Решение № 50 от 21.02.2024, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 522/2023
- Вид
- Решение № 50
- Подписан
- 21.02.2024
- В сила
- 28.03.2024
- Състав
- Владимир Стоянов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Закон за задълженията и договорите
- чл.193, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 193, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 193, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 194, ал. 1, изр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 194, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 195 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 50 гр. Карлово, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от В. Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320100522 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Ц. Т. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Т., общ. К., обл. Б., чрез адв. К. Р. и адв. А. П., със съдебен адрес: гр. Б., п.к. ****, ул. „В. А.“ № **, ет. *, оф. *против „В. БГ“ ООД, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К. С.“ №*представлявано от управителя И. С. С., чрез адв. А. К., адрес за призоваване: гр. П., бул. „М.“ ***, ет.*, оф. **.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати 5125.00 евро /пет хиляди сто двадесет и пет евро/ – сума, с която се намаля платената от него на ответника продажна цена от 26 000 лева за товарен автомобил марка „М.“, модел „С.“, рама №*************************, предмет на договор за покупко-продажба от 29.09.2022 г.
При условията на евентуалност, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 2138.48 евро /две хиляди сто тридесет и осем евро и четиридесет и осем евроцента/, платени от ищеца за отстраняване на скритите недостатъци на товарен автомобил марка
„М.“, модел
„С.“, рама
1
№**************************, предмет на договор за покупко-продажба от 29.09.2022 г.
Претендират се и разноските по делото.
Ищецът твърди, че на след преглеждане на обяви за продажба на автомобили в интернет страницата *************, и по-конкретно https://********.********.**/, се спрял на обявява за продажба на автомобил, M. S./М. С., година на производството 2014 г. В обявата за продажба на автомобила били описани характеристиките – бил обявен и представен като автомобил в перфектно състояние. След преценка нуждите си – за извършване на търговска дейност по превоз на товари на териториите на Р. Б., О. К. В. и С. И., както и Р. Г., ищецът решил, че това превозно средство ще ги удовлетвори. От съществено значение било автомобилът да е товарен, за да може да се развива търговска дейност от представляваното от ищеца търговско дружество „Н. Т. ****“ ЕООД – на територията на Р. Б. и извън нея, т.е. товарният автомобил бил закупен със специална цел, която не се осъществила поради независещи от купувача причини.
На 28.09.2022 г. ищецът направил преглед на автомобила и заплатил стойността му в размер на 26 000 лева, за което била издадена Фактура № 0000000245/29.09.2022 г. При първоначалния преглед и оглед не било възможно да се установи налице ли са скрити недостатъци /дефекти/ на превозното средство, включително, но не само – налице ли е износване на двигателя или са налице конструктивни особености, или дали са налице и други скрити недостатъци /дефекти/ на автомобила.
Така възникнало облигационното отношение между ищеца и ответното търговско дружество-продавач „В. БГ“ ЕООД. Сумата била преведена по банков път от личната сметка на купувача в „П. б.“ /с юридическо име „Ю.
Б.“ АД/. Автомобилът бил закупен от търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ТЗ, който по занятие извършва продажба на моторни превозни средства (коли) – вписано обстоятелство по Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. По този начин страните по договора за покупко-продажба на МПС имали характеристиките на търговец-продавач и потребител-купувач.
Автомобилът бил обявен от ответното търговско дружество „В. БГ“ ООД в перфектно състояние. След първоначалния преглед не били открити и констатирани необичайни звукове и/или шумове, а напротив –същият 2 изглеждал и бил представен като работещ и функциониращ напълно нормално. Въпреки това представителят на „В. БГ“ ООД отказал да се осъществи проверка на техническата годност на автомобила в лицензиран и/или оторизиран сервиз.
Още на следващия ден след покупката – 30.09.2022 г. /последният работен ден от седмицата, петък/, автомобилът бил откаран на платформа за превоз на автомобили /репатрак, осигурен от управителя на „В. БГ“ ООД Н.
Н./ за регистрация в КАТ - гр. Б.. Целта била след регистрацията на автомобила да се осъществи и извърши пътуване: 1. от гр. Б. до гр. С., Р. Б. и 2. от гр. С. до гр. А., Р. Г..
На следващия ден – 31.09.2022 г., ищецът, заедно с Т. Ц. Т. тръгнали на път. Пътуването започнало със стартова точка в гр. Б. и се планувало да се осъществи през гр. С., ГКПП К. -П., до гр. А., като крайна точка. При този първи момент на реална употреба и управление на автомобила, в купето и при ускоряване на скоростта започнала да се усеща неприятна задушлива миризма на изгорели газове, трептения и вибрации, идващи от частта на двигателя – под предния капак, както и загуба на мощността на автомобила. Наложило се да спрат, поради невъзможността автомобилът да поддържа скорост за движение, имало и изтичане на маслото и водата. Местоположението, където автомобилът не можел да продължи своето движение, било на територията на Р. Г.. Ищецът незабавно уведомил представителя на „В. БГ“ ООД Н. Н.
(целият процес на разговори се извършвал с това лице), на когото подробно и детайлно бил обяснен проблемът на закупения автомобил. Той поел ангажимент и дал обещание, че на другия ден ще изпрати платформа за превоз /репатрак/ от гр. К., за да вземе товарния автомобил, за тяхна сметка.
Обещанието обаче не било спазено, поради което ищецът ангажирал търговско дружество, надлежно учредено и регистрирано съгласно законите на Р. Г., на което заплатил сумата от 250.00 евро. Впоследствие Н. Н. действително изпратил репатрак, който да транспортира повредения автомобил до Р. Б., за да бъде ремонтиран за негова сметка. Закъснението било с няколко дни – автомобилът бил взет за транспортиране едва на 05.10.2022 г., като Н. Н. не възстановил платените от ищеца 250.00 евро След това започнало забавянето по отстраняване на недостатъците на закупения автомобил от „В. БГ“ ООД. Аргументите за това бил от различно 3 естество – например за това, че се изчаква да пристигне поръчан двигател от Р. Г., който да бъде заменен с повредения. От този момент – 05.10.2022 г., до 03.11.2022 г., товарният автомобил се намирал при „В. БГ“ ООД. На последния посочен ден ищецът бил уведомен, че може да си го вземе от сервиз в гр. К., стопанисван от В. С. В., на който „В. БГ“ ООД оставило товарния автомобил за ремонт. Такова обещание било дадено от Н. Н. с гаранция, че всички повреди ще бъдат отстранени, за да може ищецът да предприеме плануваното пътуване към В.. Н. Н. заявил с категоричност, че автомобилът вече функционира и е годен за употребление. Същият казал на ищеца да отиде в гр. Карлово на 10.11.2022 г. и да си го вземе. Съобразявайки се с това, ищецът и неговото семейство предприели пътуване до гр. К..
Целият ден на 10.11.2022 г. стоял в офиса на „В. БГ“ ООД, но така и не му бил предаден обратно функциониращ автомобил. Наложило се ищецът и близките му да се настанят в хотел и да реализират допълнителни непланирани разходи. На 11.11.2022 г. автомобилът все пак му бил предаден и ищецът предприел пътуване до Г.. На 15.11.2022 г. планирал пътуване до В.. Н. Н. го бил уверил в гарантирания произход на заменения двигател и за възможността за последващо сервизно обслужване в доверен сервиз и рекламация. Още по време на движението по пътя между гр. К. и гр. П., обаче автомобилът се повредил. Започнал отново да губи мощност, изтекли маслото и водата и автомобилът угаснал. Ищецът отново незабавно уведомил Н. Н., но същият преустановил всички форми на комуникация. Ищецът получил изричен и ясен отказ. Това се случило около един час след предаването на автомобила от сервиза.
Ищецът счита, че недостатъците на автомобил не е можело да бъдат констатирани от него при обикновен преглед към момента на закупуването му, още повече, че същият не разполага със специални технически познания.
Това не можело да се установи и в сервиз, освен ако не се правел специализиран преглед. Недостатъкът бил скрит по своя характер, тъй като за да се прояви, трябвало автомобилът да бъде управляван по определен начин, включително над определена скорост и/или по определен и специфичен начин и то за времеви период, който надвишава този на обичайния преглед.
От горното следвало, че ищецът-купувач закупил автомобила с този скрит недостатък. Ответното търговско дружество било своевременно /незабавно/ двукратно уведомено от стрА. на ищеца-купувач след откриване 4 на недостатъците – на 31.09.2022 г. и на 05.11.202 г. Следователно се налагал извод, че купувачът-ищец е изпълнил изискването на чл. 194, ал. 1, изр. първо от ЗЗД като незабавно е уведомил продавача за забелязаните недостатъци.
Очевидно било, че към момента на закупуване на моторното превозно средство съществували скрити недостатъци (дефекти) на същия, включително, но не само в частта на неговия двигател. Впоследствие чрез поредица от действия, двигателят на закупения автомобил бил заменен с друг такъв, който бил закупен от „Д. А.“ ЕООД, ЕИК ****************, представлявано от Ж. Д. Д.. Договорът за покупко-продажба на двигателя от 11.11.2022 г. не съдържал подпис на ищеца. Покупната цена надвигателя в размер на 300.00 лева, била заплатена от „В. БГ“ ООД, като част от поетия ангажимент за отстраняване на недостатъците на закупения автомобил.
Впоследствие се оказало, че замененият двигател не отговаря на специфичните характеристики на закупения товарен автомобил M. S.. Тези недостатъци били трудно доловими, поради което след приемането, автомобилът отново бил прегледан в течение на обикновено нужното време.
„В. БГ“ ООД носело отговорност и за онези скрити недостатъци, които ищецът не е могъл да забележи при обикновени и грижливо извършен преглед. „В. БГ“ ООД отговаряло за недостатъците дори и да е налице знание или незнание за съществуването им. Очевидно било, че продавачът бил недобросъвестен, т.е. налице било знание за недостатъците и неговата отговорност била за всички преки вреди.
Ищецът посочва, че в Тълкувателно решение № 88/28.02.1984 г. на ОСГК на ВС е разяснено, че отговорността за недостатъци може да бъде реализирА. в две хипотези: а) като установена в закона и/или договора гаранционна отговорност и б) като установената в закона отговорност за недостатъци по чл. 195, съответно чл. 265 от ЗЗД, като това са два отделни правни института, които съществуват успоредно, но които не могат да се реализират при условията на кумулативност. Иначе казано, налице били скрити физически и/или механични дефекти на автомобила, които представляват правна пречка новият собственик (ищецът-купувач) да встъпи в правата си и да ползва автомобила по предназначение. Ответното търговско дружество, в качеството си на продавач, на основание чл. 193 от ЗЗД 5 отговаряло в случаите, в които продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват цената или годността й за обикновеното или за предвиденото в договора управление. Продадената вещ проявила недостатъци, включително, но не само несъответствието на двигателя с този по договора. Задълженията на ответното търговско дружество не се изчерпвали с прехвърляне на собствеността на процесното МПС. Интересът на купувача по договора за продажба бил да придобие собствеността и да получи фактическата власт върху една вещ, която може да ползва - да я полза сам, като я употребява, или да получи нейната цена като я продаде в същия, преработения и т.н. вид. Оттук цената, която той плаща била еквивалентна с това положение, че вещта може да бъде ползвА. адекватно. Недостатъкът представлявал всяко неблагоприятно отклонение от нормално установените, общоприетите или уговорени качествени показатели на продадената вещ, вследствие на което съществено намалена се оказва било цената й, било годността й за нейното обикновено употребление или уговорено такова.
В случая различният двигател бил именно такъв недостатък, който не би могъл да бъде открит при обикновен преглед на автомобила, което го правело скрит недостатък и по отношение на него била приложима разпоредбата на чл. 194, ал. 1, предл. второ и трето. Очевидни били и зловредните действия на „В. БГ“ ООД, които се опитвали да прехвърлят отговорността на трето лице – „Д. А.“ ЕООД. „В. БГ“ ООД закупило от името на Ц. Т. Т. другия двигател (употребен) от „Д. А.“ ЕООД, като видно от представената кореспонденция по „В.“ между представителя на „В. БГ“ ООД и Ц. Т. ставало ясно, че „В. БГ“ ООД е признало първоначално проявените и открити скрити недостатъци на продадения автомобил и впоследствие е поело ангажимента и задължението да ги отстрани и да приведе автомобила в безопасно състояние за експлоатация, но чрез закупуването на друг двигател (употребен) от „Д. А.“ ЕООД този ангажимент не бил изпълнен.