Решение № 1624 от 17.11.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1367/2023
- Вид
- Решение № 1624
- Подписан
- 17.11.2023
- В сила
- 08.03.2024
- Състав
- Силвия Обрешкова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 190, ал.4, т.2 · Закон за водите
- чл.190а ал.1 т.3 · Закон за водите
- чл.190а ал.2 · Закон за водите
- чл.200 ал.1 т.39 · Закон за водите
- чл. 145, ал. 5 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1624 гр. Варна, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Силвия Обрешкова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно наказателно дело № 20233110201367 по описа за 2023 година установи:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ДП “Управление и стопанисване на язовири“ против Наказателно постановление № НЯСС-44/ 24.02.2022г. на Председателя на ДАМТН, с което на ДП “Управление и стопанисване на язовири“ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 лева на основание чл. 201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите за нарушение по чл.190а ал.2 вр.чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите.
Въззивникът моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че при съставянето на наказателно постановление НЯСС - 44/24.02.2022г. на председателя на ДАМТН е допуснато нарушение на процедурните правила, състоящо се в неспазване на разпоредбата на чл.
34, ал. 1 от ЗАНН. Също така е АУАН било посочено, че ДПУСЯ е извършило твърдяното нарушение на 01.12.2020г., без обаче контролният орган да установи, че това е станало именно на тази дата. Твърди се, че именно 01.12.2020 г. е първият възможен момент, в който да бъде установен нарушителят. След като даденото предписание е следвало да бъде изпълнено до определен срок - 30.11.2020г., за контролния орган възниквало задължение по силата на чл. 190, ал. 4, т. 1 от ЗВ, след тази дата да установи дали същото 1 е изпълнено. Въззивникът твърди също, че бил в обективна невъзможност да представи строителни книжа и да изпълни изискването по 145, ал.5 от ЗУТ, поради това че при прехвърлянето на собствеността на язовира от общината на държавата нямало проектна документация за строителство и изграждане.
Язовир „Крумово“ бил малък язовир и нямало правно основание органите на ДАМТН да осъществяват контрол върху него. АУАН и НП били издадени от некомпетентни лица като вмененото им нарушение било обективно несъставомерно. В заключение се сочат аргументи и за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован не се явява, не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмено становище за законосъобразност на НП. Претендира за присъждане на сторените в производството разноски, съобразно чл.63д от ЗАНН, както.
След преценка на доводите на въззивника и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С констативен протокол № 05-01-28/24.09.2020 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" на ДП “Управление и стопанисване на язовири“ било дадено задължително предписание да се представи в ДАМТН инвестиционен проект – заснемане на язовир „Крумово", находящ се в поземлен имот *** в землището на с. Крумово, община Аксаково, с Акт за публична държавна собственост № 9902/19.02.2020г., който да бъде одобрен по реда на чл. 145, ал. 5 от ЗУТ, със срок на изпълнение 30.11.2020г.
На 02.06.2021г. на основание чл. 190, ал.4, т.2 от Закона за водите е извършена проверка на язовира „Крумово ", за което е съставен констативен протокол от същата дата. При проверката е установено, че не е изготвен и не е представен в ДАМТН инвестиционен проект - заснемане и че не са представени доказателства от собственика за наличието на такъв. Не било изпълнено от собственика на язовир „Крумово" задължителното предписание дадено с констативния протокол от 24.09.2020г., поради което срещу ДП “Управление и стопанисване на язовири“.
2
Бил съставен АУАН, срещу, който е постъпило писмено възражение, което АНО е приел за несъстоятелно и наказал Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири" за това, че на 01.12.2020г., е осъществило фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, която задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства.
Показанията на св.Н. И. съдът намира за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетеля се подкрепят от събраните писмени доказателства и не се установяват основания, поради които свидетелят да се счита за заинтересован или предубеден.
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, съдържащи се в АНП, приложените към жалбата и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са събрани по съответния ред и са взаимно непротиворечиви.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд и следва да бъде разгледана от съда по същество.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН и НП са съставени от компетентен орган, в сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен органпредседателя на ДАМТН съгласно чл.201, ал.12 от ЗВ и приложената по АНД.
3
АУАН е съставен от инспектор в РО на НЯСС, който в съответствие с чл.201, ал.11 от ЗВ е оправомощен от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор със Заповед №А-276/18.05.2021г.
Според чл. 34, ал.1 от ЗАНН /в редакцията към момента на съставянето на АУАН/, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Когато нарушението и извършителят му са известен, органите, осъществяващи функции по установяване на административни нарушения следва да отчитат само пократкия тримесечен срок.
Видно от материалите по делото, а и от самото съдържание на АУАН нарушението и нарушителят са открити от контролните органи на 02.06.21г. при извършена последваща проверка. Било е прието правилно, че нарушението е извършено на 01.12.2020г. т.е. след изтичане на дадения срок за изпълнение. Съставянето на АУАН е осъществено в рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно на 24.08.2021 г., като срока в случая започва да тече от датата на откриване на нарушението 02.06.21г.
В тази насока съдът намира аргументите, основаващи се на хипотетичната възможност на контролния орган да извърши по-рано проверката и установи нарушението и нарушителя за изцяло неоснователни.
Наличието на извършено нарушение в настоящата хипотеза е било констатирано, при последваща проверка, извършена от контролните органи на 02.06.2021 г., когато е бил установен и нарушителя. Именно и затова тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ЗАНН е започнал да тече от момента, когато органът, контролиращ изпълнението на дадените задължителни предписания, е установил, че същите не са изпълнени, Актът е съставен и в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението, поради което не са налице основания да се приеме, че актът е съставен в нарушение на чл. 34 от ЗАНН.
НП е издадено в 6- месечен срок от съставяне на АУАН, като обстоятелството, че е изпратено за връчване по-късно на адресата е ирелевантно. За това и съдът не споделя възраженията на въззивника за 4 допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на упълномощено от нарушителя лице и свидетели. Действително в АУАН не е посочен ЕГН на свидетелите, но това нарушение не е съществено, тъй като не ограничава правото на защита на наказания субект. АУАН е съставен в присъствието на представител на нарушителя, предявен е и му е връчен.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е маловажен, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя, но не е задължен да изложи изрично мотивите си за това.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, съгласно която разпоредба преди да се произнесе по преписката, проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения са депозирани срещу съставения АУАН, но липсата на изрично произнасяне по тях не е процесуално нарушение. От една страна, задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН и излагане на мотиви за издаване на НП не са сред тях.
От друга страна липсата на мотиви с нищо не ограничава правото на защита.
И не на последно място, наведените възражения не са наложили извършване на допълнителна проверка на спорните обстоятелства.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описани са всички съставомерни признаци и всички, относими към тях факти, посочена е и датата и мястото на извършването му. Посочени са нарушените материално правни норми и диспозитивната част на НП изцяло кореспондира с обстоятелствената.
Предвид горното, съдът не приема възраженията за неточно описание на нарушението и мястото на извършването му.
5
Правилно административнонаказващия орган е приложил и материалния закон. Правилно са отнесени фактите към нарушената правна норма и към тази, регламентираща санкцията.
Неизпълнението на предписание по чл. 190а ал.1 т.3 от Закона за водите е нарушение по чл.190а ал.2 и е наказуемо по чл. 200 ал.1 т.39 от същия закон.
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири" е създадено по силата на чл.139а от ЗВ и е юридическо лице със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
Основен предмет на дейност на ДПУСЯ е комплексно управление на язовири - публична и частна държавна собственост /чл.139а, ал.3 от ЗВ/. Язовирите, чиято собственост общините са прехвърлили безвъзмездно на държавата, се управляват от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири" /чл.139а, ал.6 от ЗВ/. Съгласно чл. 139д (Нов - ДВ, бр. 55 от 2018 г.; доп., бр. 61 от 2019 г., в сила от 02.08.2019 г.) при осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите предоставени му за управление.
Ето защо и съдът намира, че ДПУСЯ е адресат на предписанието и като такъв, то има задължителен характер за него.
По делото е доказано от обективна страна, че така даденото предписание е било доведено до знанието на жалбоподателя, което не се оспорва и от него. Също така категорично в хода на производството е установено, че процесното предписание да се представи в ДАМТН инвестиционен проект - заснемане, който да бъде одобрен по реда на чл. 145, ал. 5 от ЗУТ, не е било изпълнено в определения срок до 30.11.2020 г.
Твърдението, че въззивната страна е била в обективна невъзможност да представи строителни книжа и да изпълни изискването по 145, ал.5 от ЗУТ, поради това че при прехвърлянето на собствеността на язовира от общината на държавата нямало проектна документация за строителство и изграждане, съдът приема за неоснователно , тъй като тя е санкционирана именно за това, че не е изпълнила предписание за заснемане и представяне на инвестиционен проект за процесния язовир.
Неоснователно е и възражението на въззивника, свързано с липса на 6 отговор от страна на ДАМТН на подадена от ДПУСЯ молба за указания във връзка с изпълнение на задължително предписание от АНО. Въпросната молба за даване на указания е изпратена с изх. номер УСЯ-748 на 04.12.2020г.
Разпечатката съдържа 50 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54e485b3-37d8-490d-8770-84918b558fc3