Решение № 7034 от 04.05.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7034 гр. С, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Т. С. ВЛ. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №

20211110147447 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба и уточнителни молби от 05.11.2021 г., 21.01.2022 г. и 10.02.2022 г . от Х. Х. Ц., с ЕГН ********** срещу „ф-ма“ ООД, с ЕИК ****, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на постройка – гараж, разрушен от действия на служители на ответника, сумата от 13 428 лв., представляваща дължимо обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на унищожени вещи, намирали се в гаража, описани в исковата молба и в молба от 08.11.2021г. и 10.02.2022г., сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за стойност на унищожени книги, подробно посочени в молба от 24.01.2022г., сумата от 6 000 лв., представляваща пропуснати ползи от невъзможност за реализиране на месечен наем от гаража за периода 01.02.2020 г. до 30.06.2020 г. (по 800 лева на месец) и сумата от 5 500 лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от унищожаване на посоченото от ищеца имущество, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба на 11.08.2021г. до окончателното изплащане.

Твърди се, че към 11.08.2016 г. в негова полза е имало учредено пожизнено вещно право на ползване на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед РД 18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С, ул. „Б М” № 73. Поддържа, че през 1981 г. изградил гараж с площ от 25 кв.м в описания имот, на стойност 10 000 лв. Заявява, че на 11.08.2021 г. работници на ответника разрушили посочения гараж и изхвърлили/унищожили вещите, намиращи се в него, описани подробно в молби от 24.01.2022 г. и 10.02.2022 г. Сочи се, че унищожаването на гаража е извършено от служители на ответника, които са извършвали изкопни действия в съседен на описания 1 имот, а именно: гр. С, ул. „Б М“ 73а. Моли за уважаване на предявените от него искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът оспорва в посочения недвижим имот да е имало изграден гараж, алтернативно заявява, че намиращата се в имота постройка е представлявала незаконно строителство. Оспорва всички описани в исковата молба, както и в последващите уточнителни молби вещи да са се съхранявали в посочения гараж. Поддържа, че повече от две години ответното дружество е заплащало наем на ищеца за ползване на част от описания от него недвижим имот, без последният да е заявил претенции за обезщетяване на понесени от него имуществени или неимуществени вреди, поради което счита претенциите за неоснователни и недоказани. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.

Tрето лице помагач на страната на ответника „ф-ма“ ЕООД – изпълнителят на СМР на многофамилна жилищна сграда с административен адрес: гр. С, ул. „Б М“ 73а, съседен на описания от ищеца имот, оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва се, че не става ясно дали ищецът претендира да е собственик или ползвател на описания гараж, нито дали се претендира погиването на гараж, изграден съобразно издадено разрешително за строеж или погиването на постройка без градоустройствен статут. Сочи се, че ищеца твърди, че е изградил постройка през 1981г., която представлява барака, сглобена от подръчни средства, като през тази година не е бил собственик на имота, което означавало, че е построил гараж в чужд имот. Сочи се, че не са представени доказателства за собствеността по отношение на вещите, описани от ищеца. Относно парцел с административен адрес: гр. С, *** заявява, че към м.август 2016г. същия е бил безстопанствен, запустял и с множество самонастанила се храстова растителност. Посочва, че от приложена към отговора Комбинирана скица за пълна или частична идентичност от 04.12.2015г. се виждало, че в имота няма изградена постройка, като във всички цитирани от ответника документи, имота отново бил със статут на незастроен, поради което ако е имало построен гараж, то той е незаконна постройка, от която не може да се реализира доход от отдаване под наем. Сочи се, че „ф-ма“ ООД е наел празна част с площ от около 46 кв.м., представляваща ивица с ширина 2 м. по южната имотна граница на имота на ищеца за нуждите на строителния процес, като е била монтирана защитна строителна ограда, преди започване на изкопните дейности. Посочва се, че ищеца твърди, че на 11.08.2016г. при изкопни работи е съборена постройката, но от представени товарителници се виждало, че изкопните работи са извършвани на 15.08.2016г., а извозването на земна маса е станало на 16.08.2016г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се сочи, че Х. Х. Ц. е ползвател, с учредено пожизнено вещно право на ползване на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед РД - 18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С, ***.

По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот №52, том 2, рег.№4231, дело №213 от 25.09.2015г. от който се установява, че Х. Х. Ц. е продал на А. Н.

Ж. ½ идеална част от поземлен имот с пл.№20, в квартал 75а по плана на гр.С, местност УГЦ-Зона В18, с площ 366кв.м., с адрес гр. С, ***, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, като Х. Х. Ц. си е запазил правото на ползване върху имота докато е жив.

С Нотариален акт за делба на недвижим имот №129, том 2, дело №279 от 27.11.2015г. поземлен имот с идентификатор *** е поставен в дял на А. Н. Ж., а Х. Х. Ц. е 2 получил парична сума за уравняване на дяловете и си е запазил правото на ползване върху имота докато е жив. По този начин съсобствеността по отношение на имот с идентификатор ***е прекратена и считано от 27.11.2015г. поземления имот е еднолична собственост на А. Н. Ж., а Х. Х. Ц. се явява вещен ползвател по отношение на имота. Видно и от двата нотариални акта, съгласно вписването в КК и КР за начин на ползване на имота, същия е незастроен имот за жилищни нужди.

От ТЛП е представена Комбинирана скица за пълна или частична идентичност, издадена 4.12.2015г., от която се установява, че в имот с идентификатор *** няма нанесено застрояване. От Приемо-предавателен протокол от 13.08.2016г. се установява, че Х. Х. Ц., наричан Ползвател-наемодател е предал на „ф-ма“ ООД, наричан наемател, празна част с площ от около 46 кв.м., представляваща ивица с ширина 2 м. по южната имотна граница на ПИ: *** в състоянието, в което се намира в момента на подписване на протокола и съгласно Приложение №1 към Договор за наем от 13.08.2016г. – „Временно ситуиране на строителна ограда от прозрачна мрежа и изкоп в ПИ: ***“.

Представени са 5 товарителници – от 15.08.2016г. за Изкоп, услуга с багер; от 15.08.2016 г. и от 16.08.2016г. за услуга с комбиниран багер и депониране на земя; 2 товарителници от 16.08.2016г. за извозване на строителни отпадъци с камион.

Поддържа, че през 1981 г. изградил гараж с площ от 25 кв.м в описания имот, с основа на страните от железобетонни блокчета с размери 70х70х28см. 15 бр. и от две страни от панели с размери 1.5м2, състоящи се от двустранни метални плоскости с пълнеж от дървени талашитени плоскости, хванати на дебели дъбови греди10 бр. с размери 25х25см и средна височина 2,5м., а третата южна стена била от дъски. Покривът се състоял от букови талпи и букови дъски, с обща покривна площ 28кв.м. и бил покрит с двуслойно дзивтирано текстилно покритие и върху него застлани дебели линелеуми. Отвътре бил облицован с бели фазерни плоскости и изградена ел.инсталация. Вратите били от букови дъски, ламарини, фазер и ръчно ковани масивни панти.

В отговора на исковата молба „ф-ма“ ООД твърди, че през 1989г. с Нотариален акт за продажба през ОбНС №141, дело №5481/1989г. и Нотариален акт за продажба през ОбНС№50, дело №5571/1989г. Х. Х. Ц. е придобил идеални части от процесния поземлен имот, поради което ако действително е изградил постройката през 1981г., то същия е реализирал построяване в чужд имот. От приложенията към Нотариален акт за продажба на недвижим имот №52, том 2, рег.№4231, дело №213 от 25.09.2015г. е видно, че двата посочени от „ф-ма“ ООД Нотариални акта са описани като документи, на които продавача се позовава, за да установи наличието на право на собственост в патримониума си. Х. Х. Ц. не оспорва изложеното в отговора на исковата молба.

Видно от приета по делото СТЕ, изготвена от вещо лице Л. И. М. /на стр.189 и сл. от делото/ описанието на постройката, дадено от ищеца е непълно, но експерта е приел, че се касае за конструкция от смесен тип, доколкото е на лице трайно прикрепване към земята с основи от бетонни блокчета, но оставащата част от конструкцията е от елементи, които могат да бъдат демонтирани с оглед тяхното последващо ползване.

Съгласно чл.44 ЗТСУ /отм./ Кметът на общината може да задължава собствениците, съответно юридическите лица, които стопанисват и управляват имотите, в определен срок да ремонтират, преобразуват и премахват за тяхна сметка неподходящи по вид, местонахождение или разположение второстепенни, стопански и временни постройки, павилиони, будки, щандове, неподходящи приспособления по фасадите и покривите на сградите, огради и други, както и да извършват необходими работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката и чистотата в населеното място и спокойствието на гражданите. Следователно към твърдяния момент на изграждането на постройката – 1981г., действащия устройствен закон е предвиждал няколко вида постройки, различни от основните сгради на основното 3 застрояване - второстепенни, стопански и временни постройки.

Съгласно чл.120 ППЗТСУ, ал.1 /отм./ Временни постройки могат да се правят само за нужди, свързани с организация и механизация на строителството, с разрешение на органите, с които проектите се съгласуват. Временните постройки се премахват при завършване на строителството. Съгласно чл.148, ал.1 чл. 119, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) В застроени недвижими имоти, засегнати от предвижданията на общия градоустройствен план, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации по застроителния и регулационен план, изключени от строителната част, засегнати от строителна забрана или за които е установен нов начин или нов характер (етажност) на застрояване, се разрешава по изключение за задоволяване на неотложни жилищни, стопански и обслужващи нужди да се осъществяват следните строителни работи: второстепенни постройки, свързани с жилищните нужди, и леки селскостопански постройки при условията на чл. 121; гараж за една лека кола.

Доколкото по делото не е установен статутът на поземления имот към 1981г., когато се твърди, че е изградена постройката, не може да се приеме, че същия е от вида, в който се допуска поставяне на временни постройки, като изградената такава не отговаря и на предвиденото в чл.120 ППЗТСУ/отм./, поради което следва да се приеме, че процесната такава е временна постройка.

Второстепенни постройки по смисъла на чл. 131 ЗТСУ (отм.), вр. с чл. 119, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) и чл. 118 от Наредба № 5 за ПНТСУ от 1977 г. (отм.) са постройките с обслужващо домакинско предназначение - летни кухни, леки постройки за отоплителни материали и беседки. Второстепенните постройки могат да имат застроена площ общо (без беседките) най-много 20 кв. м при най-голяма височина 2,30 м до най-високата част на стрехата и 3,00 м до най-високата част на билото.