Определение № 703 от 19.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 703 гр. Благоевград, 19.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20231200500662 по описа за 2023 година Производството е образувано по подадена жалба от „***“, ЕАД по реда на чл. 418, ал. 4 ГПК против разпореждане № 514/23.05.2023г., постановено по ч.гр.д. № 589 по описа за 2023 г. на РС-П..

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно, тъй като съдът не се е съобразил с редовността на подаденото извлечение от счетоводните книги, което съдържа изискуемите се от закона /чл. 60, ал. 2 ЗКИ/ данни.

БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт в предвидения в закона срок.

За да се произнесе по съществото на жалбата, БлОС съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на заявление, подадено от „***“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***, действащо чрез пълномощник Й.Т. юрисконсулт за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК против М. В. А., въз основа на извлечение от счетоводни книги към 19.04.2023г. по партида Договор за потребителски кредит № ***/28.07.2022г. /съгласно записването в т.9, б.“в“, т.12 и т.14 от заявлението Приложение № 4 към чл.5/. Посочено е, че вземането е изискуемо по договор за потребителски кредит № ***/28.7.2022г., съгласно извлечение от счетоводните книги към 19.04.2023г., както и че се претендира като предсрочно изискуемо. Към заявлението е 1 приложен и договора за потребителски кредит.

С атакуваното разпореждане РС е оставил без уважение заявлението.

Счел е на основание чл. 410, ал. 2, изр. 2 от ГПК, че заявлението не отговоря на предвиденото в нормата императивно изискване за спазване на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, визиращ като условие за редовност на заявлението да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава иска.

За целта с разпореждане № 445/27.04.2023г. е дал указание на заявителя да отстрани нередовността на заявлението. Обосновал я е с липсата на твърдения относно поетите по силата на твърдяната облигационна обвързаност между страните задължения съответно липсата на твърдения за размера на усвоения кредит, на договорения начин на погасяване на задължението - размер на вноски и падеж, на договореност за заплащане на възнаградителната лихва - размер и падеж на задължението, както и липсата на посочване началото на забавата на длъжника съответно начало на предсрочната изискуемост и нейното основание.

Заявителят не е изпълнил указанието, като е депозирал становище за незаконосъобразност на същото, поради което РС с атакувания акт е оставил без уважение заявлението. В акта си е приел, че за да е редовно заявлението в него следва да е посочен не само размера на вземането /главно и акцесорни/ и общия правопораждащ факт /посочване на договора като номер и дата/, които са посочени в процесното заявление, но и останалите релевантни за ликвидността и изискуемостта на вземането факти. Посочил е, че от съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 от ГПК следва, че редовността на заявлението предпоставя изложение на всички обстоятелства в заявлението. Затова не е споделил довода на заявителя, че изискването за редовност на заявлението по чл. 417 ГПК допуска основанието и предмета на вземането да се определят изцяло от документа - извлечение от счетоводните книги, ако те не са посочени и в заявлението.

БлОС не споделя това становище, тъй като го счита за противоречиво на закона.

Според чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението трябва да отговоря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата на които се основава вземането, според изискването на т. 4 от чл. 127, ал. 1 ГПК.

2

Според чл. 418, ал. 1-3 от ГПК, когато със заявлението е представен документ по чл. 417 ГПК, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист /ал. 1/, като изпълнителният лист се издава след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане/ал. 2/.

От цитираните разпоредби следва, че при преценка за индивидуализация на вземането се съобразяват както изложените в заявлението обстоятелства, така и съдържащите се обстоятелства в представения документ по чл. 417 от ГПК.

Изрично разрешение на въпроса - дали заявлението отговаря на изискванията по чл. 410 ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК е постановено в т.2а от ТР 4/18.6.2014 г. на ВКС по т.д.4/2013 г. на ОСГТК, според което в Хипотезата на чл. 417 ГПК , при която съдът се произнася въз основа на представен от заявителя документ, е допустимо основанието и предмета на вземането да се определят въз основа на този документ, тъй като по смисъла на закона същият е задължително приложение към заявлението, въз основа на което се издава заповед за незабавно изпълнение, при което основанието за издаване на заповедта е наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено именно от документа.

Поради несподеляне тезата на първоинстанционният съд БлОС извършва дължимата преценка по чл. 418, ал. 1-3 ГПК - дали представеното извлечение от счетоводните книги е документ посочен в чл. 417ГПК, на основание на който може да се заяви искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, дали документът е редовен от външна страна и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Според БлОС представеното извлечение от счетоводните книги на банката-заявител е документ по см. на т. 2 на чл. 417 от ГПК, /и отговаря на тези предпоставките като вземания са достатъчно индивидуализирани с обстоятелствата от заявлението и от документа като съобрази следното:

Документът е подписан от служител на „***“ ЕАД и е подпечатан с печата на банката като според съдържанието му отразява обстоятелства от актуалното състояние по кредитната сметка по договор за потребителски кредит № ***/28.7.2022 г. съгласно извлечение от счетоводните книги към 19.04.2023 г., с кредитополучател , а именно М. В. А., че: размера на сумата 3 съгласно договора е 3483,61 лв.; началото на договора е 28.7.2022 г.; края на договора -05.8.2024 г.; падеж на задълженията - 5-то число на месеца; просрочени вноски за м. ноември 2022г., декември 2022г. и януари 2023г. в общ размер на 435,45 лв.; дата на предсрочна изискуемост - 22.3.2023 г. брой вноски по договора 24; изискуема главница 2 218.69 лв., изискуема договорна /възнаградителна лихва за период от 05.11.2022 г. към 22.3.2023 г. – 390.79 лв.; обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 05.11.2022г. до 19.4.2023 г. - 59,82лв. или общото задължение възлиза на 2 669,30 лв.

Съдът съобрази, че са представени доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост, поради неплащането на 3 дължими вноски /посочени в извлечението/, като предсрочността е обявена на длъжника с представената обратна разписка за получено на 22.3.23 г. от М. А. уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, което уведомление също е представено със заявлението, с които се доказва настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Съгласно изискването на чл. 410, ал. 3 ГПК когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Това изискване кореспондира със задължението на заповедният съд да извърши проверка за действителността на договора като ако установи неравноправна клауза, на която се основана заявлението или обоснована вероятност затова следва да остави без уважение искането в съответната му част Кредитополучателят М. А. е физическо лице, на което е предоставен потребителски кредит за общо ползване, поради което има качеството на потребител по см. на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП и затова съдът дължи оценка на неравноправни клаузи по договора по см. на ЗЗП.

Нормата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП повелява че не могат да се проверяват за неравноправност уговорките, които касаят основния предмет на договора, стига да са ясни и разбираеми, като в случая на посоченото изискване отговорят клаузите отнасящи се до размера на кредита и възнаградителна лихва. От представения договор не може да се направи извод на нарушаване правата на потребителя с клаузите уреждащи лихвата за забава.

Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предвижда, че договорът е 4 недействителен, ако не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,т.

7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9.

БлОС изхождайки от съдържанието договора за потребителски кредит счита, че са спазени изискванията за неговата действителност.

Сключен е в писмена форма, по ясен и разбираем начин в съответствие с изискванията за съдържанието му, визирани в чл. 11 преценени във вр. с чл.22 от ЗПотр.Кредит.. В чл. 9 е договорено лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент да е 41,05%; посочено е, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, като лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360-та част от лихвения процент от 41.05%. Уговорено е при просрочие да се дължи лихва в размер на законната лихва върху просрочието. В чл. 10 е посочен, че ГПР по кредита и общата сума дължима към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин като са съотв. ГПР - 48,25%, а общата дължима от потребителя сума 3483.61 лв. ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС. Възнаградителната лихва съставлява компонент от ГПР и законовото изискване е тя, в съвкупност с останалите части на същия да не надвишават петкратния размер на законната лихва. В случая, уговорения в договора ГПР възлиза на 48,25%. Тоест, същият не надхвърля размера, предвиден в ЗПК. В договора се съдържа условия за издължаване на кредита в т.ч. и погасителен план. В чл. 20 се съдържат и договорки за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока за упражняване на това право и другите условия за това, вкл. информация за задължението му при отказ да погаси усвоената главница и лихвата до момента.

Поради всичко изложено атакуваното разпореждане следва да се отмени като незаконосъобразно и вместо него се разпореди да се издаде заповед за назабавно изпълнение за заявените от „***, ЕАД парични вземания, както и за разноските, направени пред РС - за държавна такса от 53.39 лв. и за юрисконсултско възнаграждение размера на което, въз основа на чл. 26 от Наредбата за правна помощ съдът определя на 50 лв., както и за направените разноски пред настоящата инстанция за държавна такса в размер 5 на 26.70 лв.

По изложените съображение БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя по жалба на „***“, ЕАД Разпореждане № 514 от 23.05.2023г., постановено по ч.гр.д.№589/23г. по описа на РС-П. и вместо това постановява:

Да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК в полза на заявителя "***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "***" № 52-54, срещу длъжника М. В.

А. за вземанията по договор за потребителски кредит за сумата от 2 218.69 лв.

- главница, 390.79 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за период от 05.11.2022 г. до 22.3.2023 г.; 59,82 лева- обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 05.11.2022г. до 19.4.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 27.04.2023г. до изплащане на вземането, както и за направените от заявителя разноски пред РС за държавна такса от 53.39лв. и за юрисконсултско възнаграждение от 50 лв., както и за направените такива пред настоящата инстанция за държавна такса в размер на 26.70 лв.