Решение № 427 от 24.10.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Благоевград, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично засеД.е на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20211200500540 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивни жалби от Н. К. Н. и от Д. АНТ.

Н. против решение № 900886/7.4.21 г., постановено по гр.д № 169/20 г. по описа на РС-Сандански, в частите относно вината за развода; режима на лични отношения между детето и бащата; присъдената издръжка и разноските.

В жалбата на Д.Н., се изтъква, че РС не е извършил анализ на доказателствата, доказващи виновното поведение на съпруга й, изразяващо се в неполагане на усилия за запазване на семейството с преднамереното му заминаване за САЩ в момент важен за семейството, в агресивното му поведение спрямо съпругата, за каквито прояви на брачни провинения за съпругата доказателства няма.

Излага подробни съображения срещу недостатъчно конкретизирания от РС режим на контактите между баща и син, позволяващ продължаване на агресивното поведение спрямо съпругата; като се навеждат и доводи срещу незаконосъобрзността на размера издръжка. В подкрепа на тезата си представя писмена защита.

1

В жалбата на Н.Н. се излагат съображения срещу постановеното от РС време за вземане на детето само за 14 дни през лятото на 2021 г., срещу условието за осъществяване на връзка чрез скайп/телефона при желание на детето, което предвид възрастта му ще зависи изцяло от желанието на майката и срещу разноските, които е осъден да плаща. Не посочва конкретен режим на контакти.

Въззивните жалби са допустими – подадени са от лица с правен интерес, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Постановеното от РС решение на основание чл. 49 , чл. 59, ал. 2 и чл. 143 от СК също е допустимо.

За да се произнесе БлОС съобрази следното:

По отношение на вината:

Д. Н. атакува решението на РС в частта с която е обявена за виновна за настъпилото разстройство на брака, наред със съпруга й. Според разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася относно вината, ако някой от съпрузите е поискал това. В случая такова искане е направила ищцата.

От събраните доказателства се установява следното:

Д. и Н.Н.и са съпрузи от 13.5.2017 г., когато според представеното удостоверение са сключили граждански брак, който брак към момента с постановеното решение на РС-Сандански в неатакуваната му част е прекратен.

По време на брака на 10.07.2017 г., видно от удостоверение за раждане - им се ражда син - А.. Детето се е родило в седмия месец. Към този момент семейството е живяло на квартира в Благоевград.

Съпругът през месец септември същата година си е тръгнал като съпругата му Д. е научила за това от Фейсбук. Това е видно от показанията на св. Б., която заявява: “След като ги изписаха Н. си замина без да каже и да предупреди, просто стана и си замина. Д. го разбра от Фейсбук. Детето го изписаха и Д. си беше сама,… Прави ми впечатление, че не пое никаква отговорност след изписването на детето, не го видя, тръгна си.“ Същата 2 свидетелка сочи, че тъй като детето се е родило недоносено се е наложило в продължение на 6 месеца да го водят на преглед в София, като Н. не е участвал с пари; сочи, че е „започнал да праща по-редовно пари, когато почнало да се говори за дела…“, както и че родителите на Д. са й помагали, при които тя се е преместила да живее в гр. Сандански. Същата разказва и за поведението на ответника към Д. и детето при прибиранията му в България: на 31.12. Н. е скъсал роклята на Д. като й е насинил и ръката и тъй като тя му е била дала детето да го гледа - според уговорката им - постоянно й е пишел и звънял като при едно от обажД.ята й е казал да идва, тъй като не може да го успокои; акцентира, че на Нова година се е почнало постоянно звънене, тормоз по телефона. Сочи, че винаги когато взима детето Н. постоянно звъни даже за един памперс, Д. да му занесе. Свидетелства още, за случай в началото на м. януари, 2018 г., при който Н., Д. и детето са били на хотел в Огняново, като вечерта след скарване в ресторанта Н. ги е оставил без ключ, което наложило свидетелката с мъжа си да ходят да я приберат, намирайки ги я с детето в коридора на хотела. Разказва и за случай, при който Н. е отишъл в жилището на Д. и е счупил нарочно секцията.

За поведението на Н. спрямо съпругата му на 31.12.2019 г. и в жилището й, когато е счупил секция, за които свидетелства не само Б., а и св. П. /сестра на ищцата/ е заведено дело по ЗЗДН, приключило с издаване от съда на заповед за защита. Изложеното от свидетелките се подкрепя и от издаденото медицинско свидетелство №10/2020 г. на Д.Н., според заключението на което медикът е установил участък от хоризонтално разположение, едно под друго, мораво-зеленикави кръвонасяД.я по външната повърхност на лявата мишница, като е посочил, че й е причинено болка и страД.я. Конкретните размери на констатираното от медика са описани в мед. свидетелство, в графа „Обективна находка“. За отправени по телефона обиди от Н. към Д. свидетелства разпитаната Т. И..

От така установените от събраните по делото доказателства БлОС счита, че се доказва по категоричен и несъмнен начин, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е единствено и само на съпруга. От изложеното досежно поведението на Н.Н. по време на брака, очевидно че той не е положил първоначално и впоследствие никакви усилия за сплотяване на отношенията и за заздравяване на връзката със 3 съпругата си. Поведението му е израз на незаинтересованост за състоянието на брака, след като не е имало никакво обсъждане със съпругата му на заминаването му в САЩ, и то само няколко месеца след сключване на брака като и впоследствие в продължение на месеци не е установил никакви контакти с нея дори и за да се информира за състоянието на детето, което се е родило недоносено/; очевидното е незачитането на каквито и да било постигнати впоследствие - при идването му в България - с нея уговорки по отношение на детето; както и за несъдействие при разногласия със съпругата му за намиране на решение на създалите се конфликтни обстоятелства и ситуации чрез диалог и убеждение, както и безпричинното упражнявано върху съпругата на емоционално, вербално и физическо насилие, в някой от случаите чрез използване като повод и на детето, сочат на виновно негово поведение за разстройството на брака. Не се събраха никакви доказателства сочещи на такова поведение от съпругата. Напротив, тя се е опитала да запази добрият тон във взаимоотношенията им, израз на което е съгласието й да отидат заедно /с него и детето/ на хотел в Огняново, давайки му детето по споразумения, като се е принудила да внесе ред в тези отношения чрез съда, очевидно заради поведението на Н.Н., установено от свидетелите - проява на насилие над нея не само физическо, но и постоянно емоционално психическо с искане за непрекъснато комуникиране с нея под предтекст да съхрани връзката си с детето относно това кога да го вземе, а след като го вземе, непрекъснатото питане за нуждите му /нещо което при добра воля и желание може да се уточни при взимането му; при нужда и по време, когато е взел детето, но не и с непрекъснати съобщения и позвънявания/. Имено защото БлОС преценява тези натрапчиви желания за контакти като израз на неуважително и провокативно отношение спрямо съпругата, а не като невъзможност като баща да се справя адекватно с нуждите на детето, то не съобразява това му поведение при определяне на режима на контакти с детето /по отношение на преспиването, престоя през лятото и т.н./ Ето защо решението на РС в частта с която са обявени за виновни и двамата съпрузи следва да се отмени и се постанови за виновен за разстройството на брака само съпруга.

По отношение на режима на лични отношения, БлОС съобрази следното:

4

Детето към момента е на 5 год. и видно от сл. бележка №3/23.9.20 г. посещава целодневна детска градина „Пролет“ първа група, считано от 15.9.2020 г.

Според удостоверение от 7.7.2020 г., изд. от д-р П., детето страда от забавено развитие на речта-дислексия, което налага редовни занимания с логопед. В логопедично становище на д-р С. Бошкилова от 24.9.20 г. е посочено в заключение, че е подходящо детето да продължи обучението си в масова детска градина и работа с логопед.

От назначената и изслушаната експертиза, изготвена от психолог се установява, че при изследване на актуалното психично състояние на детето не се откриват симптоми в поведението, мисленето и емоционалността от степен, която да затруднява правилното социално развитие и функциониране на А. Н.. В поведението на детето не се регистрират притеснителни ситуации относно контакта с баща му. Промяната на ритъма на живот на детето е част от неговото развитие и израстване.

Експертизата е изготвена пред въззивната инстанция поради което несъстоятелно се поддържа от майката, че бащата не може да се грижи за детето адекватно според нуждите му и начина, по който то комуникира – с думички, помагайки си с мимики и жестове. Именно предвид експертното заключение БлОС счита, че несъстоятелно се сочи, че контактите с баща му се отразяват неблагоприятно за развитието на

А., като видно от свидетелските показания след това прибиваване при баща си той е поагресивен и използва думи, които са неподходящи за възрастта му като напр.

„мангизи“.

В този контекст съдът счита, че дори тези факти да определят родителския капацитет на бащата, те не могат да повлияят върху този капацитет до степен, която да е определяща за начина на контактите му със сина, още по-малко да го лишат да ги осъществява. По този начин съдът оценява и обстоятелствата, съдържащи се в показанията на свидетелите за начина, по който бащата полага грижи за детето, когато е при него – за това с какво го храни, кога си ляга, измити ли са крачетата, къде и дали го разхожда и т.н. Експертизата е категорична за липса на притеснителни ситуации при контактите между баща и син. Социалните доклади, изготвени по делото 5 също са категорични, ясни и непротиворечиви по въпроса, че бащата е с капацитет незастращаващ по никакъв начин развитието на детето. Затова поведението на Н., за което му е съставен акт за административно нарушение по ЗДвП – че управлява автомобил, „след като вози в скута си на предна лява седалка“ двегодишния си син без необходимата система за обезопасяване, за което поведение разказва и свидетелката П., според съда - е единична проява, която не може да повлияе върху контактите с детето му. Без значение са и представените присъди за осъждане на неучастващо по делото лице, имащо роднинска връзка с бащата, тъй като не се установи, Н.Н. да контактува с него, за да прецени съда доколко евентуално в случай на такива контакти, се застрашава детето, когато е при баща си.

Детайлите, които свидетелите сочат, за начина по който бащата полага грижи за детето, БлОС счита, че са от съществено значение при преценка на кого от двамата родители да се възложат родителските права и задължения, който въпрос не е предмет на въззивното производство, тъй като страните не оспорват и са съгласни родителските права и задължения да се предоставят на майката, както е постановил и РС.

По отношение на конкретните контакти. БлОС счита, за незаконосъбразно начина, по който РС ги е определил да се осъществяват: след навършване на 5 годишна възраст на детото /на която то е в момента/ срещите с детето да бъдат по време на престоя на бащата с преспиване при него по три дни и един ден с преспиване при майката, както и две седмици, а след навършване на 7 години за 20 дни, през лятото, както и връзка по телефона/скайп два пъти седмично с продължителност не по-малко от 30 минути, при желание от страна на детето, в удобно за него и майката време от деня. Постановена е възможност за контакти по разбирателство между страните. С визирания от РС режим, според БлОС се създава неопределеност на същите, позволяващ на бащата непрекъснато по собствено усмотрение да търси контакт с майката често и в разрез с договореното помежду им, като нерядко той използва контакта с детето респ. възможността за такъв да въздейства физически и емоционално върху майката, заради което поведение на бащата майката със завеждане на настоящото дело търси съдействие за внасяне на яснота и категоричност в тези отношения. Следва да се отчете, че за никого не е ясно кога точно е престоят на бащата в България и 6 за какъв период.