Решение № 21250 от 21.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21250 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110142883 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД от Г. П. С. срещу ЮЛ с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 5416.92 лв. представляваща главница за неплатен наем на земеделска земя по договор за наем на земеделска земя от 20.10.2022 г. за земеделски земи, находящи се в землището на село ***, а именно имот № 1***, местност „***“, ***: нива, с площ на имота 5.979 дка., имот № ***, местност „***“, ***: нива, с площ на имота 34.209 дка., имот № ***, местност „***“, ***: нива, с площ на имота 20.000 дка., за стопанската 2023/2024 г., ведно със законната лихва от 14.05.2025 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него в качеството му на наемодател и ответника като наемател е сключен договор за наем на земеделска земя - договор от 20.10.2022 г. за наем на имот № 1***, местност „***“, ***: нива, площ на имота – 5.979; имот № ***, местност „***“, ***: нива, площ на имота – 34.209 и имот № ***, местност „***“, ***: нива, площ на имота – 20.000. Поддържа, че страните уговорили, че наемното плащане е в размер от 90 лева/дка, като общата цена, която е следвало наемателя да заплати на наемодателя за стопанската година от 2023 г. – 2024 г. е в размер на 5416,92 лева. Посочва, че съгласно чл. 6 от глава IV от процесния договор за наем на земеделска земя, наемното плащане се получава от 01.10. до 30.12 за изтеклата стопанска година, но не по – късно от 45 работни дни от крайния срок. Сочи, че към настоящия момент е налице пълно неизпълнение за заплащане на дължимия наем на земеделска земя за стопанската 2023 г. – 2024 г. в размер на 5416.92 лева. Изтъква, че въпреки изпратените покани към датата на подаване на исковата молба – 12.05.2025 г. общата дължима сума по договор за наем на земеделска земя от 20.10.2022 г. в размер на 5416.92 лв. не била заплатена.

Моли за уважаване на така предявения иск. Претендира и разноски. Пред съда 1 процесуалният представител на страната поддържа исковата претенция и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Посочва, че преди процесния договор за наем, страните са били обвързани от договор за аренда с предмет същите имоти, като имотите, предмет на договора за наем. Посочва, че по договора за аренда, арендното плащане е било в размер на 50 лева/дка или за отдадените под аренда имоти с обща площ от 60,188 дка, дължимото от ответното дружество арендно плащане е било в размер на 3009.40 лева. Твърди, че от представените платежни нареждания по договора за аренда за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. е видно, че:

-на дата 23.12.2019 г. ЮЛ е заплатило на ищцата арендно плащане в размер на 4213 лв. за стопанската 2018/2019 г. или с 1203.60 лв. повече от дължимото;

-на дата 09.12.2020 г. ЮЛ е заплатило на ищцата арендно плащане в размер на 4213 лв. за стопанската 2019/2020 г. или с 1203.60 лв. повече от дължимото;

-на дата 20.10.2021 г. ЮЛ е заплатило на ищцата арендно плащане в размер на 4815 лв. за стопанската 2020/2021 г. или с 1805.60 лв. повече от дължимото;

-на дата 26.10.2022 г. ЮЛ е заплатило на ищцата арендно плащане в размер на 4815 лв., за стопанската 2021/2022 г. или с 1805.60 лв. повече от дължимото;

-на дата 17.11.2023 г. ЮЛ е заплатило на ищцата арендно плащане в размер на 4815 лв. за стопанската 2022/2023 г. или с 1805.60 лв. повече от дължимото.

Посочва, че за посочените пет стопански години ответното дружество било заплатило на ищцата по договора за аренда, сумата от 7824 лв. повече от дължимото по договора, която сума била получена без правно основание от насрещната страна, която дължи връщането им. Прави възражение за прихващане, като заявява, че с дължимата от ищцата сума по договора за аренда – 7824 лв., погасява изцяло задължението на ответника да заплати на ищцата претендираната по настоящия спор сума за главница в размер на 5416.92 лв., като счита, че след извършеното прихващане, задължението на ответното дружество за заплащане на наемно плащане по процесния договор за наем за стопанската 2023/2024 г. се погасявало изцяло, а задължението на ищцата да върне на ответника получената без основание сума в общ размер от 7824лева се погасява до размера на сумата от 5416.92 лв., както следва:

-погасява се задължението на ищцата да върне ответното дружество получената без основание на 23.12.2019 г. сума в размер на 1203.60 лв.;

-погасява се задължението на ищцата да върне на ответното дружество получената без основание на 09.12.2020 г. сума в размер на 1203.60 лв.;

-погасява се задължението на ищцата да върне на ответното дружество получената без основание на 20.10.2021 г. сума в размер на 1805.60 лв.;

2

-частично се погасява до размера на сумата от 1204.12 лв. задължението на ищцата да върне на ответното дружество получената без основание на 26.10.2022 г. сума в размер на 1805.60 лв., като горницата в размер на 601.48 лв. до пълният размер от 1805.60 лв. и получената на 17.11.2023 г. без основание сума в размер на 1805.60 лв. оставала да се дължи. Изтъква, че с оглед на извършеното прихващане, намира задълженията на ответника към ищцата за претендираните суми за изцяло погасени. Моли за отхвърляне на така предявения иск. Пред съда страната поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен за договор за наем на земеделски земи от 20.10.2022 г., находящи се в землището на село ***, а именно имот № 1***, местност „***“, ***: нива, с площ на имота 5.979 дка., имот № ***, местност „***“, ***: нива, с площ на имота 34.209 дка., имот № ***, местност „***“, ***: нива, с площ на имота 20.000 дка., за стопанската 2023/2024 г., като общия размер на наемната цена възлизал на сумата от 5416.92 лв., която сума не била заплатена. Горното се установява и от договор за наем на земеделска земя от 20.10.2022 г., сключен между Г. П. С. в качеството на наемодател и ЮЛ като наемател. Съгласно договора на наемателя е предоставена за временно и възмездно ползване на земеделска земя за земеделско производство, а именно имот № 1***, местност „***“, ***: нива, с площ на имота 5.979 дка., имот № ***, местност „***“, ***: нива, с площ на имота 34.209 дка., имот № ***, местност „***“, ***: нива, с площ на имота 20.000 дка., като наетите земеделски земи били с обща площ 60.188 дка., от които обработваеми 60.188 дка. В чл. 2 от договора е посочено, че същият се сключвал за срок от 1 година, считано от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г. Съгласно чл. 4 от договора наемното плащане се дължало само в пари/ за декар обработваема земя/, като страните определяли сумата от 90 лв./дка.

Съгласно чл. 6 от договора е посочено, че наемното плащане се получавало от 01.10 до 30.12 на изтеклата стопанска година, но не по-късно от 45 работни дни след крайния срок.

По делото е представен договор за аренда на земеделска земя № 76 от 24.10.2017 г., с нотариално удостоверяване на подписите, сключен между Г. П.

С. в качеството на арендодател и ЮЛ като арендатор. Съгласно раздел 1, чл. 1 от договора арендодателят се задължавал да предостави на арендаторът за временно ползване на общо 60.188 дка., от които само обработваема площ 58.341 дка., земеделска земя за землището на село ***, а именно имот № ***, местност „***“, ***: нива, с площ на имота 34.209 дка., обработваема площ 33.723 дка., имот № ***, местност „***“, ***: нива, с площ на имота 20.000 дка., обработваема площ 33.723 дка. и имот № ***, местност „***“, ***: нива, с площ на имота 5.979 дка., обработваема площ 4.618 дка. В раздел 1, чл. 3 от договора от 24.10.2017 г. е посочено, че същият се сключвал за срок от 5 стопански година и започвал да тече от 01.10.2018 г. Съгласно раздел 4, чл. 1 3 от договора е посочено, че арендното плащане страните можели да договарят в пари за декар арендована земя, като се определяла сумата от 50 лв./дка., която се получавала от 01.10 до 31.12 за изтеклата стопанска година, но не покъсно от 45 работни дни след крайния срок. Арендаторът си запазвал правото едностранно да увеличава паричната рента за следващите стопански години.

По делото е представено платежно нареждане от 23.12.2019 г., от което е видно, че ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 4213 лв. с посочено основание рента 2018/2019 г. ***.

Представено е платежно нареждане от 09.12.2020 г., от което е видно, че ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 4213 лв. с посочено основание рента 2019/2020 г. ***, дог. 76.

Представено е платежно нареждане от 20.10.2021 г., от което е видно, че ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 4815 лв. с посочено основание рента 2020/2021 г. ***, дог. 76.

По делото е представено платежно нареждане от 26.10.2022 г., от което е видно, че ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 4815 лв. с посочено основание рента 2021/2022 г. ***.

По делото е представено и платежно нареждане от 17.11.2023 г., от което е видно, че ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 4815 лв. с посочено основание рента 2022/2023 г. ***, дог. 76.

По делото е представен договор за аренда на земеделска земя от 07.12.2020 г., с нотариално удостоверяване на подписите, сключен между Н.Й.Н. в качеството на арендодател и ЮЛ като арендатор. Съгласно чл. 1 от договора арендодателят се задължавал да предостави на арендаторът за временно ползване на общо 36.556 дка., земеделска земя за землището на село ***, а именно имот № ***, местност „***“, ***: нива, с площ на имота 36.556 дка., обработваема площ 32.477 дка. чл. 3 от договора от 07.12.2020 г. е посочено, че същият се сключвал за срок от 5 стопански година и започвал да тече от 01.10.2020 г. Съгласно чл. 13 от договора е посочено, че арендното плащане се договаряло в размер на 80 лв. за декар арендована земя. В чл. 14 е посочено, че арендното плащане се дължало за всяка стопанска година и се получавало от 01.10 до 31.12 за изтекла стопанска година, но не по-късно от 45 работни дни след крайния срок. Арендаторът си запазвал правото едностранно да увеличава паричната рента за следващите стопански години.

По делото е представено и платежно нареждане от 17.01.2025 г., от което е видно, че ответникът е превел по сметка на Н.Й.Н. сумата от 3290 лв. с посочено основание рента 2023/2024 г. ***.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличието на облигационно отношение между страните по договор за наем на процесните земеделски земи за стопанската 2023/2024 г., по силата на което наемодателят е предоставил на наемателя за временно ползване земеделски земите срещу задължението на наемателя да заплаща уговорения наем и размер на същия.

Договорът за наем, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл.

4

228 - чл. 239 от ЗЗД, не е формален и писмената му форма не е условие за неговата действителност. Следователно преценката на съда за възникването и съществуването на договорно правоотношение между страните не е обвързана с изискване за спазване на писмената форма. Сключването на договора може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.

Между страните е отделено за безспорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 20.10.2022 г. между Г. П. С., като наемодател и ЮЛ в качеството на наемател е сключен договор за наем, по силата на който на наемателя е предоставено за временно възмездно ползване селскостопанска земя в землището на с. ***, а именно имот № 1***, местност „***“, ***: нива, с площ на имота 5.979 дка., имот № ***, местност „***“, ***: нива, с площ на имота 34.209 дка., имот № ***, местност „***“, ***: нива, с площ на имота 20.000 дка., за стопанската 2023/2024 г., при дължим наем в размер на 90 лв. на декар за стопанската година. Страните не спорят, за предаването на фактическата власт върху имотите, за площта на същите, както и че договорът е изпълнен съгласно уговорения срок. В случая с оглед на събраните по делото доказателства, доколкото не се установи процесния договор за наем да е бил прекратен на друго основание в по-ранен момент от посочения наемен срок, поради което страните в така посочения период са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по процесния договор за наем.