Решение № 229 от 07.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Ловеч, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Гражданско дело № 20234300100545 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. В. В. против Н. И. С. (Началника на Затвора Ловеч), Р. П. Б. (Главния счетоводител на Затвора Ловеч), Б. Ц. П. (счетоводител в Затвора Ловеч) и Г. Д. М.

(счетоводител в Затвора Ловеч), с която е предявен иск по чл. 45 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 28 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди.

В обстоятелствената част на исковата молба и уточняващата такава се твърди, че от 2010 г. ищецът е лишен от свобода и че от 05.12.2015 г. наказанието му се изпълнява в Затвора Ловеч. Посочва се, че първият ответник (Началникът на затвора Ловеч – Н. С.) умишлено и злонамерено (за да си отмъсти) разпоредил на Главния счетоводител на ОЗ Ловеч – Р. Б.

(вторият ответник) да изпълни наложен запор върху несеквестируем и суми на ищеца, че вторият ответник от лоялност към началника изпълнявала неговите незаконосъобразни нареждания, а Б. П. и Г. М. са преки изпълнители на незаконосъобразните разпореждания на началника на затвора, разпореждайки се без правно основание с несеквестируемите средствата на ищеца. В исковата молба се поддържа, че злонамереността на извършените от действия се изразява в поставяне на ищеца в още по-голяма зависимост от ответниците, в стремеж на последните да го накажат за това, че пише молби, жалби и сигнали. В исковата молба се поддържа, че в резултат от действията на ответниците ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в дългосрочен и траен в във времето психоемоционален стрес, дискомфорт и обострено чувство на отхвърленост и незащитеност. От ищеца е изведено искане за присъждане на обезщетение за същите вреди за периода от 24.08.2023 г. до подаване на исковата молба чрез осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ответника сумата от 28 000 лв., ведно със законната лихва.

От ответниците са направено оспорване на иска, с наведени идентични възражения за неговата неоснователност (правоизключващи възражения), 1 основани на оспорвания за липса на твърдяните негативни изживявания (неимуществени вреди), както и на твърдения за направени удръжки и превеждане по сметката на съдебния изпълнител на суми от партидата на ищеца (150 лв. и 60 лв.).

Ищецът взема участие в производството по делото лично, като в съдебното заседание поддържа предявения иск, а в хода на устните състезания излага подробни съображения за неговата основателност и моли за уважаването му чрез осъждане на ответниците да заплатят обезщетението в пълния му претендиран размер.

Ответниците Н. И. С., Р. П. Б., Б. Ц. П. и Г. Д., вземат участие в производството по делото лично, като в съдебното заседание всеки от тях оспорва предявения иск, а в хода на устните състезания излага подробни съображения за неговата неоснователност и моли за отхвърлянето му.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С определение от 28.08.2024 г. съдът е обявил за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване, че от 2010 г. ищецът Г. В. В. е лишен от свобода и че от 05.12.2015 г. наказанието му се изпълнява в Затвора Ловеч, както и че за периода от 24.08.2023 г. до подаване на исковата молба 02.11.2023 г. всеки от ответниците е заемал съответната длъжност в Затвора Ловеч както следва: Н. И. С. - началник на Затвора Ловеч, Р. П. Б. – главен счетоводител на Затвора Ловеч, Б. Ц. П. - счетоводител в Затвора Ловеч и Г. Д. М. - счетоводител в Затвора Ловеч).

От приетите по делото справки, извлечения и преводни нареждания се установява, че по повод получени запорни съобщения от ДСИ при РС Велико Търново, от личната партида на Г. В. В. към сметката на съдебния изпълнител са преведени следните сумите от 60 лв. (на 02.02.2023 г. по изп. д. № 462/2022 г.) и сумата от 150 лв. (на 24.08.2023 г. по изп. д. № 399/2023 г.). От изпратените до Затвора Ловеч запорни съобщения се установява, че Г. В. В. е длъжник по всички означени в тях изпълнителни дела.

По повод наложените запори и след узнаване за тях чрез липсата на съответните суми по личната му партида, Г. В. В. е подал до Началника на Затвора Ловеч заявление (рег. № М-434/02.02.2023 г.) относно наложения на 02.02.2023 г. запор, молба за предоставяне на информация (рег. № М3195/29.08.2023 г.) и покана за доброволно връщане (рег. № М-3233/01.09.2023 г.) на сумата от 150 лв., удържана на 24.08.2024 г. Г. В. В. е подал и сигнал до Районна прокуратура Ловеч (вх. № 1046/29.03.2023 г.) за кражба на 60 лв., извършена на 02.02.2023 г. от личната му партида. От ищеца Г. В. В. е подаден и сигнал до Министъра на правосъдието срещу указанията, дадени с писмо рег. № 3392/18.07.2019 г. на Камарата на частните съдебни изпълнители. Г. В.

В. е подал сигнал до Омбудсмана на Република България срещу Камарата на частните съдебни изпълнители за системно налагане на опасна за законността практика чрез писмо рег. № 3392/18.07.2019 г. на Камарата на частните съдебни изпълнители и писмо на Главния директор на ГДИН до началниците на затворите в страната.

От показанията на свидетелите Д. М. Б. (лишен от свобода) и В. Б. М.

(надзирател в затвора) се установява, че ищецът Г. В. В. получавал парични средства по сметка, че като лишен от свобода той можел да се разпорежда с 2 част от тях посредством издадено от затвора карта, с която се извършва разплащане на закупените артикули от павилиона на лишените от свобода. На 24.08.2023 г., при довеждането му по съответния график до павилиона, за да си напазарува, Г. В. В. установил, че в картата му няма пари, заради което не е могъл да извърши разплащане на избраните стоки. Узнавайки за липсата на парични средства по картата, ищецът се ядосал и пребледнял, а при среща със социалния работник му било обяснено с представяне на извлечение от сметката, че паричната да няма пари по нея е превеждането на 150 лв. по наложен от съдебен изпълнител запор. Тъй като бил силно развълнуван и не се чувствал добре, Г. В. В. поискал да бъде заведен в здравната служба на затвора, където бил прегледан от лекар (измерване на кръвно и кардиограма) с прием на медикаменти, след което бил върнат в килията, с указания да бъде наблюдаван от постовия надзирател. От показанията се установява, че поради липса на пари по сметката, Г. В. В. не можел да си осигури средства от първа необходимост (за храна и хигиена), включително някои от някои лекарства, като нямал достъп и до консумативи за писане (листи и химикалки).

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 45 ЗЗД за солидарно заплащане от ответниците на сумата от 28 000 лв. е неоснователен. Установените по делото факти не разкриват очертаното от ищеца противоправно поведение на никого от ответниците – умишлено и злонамерено отношение на Н. И. С. към Г. В. В., проявено чрез дадено разпореждане към Р. П. Б., Б. Ц. П. и Г. Д. М. да извършат удържане сумите от личната партида на ищеца. Направените удръжки са в изпълнение на получени от държавен съдебен изпълнител запорни съобщения, което изключва проявен от ответниците към Г. В. В. умисъл и злонамереност. Като служители от финансово-счетоводния отдел на затвора, действията на ответниците Р. П. Б., Б. Ц. П. и Г. Д. М. по превеждане на сумите по сметката на съдебния изпълнител са в изпълнение на получените запорни съобщения на съдебния изпълнител, а не по нареждане на началника на пенитенциарното заведение. Техните действия са и правомерни - в съответствие с чл. 507, ал. 2 и 3 ГПК, респ. неизвършването им би съставлявало нарушение на същите разпоредби, за което от тях би се носела отговорност пред взискателя (чл. 452, ал. 3 ГПК). Ето защо няма как да се приеме тезата на ищеца за проявена спрямо него злонамереност от ответниците чрез превеждане на съответните парични суми от личната му партида по сметката на държавния съдебен изпълнител. В този смисъл поддържаното отношение на злонамереност не намира основание и в твърдението за изявен от ответниците стремеж да накажат ищеца, заради последователно подавани от него молби, жалби и сигнали до различни институци.

По изложените съображения искът на Г. В. В. против Н. И. С.

(Началника на Затвора Ловеч), Р. П. Б. (Главния счетоводител на Затвора Ловеч), Б. Ц. П. (счетоводител в Затвора Ловеч) и Г. Д. М. (счетоводител в Затвора Ловеч) за солидарно заплащане на сумата от 28 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от умишлено и противоправно наложен от ответниците запор върху несеквестируеми суми на ищеца, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото съдът не следва да присъжда разноски на ответниците, тъй като такива не са претендирани (чл. 78, ал. 3 ГПК), а поради 3 постановеното освобождаване на ищеца от задължението за заплащане на държавна такса и разноски и отхвърляне на предявения от него иск, дължащата се такса не следва да бъде присъждана (чл. 78, ал. 6 ГПК).

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.

Ловеч, *** против Н. И. С., Р. П. Б., Б. Ц. П. и Г. Д. М., всичките с адрес: гр.

Ловеч, ***, иск по чл. 45 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 28 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди за периода от 24.08.2023 г. до подаване на исковата молба, за които се твърди, че са произтекли от умишлено наложен от ответниците запор върху несеквестируеми суми на ищеца.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 4