Решение № 206 от 09.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. София , 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000502948 по описа за 2020 година

С решение № 67 от 17.01.2020г., постановено по гр.дело № 377/2018г. на Видинския окръжен съд, ТК, Застрахователно дружество „Бул Инс” АД е осъдено на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да плати на Л.З. Г. и на Т.З. Г.-малолетни и действащи, чрез своята майка и законен представител Ю. И. Д. по 50 000 лева на всеки от тях, като обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща им З. З. Г., загинал при ПТП на 31.07.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата над 50 000 лева до претендираните по 200 000 лева от всеки от ищците; на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, Застрахователно дружество „Бул Инс” АД е осъдено да плати на Ю. И. Д. сумата 40 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на З. З. Г., загинал при ПТП на 31.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените 40 000 лева до претендираните от тази ищца 150 000 лева; на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да плати на адв. Й. Д. адвокатско възнаграждение в размер 4 330 лева, както и да плати по сметка на Видинския окръжен съд държавна такса в размер 5 600 лева.

С определение от 11.03.2020г., постановено по гр.дело № 377/2018г. на Видинския окръжен съд, е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските и Ю. И. Д., Т.З. Г. и Л.З. Г. са осъдени да платят на ЗД „Бул Инс” АД разноски по делото в размер 3 676 лева.

Въззивна жалба е подадена от Ю. И. Д., действаща лично и като законен представител на малолетните Т.З. Г. и Л.З. Г., чрез пълномощника адв. Й. Д., срещу решението на Видинския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените 1 искове. Жалбоподателите сочат, че определените от първоинстанционния съд обезщетения са несправедливи, противоречащи на принципа, залегнал в чл. 52 ЗЗД, както и несъобразени със съдебната практика за сходни случаи. Оспорват извода на съда, че е налице принос на загиналия за настъпването на вредоносния резултат, като смятат, е възраженията на ответника за принос на пострадалия, поради това, че се е съгласил да пътува с алкохолно повлиян водач и е нарушил правилото на чл. 137а ЗДвП, са останали недоказани. Искането е да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това предявените искове да бъдат уважени в пълен размер. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК възззиваемият ответник ЗД „Бул Инс” АД не взема становище по въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК конституирания по делото Т. Л. З.-трето лице помагач на страната на ответника-ЗД „Бул Инс“ АД, не взема становище по жалбата.

Решението на Видинския окръжен съд в частта с която ЗД„Бул Инс” АД е осъдено на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да плати на Л.З. Г. и на Т.З. Г.малолетни и действащи, чрез своята майка и законен представител Ю.Д. по 50 000 лева на всеки от тях и на Ю. И. Д. да плати сумата 40 000 лева, като обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на З. Г., загинал при ПТП на 31.07.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като необжалвано от страните, е влязло в сила.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Видинският окръжен съд е бил сезиран с искова молба от Ю. И. Д., действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Л.З. Г. и Т.З. Г., с която против ЗД „Бул Инс” АД са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер 150 000 лева за Ю.Д. и по 200 000 лева за малолетните ищци, причинени от смъртта на З. З. Г., загинал при ПТП на 31.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 31.07.2018г., по път III-114, л.а. Алфа Ромео с рег. № ***, управляван от Т. Л. З., самокатастрофирал и на пътуващия на предната дясна седалка в автомобила -З. Г. са причинени тежки телесни увреждания, довели до смъртта му. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента има водачът Т.З., който заради движение с несъобразена скорост изгубил контрол върху МПС, което напуснало пътното платно и се ударило в крайпътно дърво. Твърди се, че във връзка с ПТП било образувано ДП № 538/2018г. по описа на РУП-Лом, пр.пр. № 1901/2018г. по описа на ОП-Монтана.

В искова молба се твърди, че Ю.Д. живеела на семейни начала със З. Г. и от съжителството им се родили двете деца Л. и Т.. Сочи се, че З. и Ю. били силно привързани един към друг; че загиналият бил изключително грижовен баща и 2 партньор; че не пестял време и сили да осигури прехраната на семейството си.

Поддържа се, че датата 31.07.2018 г. се превърнала в най-тежкия и черен ден за ищците; че все още не могат да се отърсят от шока, да осъзнаят и приемат истината за смъртта на З. Г..

Ищците твърдят, че към 31.07.2018г. за л.а. Алфа Ромео имало валидно сключена застраховка с ответното застрахователно дружество, поради което на 31.10.2018г. те отправили писмена претенция към него за заплащане на застрахователни обезщетения. Сочат, че с писмо от 14.11.2018г. ответни¬кът ги уведомил, че отказва изплащането на обезщетения, поради липса на основание за това.

Предвид изложеното ищците искат да бъде осъдено ЗД „Бул Инс” АД да им плати претендираните суми, ведно със законната лихва.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗД „Бул Инс” АД оспорва иска по основание и размер. Сочи, че претендираните обезщетения са прекомерни по размер, тъй като ищцата Ю.Д. и З. Г. пет месеца преди смъртта му са се разделили и не са живеели заедно, а ищците Л. и Т. са били съответно на 1 година и на 3 дни и не са осъзнавали случилото се. Поддържа, че виновният за ПТП водач бил племенник на починалия-син на сестра му и братовчед на ищците Л. и Т.. Ответникът прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, като твърди, че същият се е съгласил да пътува с алкохолно повлиян водач и без поставен предпазен колан. Твърди, че водачът е бил с 1,88 промила алкохол в кръвта, до степен на опияняване, непозволяваща му да шофира и поставяща го в напълно неадекватно състояние.

Конституираният по делото Т. Л. З.-трето лице помагач на страната на ответника, не взема становище по исковете.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 31.07.2018г., около 12,40 часа на път III-114 на км 20, между селата Дондуково и Динково, л.а. Алфа Ромео с рег. № ***, управляван от Т. Л.

З., самокатастрофира, в резултат на което е причинена смъртта на пътуващия на предната дясна седалка З. З. Г..

Обстоятелствата, при които е настъпил инцидента не са спорни пред тази съдебна инстанция. От представените в първонистанционното производство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2018-1023-385-1 от 31.07.2018г., протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, материалите по ДП № 538/2018г. по описа на РУП-Лом и от заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. Р. И., САС намира за установен следния механизъм на ПТП: на 31.07.2018г., около 12,40 часа на път III-114 - между селата Дондуково и Динково, при облачно време, но с добра видимост, с около 111 км/час се движи л.а. Алфа Ромео с рег. № ***, управляван от Т. Л. З.. В определен момент на км 20 от пътя, при излизане от ляв завой и поради управление на МПС с превишена скорост, водачът на автомобила губи контрол, колата загубила напречната си устойчивост и напуснала пътното платно в дясна, като се ударила с дясната странична част, в областта на десните врати, в крайпътно дърво. Според експерта, причина за настъпването на ПТП са субективните действия на водача, който бил алкохолно повлиян – с 1,88 промила алкохол в кръвта и се движил с превишена скорост-111 км/час, като разрешената скорост за движение в участъка била 90 км/час. Вещото лице е изчислило, че към момента на удара скоростта 3 на автомобила е била 97 км/час.

В първоинстанционното производство е разпитана като свидетел М. Н. Н. присътвала на местопроизшествието, като медицинско лице-фелдшер. Свидетелката твърди, че когато пристигнала на мястото, установила че пътникът в автомобила бил починал. Сочи, че го проверила и той имал колан в долната част на тялото- в областта на седалището и висял на него. Свидетелката го прегледала и установила смъртта, като сочи, че не си спомня, дали е бил поставен колан в горната част на тялото.

Разпитан като свидетел е и М. Й. М.-младши полицейски инспектор, който в деня на инцидента е бил на местопроизшествието, заради подаден сигнал. Свидетелят сочи, че на място установили, че л.а. Алфа Ромео се бил блъснал в дърво и колата било в тежко състояние. Спомня си, че водачът на автомобила бил встрани-в ляво и плачел, а пътникът на предната седалка бил с поставен колан, но вече бил мъртъв. Сочи, че след като дошли медиците от спешна помощ и колегите му от КАТ, за да извадят тялото, коланът бил срязан, защото бил блокиран и не можел да се откопчее.

Инж. Р. И., изготвил САТЕ, е установил, че л.а. Алфа Ромео е бил оборудван с пет броя триточкови инерцционни предпазни колани. Посочил е, че от данните по делото може да се направи извод, че към момента на удара З. Г. е стоял на предната дясно седалка и е бил с частично поставен предпазен колан-само над бедрената част.

Обяснил е, че правилно поставения предпазен колан защитава човешкото тяло найвече при челен удар, когато няма деформация по купето, както и при преобръщане, като задържа тялото върху седалката. Посочил е също, че в случая ударът е бил страничен вдясно и е имало деформации по купето, поради което коланът няма възпиращо действие и главата и тялото се удрят във вътрешните части на купето.

Направил е извод, че дори и при правилно поставен предпазен колан, телесните увреждания при З. Г. биха били същите.

В първоинстанционото производство са представени протоколи за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина, от които се установява, че в получените за изследване проби на трупа на З. Г. концентрацията на алкохол в кръвта е 1,90 промила, а в получената за изследване кръв от лицето Т. Л. Г. концентрацията на алкохол е 1,96 промила.

От заключението на приетата в първоинстанционното производство СМЕ, изготвена от вещото лице д-р И. Д. И.-съдебен лекар, се установява, при ПТП З. Г. е получил множествена-съчетана черепно мозъчна и гръдно-коремна травма, като непосредствена причина за смъртта му е разкъсване на мозъка. Лекарят е посочил, че уврежданията се дължат на удари/притискане със значителна сила с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Установил е, че повечето увреждания са в дясната част на главата и областта на тялото и добре отговарят да са получени вътре в купето на автомобила. Посочил е, че ударът е бил страничен, като десен горен крайник е с много обширни охлузвания, с липсваща част от кожата, и прави извод, че ръката е била извън автомобила в момента на удара. Вещото лице сочи, че не са установени характерни особености на увреждания, които да говорят, че пътникът е бил с предпазен колан.