Решение № 1271 от 10.03.2020, Районен съд - Варна

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№ ……………/10.03.2020г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10858 по описа на Районен съд - Варна за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 240, ал.2 ЗЗД от „П.К.Б.” ЕООД,

ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** срещу Т.А.А., ЕГН ********** ***, както следва за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 693,55лева, представляваща неизплатена главница по договор за револвиращ заем № **********/28.11.2012г., за сумата от 502,36лева, представляваща договорно възнаграждение за периода 16.02.2014г. до 15.06.2015г. и за сумата от 647,11лева, представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2627/01.04.2019г. по ч.гр.д. № 4920/2019г. по описа на ВРС, на основание чл.

422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 28.11.2012г. бил сключен договор за револвиращ заем /ДРЗ/ № **********/28.11.2012г. *** и Т.А..

Договорът бил сключен при посочени от ответника параметри, посочени в раздел V на ДРЗ . Съгласно т.2 от ОУ това било молба от клиента за отпускане на заем до размер посочен ит клиента или по-нисък такъв, одобрен от кредитора.

Параметрите буили както следва; общо задължение по договора 2194,98лева, от които:сума за изплащане на заема 9090лева, срок на заема 30 месеца, размер на вноската 72лв., дата на погасяване 15-то число от месеца; ГПР – 116,60%, годишен лихвен процент 83,13%, лихвен процент на ден 0,23%. Договорът бил подписан при общи условия, неразделна част от договора , като с подписването им клиента декларирал, че ги приема, със задължение да ги спазва. На 29.11.2012г. била преведена паричната сума в размер на общо 900лв. по посочената от ответника банкова сметка, ***од

№5195373 с реф.270PMWP123340086. Длъжника следвало да погасява предоставения заем с равни месечни вноски , в размер и срокове, според погасителен план. Това следвало да стане с определени 30равни месечни вноски в размер на 72лева, с падежна дата всяко 15-то число от месеца. След като длъжникът погасил 13пълни месечни вноски и една частична, той изпаднал в забава. Съгласно чл. 10.3.1 от ОУ към ДРЗ, ако клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично и прекратяване на договора. На 03.01.2014г. договорът е прекратен от *** ЕООД и поради неизпълнение била начислена неустойка. На 06.01.2014г. до длъжника било изпратено уведомителни писмо, с което е информирам, че договорът е едностранно прекратен, а задължението е станало предсрочно изискуемо. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план изтекъл на 15.06.2015г., с което настъпила и изискуемостта на задълженото в пълен размер. Поради неизпълнение на договорните задължения била начислена неустойка в размер на 647,11лв., съгласно уговореното в ОУ към договора. Поради неизплащане на сумите, ищеца подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми, поради което било образувано ч.гр.д.

№4920/19г. и съответно издадена такава заповед. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.

79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 240, ал.2 ЗЗД Предвид отправеното ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът съобрази следното:

Ответникът Т.А.А., ЕГН ********** *** е редовно уведомена при условията на чл. 46, ал. 1 ГПК, а именно: съобщението с указанията по чл. 131 ГПК (л. 32) е редовно връчено по реда на чл. 46 ГПК - същото е получено от лицето ***– нейн син.

Същевременно, предявените искове са вероятно основателни, с оглед изложените в исковата молба твърдения и представените по делото доказателства.

По изложените съображения, се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което предявеният иск бъде уважен.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и по арг. ТР №

4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г.,

ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъждат и извършените в заповедното производство разноски в общ размер на 86,86 лева, от които: сумата от 36.86 лева – заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, с оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в настоящото производство разноски в общ размер на 263.14 лева, от които: сумата от 113,14 лева – заплатена държавна такса и сумата от 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.А.А., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от сумата от 693,55лева, представляваща неизплатена главница по договор за револвиращ заем №**********/28.11.2012г.; сумата от 502,36лева, представляваща договорно възнаграждение за периода 16.02.2014г. до 15.06.2015г. и сумата от 647,11лева, представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2627/01.04.2019г. по ч.гр.д. № 4920/2019г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК

ОСЪЖДА Т.А.А.,

ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „П.к.Б.”

ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 86,86лева, представляваща разноски, извършени в производството по ч.гр.д. № 4920/2019г. по описа на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

ОСЪЖДА Т.А.А., ЕГН **********,

ДА ЗАПЛАТИ на „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 263.14лева, представляваща извършени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.

8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА

ОБЖАЛВАНЕ.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: