Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 557 от 10.04.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4877/2022
Вид
Решение № 557
Подписан
10.04.2023
В сила
04.05.2023
Състав
Теодора Шишкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Варна, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20223110204877 по описа за 2022 година

Производството е образувано по жалба на М. Т. П., с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 22-0819-005404/27.10.2022 год. на Началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за допуснато нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.

В жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят твърди, че не е бил уведомяван по никакъв начин за служебното прекратяване на неговата регистрация. Поради изложеното се моли за отмяна на издаденото НП и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и направените с нея искания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител – депозира единствено писмено становище, с което моли за потвърждаване на издаденото НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.09.2022 г., около 13:42 часа, в гр. Варна, управлявания от жалбоподателя П. лек автомобил „Санг Йонг“ с рег. № В 5334 ВТ, бил спрян за проверка на ул."Г. Пиячевич" в посока гр. Девня, като било установено, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 31.08.2022 г.

След извършена проверка в Автоматизираната информационна система „КАТ“ 1 история на регистрацията“ по регистрационен номер на автомобила, е установено, че той е собственост на М. Т. П. и към момента на деянието.

С оглед горното, на 25.09.2022 г. било снето писмено сведение от М. Т. П. - собственик от е установено, че същия не е знаел за служебно прекратената регистрация на лекия автомобил, не е получавал уведомление от „Гаранционния фонд“ за това, че автомобила е без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и не е бил уведомен от застрахователите, че следва да заплати следваща вноска.

Поради изложеното, ВРП е отказала да образува наказателно производство срещу собственика на автомобила. Въз основа на това постановление преписката е била изпратена на АНО, който издал обжалваното НП, предмет на разглеждане в производството.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, в това число постановлението за прекратяване на образувано ДП послужило като основание за издаване на НП.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е основателна.

Наказателно постановление № 22-0819-005404/27.10.2022 год. е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед на Министъра на вътрешните работи, като същото е било издадено въз основа на постановление за отказ от образуване на НП, поради което и отсъствието на АУАН не съставлява нарушение на процесуланите правила.

Възражението за непрецизно описание на нарушението не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като в текста на обжалваното НП достатъчно ясно е отразено, че в случая АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя, че управлява нерегистрирано МПС – или по-конкретно такова със служебно прекратена регистрация.

Разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 14 от 2015 г.) посочва, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Конкретно допълващата разпоредба на чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП визирана от АНО посочва, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В конкретния случай съдът намира, че нарушението е доказано от обективна страна доколкото по делото се установи, че в процесния ден именно жалбоподателят е управлявал МПС-то, което е било констатирано като такова със служебно прекратена регистрация 2 поради несключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

При все това обаче, за да ангажира административно-наказателната отговорност на П. по този текст в тежест на АНО е било да докаже, че в процесния ден жалбоподателят е имал ясното съзнание, че управлява МПС нерегистрирано по установения за това ред или поконкретно с прекратена регистрация.

В случая по преписката отсъстват каквито и да било данни, че водачът на лекия автомобил е бил уведомен за служебно прекратената регистрация към момента в който е привел автомобила в движение – в тази насока е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ВКС и ВАС.

Поради посоченото според съда от същия не би могло да бъде търсена административно-наказателна отговорност, което от своя страна налага отмяна на издаденото НП.

Предвид изхода на спора и с оглед направеното искане и представянето на доказателства за реализирани разноски от страна на жалбоподателя в размер на сумата от 400 лева, съдът намира, че следва да възложи същите в тежест на наказващия орган, като същите не следва да се считат за прекомерни по размер с оглед вида на производството и дължимите минимални разноски по Наредбата за адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 22-0819-005404/27.10.2022 год. на Началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на М. Т. П., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за допуснато нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД МВР – Варна да заплати на М. Т. П., с ЕГН ********** сумата от 400 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3