Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260003 от 21.01.2022, Районен съд - Котел

Съд
Районен съд - Котел
Дело
Гражданско дело 440/2019
Вид
Решение № 260003
Подписан
21.01.2022
В сила
11.02.2022
Състав
ЙОВКА ЖЕЛЯЗКОВА БЪЧВАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.93 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер 260003, 21 януари 2022г, град КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

КОТЕЛ, граждански състав, на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ :

ЙОВКА БЪЧВАРОВА

Секретар

Йордан Кръстев, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 440 по описа за 2019год, за да се произнесе, съобрази следното:

Ищец е Т.С.И., а ответник – Р.Т.П.. Ищецът твърди, че на 03.08.2016г между ищцата и ответника бил сключен договор за заем, по силата на който ищцата предала в собственост на ответника пари в размер на 8000.00 лева (преведени по банков път на същата дата), които ответникът се задължил да върне в срок до един месец.

Ответникът не изпълнил задължението си да върне дадената му сума. За претендираната сума в полза на ищцата била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 232/12.07.2019г по ЧГД № 351/2019г на РС Котел, оспорена от ответника в срока по чл.414 от ГПК. Установителният иск е предявен в изпълнение на указанията на съда по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата вземането, за което в полза на ищцата е била издадена заповедта за изпълнение.

Претендира направените разноски в настоящото производство и в хода на заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът e подал отговор срещу исковата молба, в който всички обстоятелства, изложени в исковата молба, се оспорват.

Оспорва се съществуване на заемно правоотношение между страните, като се твърди следното : Бащата на ответницата – С. И., бил съсобственик на недвижим имот в село Градец, община Котел, който ответникът искал да купи, но тъй като С. И.имал изискуеми парични задължения към банка, предложил на ответника първо да прехвърли собствеността върху съответната идеална част в полза на дъщеря си – ищцата, след което да се откаже от наследството, част от което бил и имотът, а впоследствие ищцата да прехвърли в полза на ответника собствеността върху имота. В началото на 2016г се уговорили ответникът да преведе на С. И.капаро в размер на 5000.00 лева, с които да бъдат покрити разходите за документи, необходими за сключване на сделката, както и дължими данъци и консумативи. Ответникът предал посочената сума на С. И.в бившия стопански двор на село Градец в присъствието на съпругата му Р. П., Т.И. и ищцата. Известно време след това С. И.поискал от ответника да му даде още 3000.00 лева за поемане на допълнителни разходи.

Ответникът дал посочената сума на С. И.в град Сливен до магазин „Била“, намиращ се в близост на автогарата. Предаването на парите било извършено в присъствие на съпругата на ответника – Р. П., И.Б. и ищцата. При предаването на сумата С.

И.обещал на ответника да му върне получените дотогава пари в общ размер 8000.00 лева, след като ответникът преведе по банков път сума в размер на 10 000.00 лева, представляващи част от цената на имота по договора за покупко-продажба. Уговорената цена на имота била 100 000.00 лева. За осигуряване на парите, ответникът и съпругата му сключили договор за банков кредит, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД им предоставила парични средства за закупуване на имота, но при условие че бъде осигурено самоучастие от тяхна страна в размер на 10 000.00 лева. Тъй като ответникът вече бил платил на С. И.8 000.00 лева, последният уверил ответника, че ще му върне парите (т.е. 8 000.00 лева) в деня на изповядване на сделката по нотариален ред. Тъй като сметките на С. И.били запорирани, сумите щели да бъдат преведени от сметката на ищцата, която била и продавач по сделката, по сметка на ответника. В изпълнение на договора за кредит, ответникът и съпругата му превели по сметка на ищцата сумата 10 000.00 лева, а не само разликата от 2 000.00 лева, прихващайки вече платените пари. На 03.08.2016г, когато бил насрочен час за изповядване на сделката пред нотариус К. П., ответникът, съпругата му, ищцата и нейният баща отишли в клона на „Банка

Пиреос България“ АД в град Сливен, където изкачали сметката на ищцата да бъде заверена с посочената по-горе сума от 10 000.00 лева. Ищцата и нейният баща влезли в банката и като излезли оттам, дàли на ответника банков документ за превеждане по негова сметка на сума в размер на 8000.00 лева в изпълнение на уговорката им за връщане на предварително дадените пари. Към него момент обаче ответникът не забелязал, че в преводното нареждане като основание за плащането ищцата била посочила „заем“. След извършване на плащанията четиримата дошли в град Котел и изповявали сделката, оформена с нотариален акт № 105, том ІІ, рег. № 1388, нотариално дело № 260/2016г.

Ответникът моли за отхвърляне на предявения иск. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адвокат Е.М. ***, който моли съда да уважи предявения иск, както и претенцията за разноски, съобразно представен списък.

Ответникът се явява лично и се представлява от адвокат П.Н. ***, който поддържа отговора срещу исковата молба и направените с него възражения и оспорвания и моли съда да отхвърли предявения иск. Разноските се претендират по списък.

В срока по чл.149, ал.3 от ГПК пълномощниците на страните са представи писмени становища, в които са развити подробни съображения по съществото на спора.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ответникът Р.П. е съпруг на свидетелката Р. П..

Семейството се занимава със земеделие и животновъдство. В началото на 2016г влезли в преговори със свидетеля С. И.– баща на ищцата, за закупуване на имот в село Градец, индивидуализиращ се като поземлен имот № 260015 по КВС с площ 2.308 дка, НТП – друга производствена база, ведно с построените в него сгради, едната със застроена площ 227 кв.м, а другата – 495 кв.м.

Тъй като имотът не бил собственост на свидетеля С. И., а наследствен след смъртта на баща му, починал през 2016г, свидетелят казал на ответника и неговата съпруга, че трябва първо да бъде уреден въпросът със собствеността и тогава да им бъде продаден. Разбрали се за цена точно 100000.00 лева. Тъй като свидетелят С. И.се бил отказал от наследството, останало след смъртта на баща му, имотът бил наследен от майка му и сестра му, които с нотариален акт от 29.03.2016г го дарили на ищцата.

Тъй като свидетелят С. И.заявил, че цената на имота не подлежала на промяна, ответникът и съпругата му започнали преговори с „Банка ДСК“ ЕАД, клон Сливен, за отпускане на кредит. Кредитът се договарял със служителката на банката – свидетелката М.К.. В съдебно заседание свидетелката обясни, че кредитът бил инвестиционен за закупуване на конкретен имот и се кредитирала 90% от стойността на имота. Банката предприела оценка на имота и на място бил изпратен оценител. Свидетелката била разяснила на купувачите, че останалите 10% от цената трябва да бъдат платени с техни собствени средства – т.нар. самоучастие, и то преди сключване на договора за заем, след представяне на съответните доказателства за плащането им. Договорено било банката да отпусне 90000.00 лева кредит, за обезпечаването на който да бъде учредена договорна ипотека върху имота.

След като имало съгласие между страните по всички параметри на договора за продажба, на договора за заем и за ипотека, били уговоР.дата и час за сделките при нотариус К. П. в кантората му в град Котел за 03.08.2016г. Купувач по договора за покупко – продажба била свидетелката Р. П..

Преди да бъдат изповядани обаче сделките, трябвало да се плати самоучастието, възлизащо на 10000.00 лева, затова ответникът и свидетелката П. отишли в банката при свидетелката К. *** и от сметката на свидетелката П. по сметката на ищцата в „Банка Пиреос България“ АД били преведени 10000.00 лева с основание на плащането „капаро по предварителен договор за покупка на имот в село Градец“. Преводът бил нареден по системата за бързи плащания Рингс.

След като преводът бил извършен, ответникът и свидетелката П. отишли до клона на „Банка Пиреос България“ АД в град Сливен, намиращ се в близост до старото зъболечение, където имали уговорена среща с ищцата и свидетеля С. И.. Ищцата, свидетелят С.

И.и тяхната близка – свидетелката С.С., пристигнали с лек автомобил, като свидетелката С.останала в автомобила, а ищцата и свидетелят И. слезли и отишли при ответника и свидетелката П. на тротоара пред банката. Ищцата влязла в банката и с нареждане разписка изтеглила в 10:31 часа 2000.00 лева в брой. След това извършила превод на 8000.00 лева по банковата сметка на ответника, водеща се в „Банка ДСК“ ЕАД. Този превод също бил нареден чрез системата Рингс. Като основание за превода ищцата записала „заем“. Ищцата излязла от банката и показала на ответника и на свидетелката П. банковия документ, които, след като се уверили, че парите били преведени по сметка на ответника, тръгнали за град Котел за изповядване на сделките.

Първият по време нотариален акт е с № 105, том ІІ, рег. № 1388, нотариално дело № 260/2016г, с който ищцата продала на свидетелката П. собствеността върху описания по – горе недвижим имот, срещу продажна цена в размер на 100 000.00 лева, от която сума собствени средства в размер на 10000.00 лева преведени по банков път от купувача в деня на сделката, а останалата сума в размер на 90 000.00 лева продавачът заявил, че е съгласен да му бъде заплатена със заемни средства от „Банка ДСК“ ЕАД, платими след представяне на препис от нотариалния акт, вписан в службата по вписванията, молба за учредяване на законна ипотека върху имота в полза на банката и удостоверение за тежести. Ищцата и свидетелката П. са участвали лично в нотариалното производство и са декларирали, че посочената в договора цена е действително уговорената. Тъй като ответникът и свидетелката П. към него момент са били в граждански брак, имотът бил придобит при условията на съпружеска имуществена общност, доколкото няма данни да е било изключено приложението на този режим.

С последващ нотариален акт № 107, том ІІ, рег. № 1390, нотариално дело № 261/2016г, е учредена в полза на „Банка ДСК“ ЕАД договорна ипотека върху същия имот. В точка І е посочено, че банката предоставя с договор за кредит № 4352/22.08.2016г на свидетелката П. стандартен кредит в размер на 90000.00 лева за финансиране на до 90% от инвестицията за покупка на недвижим имот, със срок на погасяване 22.07.2022г. Посочени са годишната лихва и другите параметри на кредита. Посочено е, че ответникът е съдлъжник. За обезпечаване на вземането по договора за кредит ответникът и свидетелката П. учредили в полза на банката ипотека върху имота.

След като всички документи били изпратени на банката, на 09.08.20216г сумата от 90000.00 лева била преведена по сметка на ищцата.

С оглед последователността на банковите операции, видими от издадения от „Банка Пиреос

България“ АД документ, наименован „История на транзакциите“, се явяват достоверни показанията на свидетелката П., че в хода на преговорите, започнали в началото на 2016г, ответникът и свидетелката П., от една страна, и свидетелят С. И., от друга, се договорили бъдещите приобретатели на имота да дадат на свидетеля С. И.капаро в размер на 8000.00 лева, което впоследствие да приспаднат от цената на сделката.

Целта на капарото е без значение и за какво точно свидетелят е използват парите – дали за финансиране на предхождащите сделки, дали за погасяване на някакви задължения или други подобни. Данни за такива преддоговорни отношения се съдържат и в показанията на свидетелката К., която, като банкови консултант по договора за кредит, е обсъждала с бъдещите кредитополучатели редица въпроси във връзка с планираната сделка и плащането на цената. Свидетелката П. сочи, че съпругът ù дал на свидетеля С. И.общо 8000.00 лева – веднъж 5000.00 лева в село Градец, и втори път – 3000.00 лева на паркинга пред магазин „Била“ в град Сливен. В тази връзка следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля И.Б., който твърди, че лично видял как ответникът дал на свидетеля С.

И.и на ищцата 3000.00 лева, за което плащане разбрал, че е във връзка със закупуване на халетата в село Градец.