Решение № 487 от 09.06.2026, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Добрич, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Г. К. Пашалиев Гражданско дело № 20253230102064 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от А. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр.

Добрич, ж.к. „****“ № 34А срещу Ф. Ч., ЛНЧ ****, турски гражданин, роден на 01.10.1980 г. в гр. Чорлу, Република Турция, с адрес: гр. Добрич, ж.к.

„****“, бл. 8, вх. Д, ет. 2, ап. 5, с която се иска ответникът да бъде осъден да предаде на ищцата владението върху недвижим имот, представляващ апартамент с идент. ***, находящ се на адрес: гр. Добрич, ж.к.

„****“, бл. 8, вх. Д, ет. 2, ап. 5.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент с идент. ***, находящ се на адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“, бл. 8, вх. Д, ет. 2, ап. 5. Сочи се, че на 23.02.2021 г. страните са сключили договор за наем на имота за срок до 01.04.2024 г. След изтичане на срока ищцата е поискала от ответника да освободи имота, но последният отказал.

Ищцата се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от адвокат Г. Г., който поддържа исковата молба.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника.

Последният счита, че искът е недопустим и неоснователен. Счита, че е налице действащ договор за наем между страните. Изтъква, че липсват доказателства за прекратяването на договора. В тази връзка допълва, че и след 01.04.2024 г. е 1 продължил да плаща наем на ищцата.

На тази основа прави искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Ответникът се явява лично в съдебно заседание и с процесуалния си представител – адвокат В. К., която пледира за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищцата е да докаже, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за наем на 23.02.2021 г., по силата на което на ответника е бил предоставен за ползване недвижим имот, представляващ апартамент с идент. ***, находящ се на адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“, бл. 8, вх. Д, ет. 2, ап. 5; прекратяване на договора за наем; ползване на имота от ответника след прекратяване на договора; противопоставяне на ищцата срещу продължаващото ползване на имота след прекратяване на договора.

Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1, том I, рег. № 39, дело № 1 от 10.01.2020 г., А. П. е придобила правото на собственост върху апартамент с идент. ***, находящ се на адрес: гр.

Добрич, ж.к. „****“, бл. 8, вх. Д, ет. 2, ап. 5 (л. 12).

Първата предпоставка от фактическия състав се извежда от представения по делото договор за наем от 23.02.2021 г. (л. 9). От съглашението е видно, че А. П. е предоставила на Ф. Ч. за временно и възмездно ползване собствения си апартамент с идент. ***, находящ се на адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“, бл. 8, вх. Д, ет. 2, ап. 5.

Наемателят Ч. се е съгласил да заплаща месечна наемна цена от 100, 00 лева.

Уговорили са се дължимите месечни вноски за втората година, в размер от 1200 лева, да се платят авансово на 23.02.2022 г., а за трета година също да се изплатят авансово. Наемодателката е удостоверила получаването на годишния наем за първата година, в размер на 1200 лева, и гаранцията от 100 лева, в деня на подписване на договора.

По делото е налична разписка от 23.02.2021 г. с нотариална заверка на подписа, от която се установява, че ищцата е получила от ответника сумата от 2600 лева (л. 38). Представена е и декларация от ищцата от 23.10.2023 г. с нотариална заверка на подписа, с която е декларирала, че предоставя на ответника жилището си на адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“, бл. 8, вх. Д, ет. 2, ап.

5, по време на постоянното му пребиваване (л. 40).

Съдът не споделя възраженията на ответника, че срокът на договора за наем е бил обвързан с продължителността на срока на постоянното му пребиваване на територията на Република България. Такъв извод не може да бъде изведен нито от договора, нито от представената декларация.

2

В разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от съглашението ясно е посочено, че договорът е срочен, като срокът му е до 01.04.2024 г. Възможността за продължаване срока на договора след 01.04.2024 г. е предвидена във втората алинея на същата разпоредба, но само при знание и без противопоставяне от страна на наемодателя.

Декларацията на ищцата е едностранно писмено изявление, чиято единствена цел е да докаже, че ответникът ползва жилището . Издадена е, за да му послужи пред компетентните органи. Този документ не може да бъде свързан с договора за наем и евентуално продължаване на срока му, доколкото в декларацията липсват волеизявления в този смисъл на двете страни по наемното правоотношение.

От обясненията на ищцата, дадени в съдебно заседание, се установи, че след крайната дата е позволила на ответника да продължи ползването на имота, но до 2025 г., когато устно му е заявила желанието си да прекратят наемното правоотношение. Обясненията се подкрепят и от показанията на свидетелите И. К. и Мюрвет Яшар, които споделиха, че ищцата е уведомила Ч. за прекратяването на договора за наем. Въпреки това обаче, последният не е освободил апартамента до настоящия момент, което е наложило да бъде спряно електрозахранването в имота.

Показанията на свидетелите са последователни, еднопосочни и ясни, поради което съдът ги кредитира с доверие.

От обясненията на страните стана ясно, че след 01.04.2024 г. ответникът е продължил да ползва процесния апартамент със съгласието на ищцата и без противопоставянето . Така, на основание чл. 13, ал. 2 от договора, правоотношението се счита продължено за неопределен срок.

Според обясненията на ответника Ф. Ч., през 2025 г. А. П. го е помолила да напусне имота. По-късно през годината му е изпратила и нотариална покана от 17.12.2025 г. за прекратяване на наемното правоотношение и за освобождаване на имота, която обаче не е получена от Ч.

(л. 68 до 77). Този факт е ирелевантен доколкото депозираната искова молба от ищцата е с характер на писмено предизвестие по чл. 238 от ЗЗД за прекратяване на договора. Действията на ищцата недвусмислено са демонстрирали желанието за прекратяване на наемното правоотношение и предаване на имота от страна на наемателя. Станали са достояние на ответника на 05.09.2025 г., когато е получил препис от исковата молба и приложенията. Един месец по-късно, с изтичането на срока на предизвестието по чл. 238 от ГПК е възникнало и задължението му да предаде владението върху имота на А. П..

Ето защо, искът на А. Н. П. срещу Ф. Ч. за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху недвижим имот, представляващ апартамент с идент. ***, находящ се на адрес: гр. Добрич, ж.к.

„****“, бл. 8, вх. Д, ет. 2, ап. 5, следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

3

При този изход на спора, в полза на ищцата се поражда правото да бъдат заплатени направените разноски.

Ищцата представя доказателства за направени разноски в размер на 650, 56 евро (държавна такса от 25, 56 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 625, 00 евро).

В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ищцата следва да бъде възложена за плащане сумата от 625, 56 евро.

По сметка на Районен съд Добрич следва да бъде заплатено възнаграждение на преводача Несрин Якубова в размер на 60, 00 евро, дължимо за извършен превод от български на турски и обратно.

При тези мотиви, Районен съд Добрич

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ф. Ч., ЛНЧ ****, турски гражданин, роден на 01.10.1980 г. в гр. Чорлу, Република Турция, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“, бл. 8, вх. Д, ет. 2, ап. 5, да предаде на А. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к.

„****“ № 34А, по предявения иск с правно основание по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, владението върху недвижим имот, представляващ апартамент с идент.

***, находящ се на адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“, бл. 8, вх. Д, ет. 2, ап. 5.

ОСЪЖДА Ф. Ч., ЛНЧ ****, турски гражданин, роден на 01.10.1980 г. в гр. Чорлу, Република Турция, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“, бл. 8, вх. Д, ет. 2, ап. 5, да заплати на А. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к.

„****“ № 34А, сумата от 650, 56 евро – разноски по гр.д. № 2064/2025 г. по описа на Районен съд Добрич.

ОСЪЖДА Ф. Ч., ЛНЧ ****, турски гражданин, роден на 01.10.1980 г. в гр. Чорлу, Република Турция, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“, бл. 8, вх. Д, ет. 2, ап. 5, да заплати по сметка на Районен съд Добрич, сумата от 60, 00 евро – възнаграждение за извършен превод от преводача Несрин Якубова по гр.д.

№ 2064/2025 г. по описа на Районен съд Добрич.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от обявяването му – 09.06.2026 г.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4