. Първоначално ищецът П. полагал усилия да запази брака, но поведението на ответницата довело до липса на контакти между съпрузите. От една година съпрузите са фактически разделени, не се срещат. Ответницата образувала срещу ищеца производство за защита от домашно насилие, след което ищецът няма желание да осъществява контакти с нея.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала писмен отговор на исковата молба.
Ответницата М.Г.Т.
– П. е предявила срещу ищеца по първоначалните искове Ж.И.П., насрещни искове за развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Ж.Ж. П., за определяне режим на лични контакти между бащата и детето, за присъждане на издръжка в полза на детето в размер на 150 лв., начиная една година преди подаване на исковата молба, за предоставяне ползването на семейното жилище, както и след развода ищцата да се именува с предбрачното си фамилно име - Т.. Излагат се следните съображения: Преди сключването на брака страните открили магазин за цветя с цел осигуряване на доходи. В магазина работела само М. П.. Съпругът й не искал да работи, евентуално правел доставки, но задължително вечер вземал оборота от продажбите.
След сключването на брака съпругът се променил. Започнал да прави скандали, обиждал съпругата си и семейството й. След всеки скандал си заминавал. Наложило по време на бременността и след като детето навършило 40-дни, П. да работи в магазина. При това вземала детето със себе си. Две седмици след раждането на детето, П. се преместил да спи в друга стая, тъй като детето му пречело да спи.
Два месеца след раждането на детето, П. се изнесъл от семейното жилище и повече не се е връщал. По време на брака между страните, П. многократно обиждал съпругата си и й нанасял побой. На 26.05.2014г. в заведение в гр.Добрич, в присъствието на сестрата на П. и съпруга й, П. станал агресивен, обиждал и заплашвал съпругата си. По пътя към вкъщи я ударил. След раздялата между съпрузите, П. по никакъв начин не е участвал в издръжката на детето. Когато се виждал с него не му обръщал внимание или се държал грубо. В отношения му с детето липсва бащина обич. След срещите с бащата, детето ставало неспокойно и се удряло по главата. Това мотивирало П. да се обърне за съдействие към отдел „Закрила на детето”, където й било препоръчано да посещава социална услуга „Център за обществена подкрепа”.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по насрещните искове е подал писмен отговор на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Бракът между съпрузите е сключен на 28.04.2012г. пред длъжностното лице по гражданското състояние при община гр.Добрич.
От брака си страните имат родено едно дете – Ж.Ж. П., род.***г.
Ищецът Ж.П. е представил доказателства, от които се установява, че същият притежава два жилищни имота – апартамент в гр.Добрич със застроена площ от 115.98 кв.м. и апартамент с площ от 112 кв.м., както и товарен автомобил.
Ответницата М. П. не е представила доказателства за притежавани от нея недвижими имоти и МПС.
В съответствие с нормата на чл.15, ал.6 от ЗЗД съдът изиска и по делото е представен социален доклад от дирекция “Социално подпомагане” - Добрич. От представения социален доклад се установява, че детето Ж. посещава детска ясла №2 в гр.Добрич, за което майката заплаща ежемесечна такса в размер на 54 лв. След раздялата на родителите, детето се отглежда от майката, която осигурява основните му потребности от подслон, облекло и храна. Жилището, което обитават майката и детето е собственост на родителите й. Апартаментът се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения. Жилището е обзаведено с мебели и уреди за обичайна употреба. Поддържа се добра битова хигиена. Жилището, което обитава бащата Ж.П. е собственост на неговия баща и се състои от три стаи, кухня и санитарни помещения. Битовата хигиена е добра. Обзавеждането е съобразено с потребностите на домакинството. Бащата е обособил кът за игра и кът за отдих за детето в жилището. Майката М. П. е заявила, че работи като консултант с месечен доход от 600 лв. Бащата Ж.П. е информирал, че е безработен, като не е регистриран в ТД «Бюро по труда». Ж. има избран личен лекар, който посещава при необходимост. Не страда от хронични заболявания. От социалното проучване е установено, че детето познава роднините си по майчина и бащина линия. Между майката и детето съществува силна емоционална връзка.
Детето е силно привързано към баба си по майчина линия, която живее в същото жилище. Установена е лоша комуникация между родителите във връзка с детето.
Същите са консултирани и им е издадено направление за ползване на социални услуги към ЦОП, където с тях да работят психолог и социален работник.
По искане на ищеца Ж.П., делото е допусната и приета съдебно-психологична експертиза, изготвена след проучване на материалите по делото и проведено психологично изследване на детето Ж. и неговите родители. Съгласно заключението, към периода на обследване детето Ж. е с психо-физиологическо развитие в норма, съответстваща на възрастта и опита му. Не се установяват наличие на физически и физиологични дефицити или хронични заболявания. У детето са налице познавателни пропуски, но и такива изпреварващи възрастовата му принадлежност и развитие. При Ж. не се наблюдават отклонения в смисъл на психо-емоционално разстройство и/или болестно състояние, различно от нормалното. Детето все още не е формирало яснота и правилност на говорните си умения. Психо-емоционалното му поведение има ситуативно-инстинктивен характер и е в процес на усвояване на адекватността на психо-емоционалните си реакции. Наблюдаваните у детето негативни психо-емоционално-поведенчески изблици са отнесени по-скоро към растежа на детето за по-лесно постигане на моментно желание. Не се отчитат наличие и/или индикации за физическо насилие над детето от страна и на двамата родители към него. Към датата на обследването бащата Ж.П. осъществява лични контакти с детето Ж. с посредничеството на лелята по бащина линия – М.Н., което подпомага процеса на транзиторност на детето от едното жилище в другото и обратно. Независимо, че психо-емоционалната реакция на детето в транзиторния процес от майката към бащата се отличава с кратковременна остра ситуативна реакция на противопоставяне, психо-емоционалната реакция на детето в транзиторния му процес от бащата към майката се отличава със силно изразена позитивна реакция на близост, у детето Ж. се установява наличие на амбивалентно отношение на приемане на двамата родители. Детето възприема дома на майката като свой дом, който е негов от раждането му и на практика е неговата защитена зона. Вещото лице препоръчва и двамата родители да продължат да бъдат консултирани за етапите на психо-емоционалното, психо-физическото и възрастово развитие на детето, нивата на възпитание, подходите, методите и ролите и на двамата родители, заедно и поотделно.
Св.М.Н. /сестра на ищеца Ж.П./ излага, че съпрузите не живеят в едно жилище от около две години. Същите сключили брак след една година съвместно съжителство, като живеели в жилище, собственост на родителите на съпругата М. П.. Започнали общ бизнес – магазин за цветя, в който работели и двамата. След раждането на детето Ж., майката се грижела за него, а ищецът Ж.П. работел в магазина. Отношенията между съпрузите се влошили малко след раждането на детето. Според св.Н.причината за неразбирателството между съпрузите е несходството в характерите им. Разделили се, защото между тях имало постоянно кавги и неприятности, като се започнало още около приготовленията около сватбата, след това при избора на име на детето и пр. Преди това, няколко пъти Ж.П. се връщал да живее в дома на родителите си. Съпругата му изхвърляла багажа му през терасата. През м.юни 2016г. съпрузите заминали за Англия, за да работят.
След завръщането им отношенията им били „съвсем нажежени”. Св.Н.твърди, че съпругата М. П. се държала арогантно /напр. удряла по масата/ при посещения в дома на родителите на Ж.П..
Винаги употребявала алкохол и цигари. След употребата на алкохол ставала агресивна и не можела да се контролира. Към настоящия момент, когато свидетелката взема детето от майката, то е в окаяно състояние - мирише на цигарен дим, дрехите му са неугледни. Бащата винаги се е грижел за детето.
Св.И.Н. /съпруг на сестрата на ищеца Ж.П./ излага, че съпрузите живеели в дома на родителите на М. П.. Преди две години Ж.П. се прибрал да живее при родителите си, като причините за това не са известни на свидетеля. Според Н., съпругата М. П. пуши много и пие „доста бира”. След употреба на алкохол става агресивна спрямо съпруга си. Отнасяла се е неуважително към бащата на съпруга си.
Преди раздялата между съпрузите за детето се е грижела майката. Св.Н. определя детето като „добре гледано, добре развиващо се”. Притеснението му е, че детето мирише на цигари, също и дрехите му, тъй като вероятно се отглежда в среда, в която се пуши. След раздялата между съпрузите, Ж.П. полага грижи за детето – закупувал е храна за него. Когато детето е с баща си, двамата си играят и се разхождат. В дома на бащата детето има цяла стая с негови играчки, купувани след раздялата на родителите. Детето също има и дрехи, които баща му е купувал и стоят в неговия дом.
Св. Ж.Г. /майка на М. П./ излага, че след сключването на брак, съпрузите заживяли в собствения на свидетелката апартамент на ул."***" № 2, вх.В, ап.3. Около една година с тях живяла св.Г. и съпруга й, но установили, че страните не се разбират и се преместили да живеят на друго място. Съпругът Ж.П. обиждал съпругата си, родителите й, както и упражнявал физическо насилие спрямо нея – „Нямаше бой, но имаше шамари”. След като родителите на съпругата се изнесли от жилището, отношенията между съпрузите се влошили. След раждането на детето, Ж.П. не искал да спи в стаята с него, тъй като много плачело.
След като съпругът П. се изнесъл от апартамента, скандалите не спрели. Според Г., П. сам си тръгвал от жилището, не е бил гонен от дъщеря й. Съпрузите имали цветарски магазин, в който работела М. П., а П. спял до 11,00ч. За стока ходели двамата. Детето не било навършило 40 дни, когато съпругата заедно с него отивала да работи в цветарския магазин. След раздялата между съпрузите, бащата не е полагал грижи за детето, не е предоставял средства за това. Издръжката на детето била поета от св.Г. и другата й дъщеря – сетрата на М. П.. Преди два месеца бащата започнал да плаща издръжка на детето. Детето се отглежда от майката в жилището на свидетелката.
Разпечатката съдържа 35 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54e90797-0f3c-485d-85b4-6bede1628537