Решение № 3481 от 26.07.2019, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 18378/2018
- Вид
- Решение № 3481
- Подписан
- 26.07.2019
- В сила
- 05.12.2019
- Състав
- ПЛАМЕН ПЕТЕВ ТАНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13, т.3 · Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (Кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50а · Закон за движението по пътищата
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 378, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 343, ал. 1, б. "Б" · Наказателен кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е
№ /26.07.2019г.; гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - ***, 10-и състав, на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: *** при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело №
18378 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от Х.И.Х.,
ЕГН **********, срещу ЗАД ***, ЕИК ***, да бъде постановено решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 6340,00 лв., представляваща действителната стойност на л.а. „***“, с рег. номер ***, в резултат на настъпила тотална щета след реализирано на 12.03.2015г. ПТП в гр. ***, което ПТП е реализирано по вина на водача на т.а. ***, с рег. номер ***, застрахован по договор ГО при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изпълнение на задължението, както и сумата от 1792,15 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 04.12.2015г. до 04.12.2018г.
Твърди се в исковата молба следното: На
12.03.2015г., около 07:30 ч., управлявайки л.а. „***“, с рег. номер ***, ищецът се движел по ***на гр. ***, посока с. ***. Времето било лошо, с гъста мъгла и влажен асфалт. Скоростта на движение била 60 км.ч. От отбивката на бетонов възел „***“ излязъл бетоновоз, който предприел пресичане на пътя, по който ищецът се движел. Ищецът натиснал спирачки и навил волана надясно, за да избегне удар. Последвал сблъсък в задната част на бетоновоза. Уведомени били контролните органи. Издаден е протокол за ПТП с пострадали лица, както и е образувано досъдебно производство срещу Г.К.С. за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „Б“ НК. Товарният автомобил е застрахован по застраховка „ГО“ със застрахователна полица 23114001054432. Застрахователят бил уведомен, като извършил оглед и изготвил опис. Констатирано е наличие на тотална щета. През м. юни 2015г. е отказано изплащане на застрахователно обезщетение. Автомобилът бил продаден на скраб за сумата от 360,00 лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
Твърди се неоснователност на иска, както по основание, така и по размер. Сочи се, че липсват предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „ГО“. Излага се следното: Застрахователят правилно е постановил отказ за изплащане на вреди от настъпилото ПТП, доколкото то не е причинено поради противоправно действие или бездействие на водача на застрахования автомобил, както и не е следствие от техническа неизправност на МПС, а е предизвикано от самия ищец. Последният не се е съобразил с пътните условия и скоростта на шофиране. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност, тъй като правата по застрахователен договор се погасяват с тригодишна давност, на осн. чл. 197 КЗ (отм.). Не се оспорва, че към 12.03.2015г. между ***и ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица от 08.04.2014г. за застраховка „ГО“ на товарен автомобил ***. Не се спори осъществяването на ПТП на 12.03.2015г. Оспорва се, че водачът на товарния автомобил е виновен за настъпилото ПТП. В условията на евентуалност се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, поради нарушение от негова страна на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и от представената по делото застрахователна полица с номер 23114001054432 се установява, че между ответното дружество и ***е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за товарен автомобил *** с ДКН ***, която застраховка е била валидна към момента на осъществяване на процесното ПТП.
Установява се от представеното по делото свидетелство за прекратена регистрация на л.а. „***“ с ДКН ***, че регистрацията на автомобила е прекратена на 28.04.2016г.
Видно от удостоверение за техническа изправност на ППС с ДКН *** същото е допуснато да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване за периода от 23.05.2014г. до 23.05.2015г.
По делото е представен и констативен протокол за ПТП с пострадали лица номер 709. Видно от него в ПТП на 12.03.2015г. са участвали ППС с ДКН ***, с водач Г.К.С., и ППС с ДКН ***, собственост на Х.И.И.. Посочена е схема на ПТП. Представен е протокол за оглед на местопроизшествие .
Видно от постановление за прекратяване на наказателно производство от 29.06.2017г., издадено от ВРП, наказателното производство по ДП номер 146 по описа на Сектор ПП при ОД на МВР – ***, водено срещу Г.К.С. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК е прекратено. Посочено е, че липсват данни водачът на бетоновоза умишлено да е нарушил някое правило от ЗДвП, което да е в причинна връзка с настъпилия резултат. Постановлението на ВРП е потвърдено с Определение номер 10/03.01.2018г., постановено по ч.н.д. номер 5851/2017г. по описа на ВРС.
Установява се от опис по щета с номер
0410-090-0063/2015г., че представители на ответното дружество са извършили оглед на автомобила на ищеца и са описали нанесените му от процесното ПТП щети. Представен е заверен препис на уведомление за щета на МПС от Х.И..
Безспорно е между страните, че ***
АД са отказали изплащане на обезщетение по ликвидационна преписка с номер 0410-090-0063-2015.
Установява се от удостоверение с номер 1754 от 19.01.2017г., издадено от „Вторични суровини ***“ ООД, ЕИК *********, че МПС с ДКН *** е прието в център за разкомплектоване, като получената в замяна на автомобила сума от ищеца е в размер на 360,00 лв.
В открито съдебно заседание е разпитан св. Г.С., водач на т.а. „***“ и участник в ПТП. От неговите показания се установява следното: Около 7:00ч. сутринта, при много гъста мъгла, свидетелят предприел излизане от обекта на работа с бетоновоз.
Спрял на знак „Стоп“ на Т-образно кръстовище. Видимостта била много малка, около 30 – 40 метра. В момента, в който шофьорът потеглил в неговия товарен автомобил се забила лека кола. Автомобилът, който се ударил в товарния автомобил се движел със скорост около 70 км.ч. Свидетелят сочи, че към момента на потеглянето му не се виждали светлини на други коли.
По делото е назначена САТЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: На 12.03.2015г., около 07:45ч., участник 2 с л.а. „***“ с ДКН ***, управляван от Х.И., се движи в дясна лента на път 4-2008 (***) в посока изток-запад. Участник 1 с бетоновоз *** с ДКН ***, управляван от Г.С., се движи от бетонов възел към път 4-2008. Приближава Т-образното кръстовище с път 4-2008 при наличие на силна и гъста мъгла с видимост под 50 м., спира на знак „Стоп“, подава ляв пътепоказателен сигнал за извършване на маневра завиване наляво. Започва извършването на маневрата, като навлиза в кръстовището. При пресичане на лентата за движение от изток – запад забелязва МПС, движещо се запад-изток в предвидената за това лента. Водачът на товарния автомобил намалява или напълно спира с цел да пропусне движещото се запад – изток МПС. В този момент участник 2 се удря в участник 1 в неговата лява странична част. Стойността на щетите по автомобила поотделно и като обща сума по средни пазарни цени за оригинални части към датата на ПТП е в размер на 24 223,42 лв. Средната пазарна стойност на л.а. „***“ с рег. номер *** към датата на застрахователното събитие – 12.03.2015г. е в размер на 6700,00 лв., а след намаляване на офертната цена – 6400,00 лв. Установените на л.а. увреждания е възможно да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
Налице е причинно-следствена връзка между ПТП и щетите. Поради специфичните атмосферни условия – гъста мъгла с ниска видимост от 50 м., водачът на л.а. е имал видимост към товарния автомобил на около 50 м. Времето, за което водачът на л.а. е имал видимост към товарния автомобил преди удара е 2,06 секунди.
Опасната зона на лекия автомобил при движение с 83,38 кв.ч. е 78,07 м., поради което водачът на л.а. не е имал възможност да предотврати произшествието от момента, в който товарния автомобил е бил видим за него. Минималното разстояние, на което се е намирал л.а. от мястото на удара в момента на потегляне и навлизане в кръстовището на товарния автомобил, в случай, че същият не е престоял в кръстовището е 53,73 м. Скоростта на л.а. в момента, в който т.а. е бил видим е била 83,38 км.ч. Стойността на тоталната щета без приспадане на запазени части е 6700,00 лв., а с приспадането им – 6340,00 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. В тежест на ищеца бе да установи наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск, причинната връзка между застрахователното събитие и имуществените вреди, съответно техният размер, действителната стойност на автомобила към датата на ПТП и обстоятелството че е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за увреждането, и да му представи необходимите документи.
В тежест на ответника бе да установи наведените правоизключващи отговорността му възражения, включително че е налице съпричиняване от страна на ищеца.
Безспорно се установи от приетата по делото фактическа обстановка, че между ответното дружество и ***е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за товарен автомобил *** с ДКН ***, която застраховка е била валидна към момента на осъществяване на процесното ПТП.
От приетото по делото заключение по извършената САТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и изчерпателно дадено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал се установи, че на 12.03.2015г., около 07:45ч., участник 2 с л.а. „***“ с ДКН ***, управляван от Х.И., се движел в дясна лента на път 4-2008 (***) в гр. ***, в посока изток-запад, а
Участник 1 с бетоновоз *** с ДКН ***, управляван от Г.С., се движел от бетонов възел към път 4-2008 в гр. ***.
Приближавайки Т-образното кръстовище с път 4-2008 при наличие на силна и гъста мъгла с видимост под 50 м., водачът на товарния автомобил спрял на знак „Стоп“, подал ляв пътепоказателен сигнал за извършване на маневра завиване на ляво и започнал извършването на маневрата, като навлязъл в кръстовището. При пресичане на лентата за движение от изток – запад забелязал МПС, движещо се запад-изток в предвидената за това лента. Водачът на товарния автомобил намалил или напълно спирял с цел да пропусне движещото се запад – изток МПС. В този момент участник 2 се удрарил в участник 1 в неговата лява странична част.
Установените на л.а. увреждания след този удар е възможно да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП, поради което е налице и причинно-следствена връзка между ПТП и щетите. Изложеното се установи и от събраните свидетелски показания по делото от св. Г.С.. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че със своето поведение водачът на товарния автомобил е нарушил забраната на чл. 50а ЗДвП, който гласи, че е забранено навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение. В случая е безспорно, че товарният автомобил „***“ се намирал на Т-образно кръстовище, а и от изготвеното по делото заключение се установи, че от момента на навлизане в кръстовището, водачът на автомобила не е могъл да избегне или да предотврати произшествието. Т.е. със своето несъобразено поведение, с оглед на вида на ППС и атмосферните условия, Г.С. е нарушил законова забрана за навлизане в кръстовище, при наличие на опасност обстановката да го принуди да спре. Предвид изложеното предявеният иск спрямо застрахователя по застраховка „ГО“ е основателен.
Следва обаче да се обсъди в какъв размер е тази основателност, а именно съдът следва да обсъди възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Придобилият гражданственост термин „съпричиняване” е с по - тясно значение спрямо използвания в закона – „допринасяне за настъпването на вредите”. Същият илюстрира първата от посочените хипотези – допринасяне за настъпване на произшествието. Във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен случай, но не може да доведе до пълен отказ от обезвреда.